Присъда № 174 от 23.10.2024, Софийски градски съд

М О Т И В И към П Р И С Ъ Д А № 174 от 23.10.2024 година, нохд № 2223/2024

Производството по посоченото дело е срещу М. К. А. с предмет предявените от С.

В. О. срещу подсъдимия граждански искове. В наказателно-осъдителната част, присъдата е влязла в сила, а процесуалното развитие на делото е следното:

С присъда по нохд № 760/2022г. СГС,н.о., признал подсъдимия М. К. А. за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец юни 2017г. в гр.София,ж.к.Фондови жилища,пред вход Г на бл.212, като непълнолетен,но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, заедно със С.Т.Ц./малолетен/ се съвкупил с лице от женски пол-С. В. О. на 12 години,като я принудил към това със сила,като деянието е извършено от две лица и пострадалата не е навършила 14 години,поради което и на осн.чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.3 т.1 пр.1 вр. ал.1 т.2 вр.чл.63 ал.2 т.2 вр.чл.54 ал.1 от НК го осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

Подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец юни 2017г. в гр.София,ж.к.Фондови жилища,пред вход Г на бл.212, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, заедно със С.Т.Ц./малолетен/ извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на С. В. О. на 12 години,като деянието е извършено от две лица и чрез употребата на сила,поради което и на осн.149 ал.4 т.1 пр.1 вр. ал.2 т.1 пр.1 вр.чл.63 ал.2 т.2 вр.чл.54 ал.1 от НК го осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

На подсъдимия, на осн.чл.23 ал.1 от НК е наложено едно общо наказание между така определените, а именно две години лишаване от свобода.

Изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено на осн.чл.69 ал.1 от НК за срок от ТРИ години,считано от влизане на присъдата в сила.

Пред първия съд бил предявен граждански иск от упълномощен повереник на пострадалата, със съгласието на нейната майка /за действията - протокол с.з. Апелативен съд 22.03.2023г.л. 54 внохд № 151/2023г./срещу подсъдимия в размер на 50 000 лева, с правно основание по чл. 45 от ЗЗД. Същият е уважен за сумата от 35 000 лева.

Присъдата в гражданската и наказателната й части е обжалвана единствено от подсъдимия А..

С решение от 10.04.2023г., Апелативен съд е отменил присъдата в гражданско осъдителната част и прекратил производството по гражданския иск, като приел, че гражданският иск е нередовен, т.к. подсъдимият е предаден на съд за две престъпления, всяко от които съставлява деликт, и всяко от които съставлява основание за отделен граждански иск, което обаче не е било съобразено от страната, т.к. е предявила една претенция за обезщетяване на вредите от двете деяния; не е съобразено и от първия съд, който се е произнесъл по нередовен иск. В останалата част акта е потвърден.

По жалба на гражданския ищец, с решение № 481 от 14.12.2023г., ВКС на РБ отменил решението от 10.04.2023г. на Апелативен съд в гражданско осъдителната част; относно дължимата държавна такса и в частта, в която производството е прекратено и върнал делото в отменената част на друг състав на Апелативен съд София от стадия на съдебно заседание. В мотивите на решението е възприето, че въззивният съд следва да даде 1 указания към ищеца за налична нередовност на исковата молба и да даде срок за отстраняването им.

По внохд № 1501/2023г. това указание е изпълнено и е указано гр.и. Ст.О., чрез повереника, адв. М. В., да отстрани нередовностите на исковата молба , като на основание на чл. 127, ал.1 т.4 от ГПК изложи обстоятелства, на които се основава иска в размер от 50 000лева .

С молба от 10.01.2024г. и в изпълнение на указанията е уточнено, че Ст. О. претендира от подсъдимия А. обезщетение от 30 000 лева обезщетение за престъплението изнасилване по чл. 152, ал.4, т.1 вр. с ал.3, вр. с ал.1, т.2 от НК и 20 000 лева обезщетение за престъплението по л. 149, ал.4 ,т.1 вр. с ал.2, т.1, вр. с ал. 1 от НК.

С решението от 28.02.2024г. по внохд № 1501/ 2023г., въззивният съд е приел, че СГС се е произнесъл по непредявен иск, поради което присъдата в гражданско- осъдителната част е недопустима и е обезсилил присъдата № 154 от 25.11.2022г. по нохд № 760/22г.на СГС и върнал делото за произнасяне на СГС по предявените граждански искове, след което е образувано настоящото производство пред СГС.

С определение от 20.05.2024,по нохд № № 2223/2024, съдът даде указание за отстраняване нередовностите на исковите претенции. С молба от 27.05.2024г., пострадалата, чрез повереника си адв. М. В., депозира молба, с която е уточнява основанието на всеки един от исковете си, а именно:

Предявява се иск се 30000 лева от пострадалата С. В. О. срещу подсъдимия М. К. А. за обезщетение на причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението изнасилване по чл. 152 ал.4, Т.1, вр. ал.3, т.1, пр.1, вр. ал.1, т.2 вр. Чл. 63 ал.2, Т.2 от НК.

Вторият граждански иск в размер на 20 000 лева, предявен от пострадалата С. В. О. срещу подсъдимия М. К. А. е за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 149 ал.4, т.1, пр.1, вр. ал.2, т.1, пр.1 вр. чл. 63 ал.2, т.2 от НК.

Поддържа се от повереника, че претърпените неимуществени вреди и за двете престъпления произтичат от упражнената „принуда“, която присъства в съставите на всяко от тях. В причинените страх, срам и неудобство, както и психическа травма. А отделно, настоява се за обезщетение на причинената физическата болка и страдание, причинени при изнасилването.

В хода на съдебните прения, ПРОКУРОРЪТ от СГП намира, че гражданските искове са доказани като основания и размери следва да се уважат изцяло.

Повереникът адв. В. също предлага съдът да уважи изцяло предявените граждански искове. Настоява, че деянията са пречели на 12 годишното тогава дете да се адаптира в обществото; изпитвало е срам от случилото и комплекс и неудобство от съучениците и познатите и чувство че е предадена, като случилото затруднило социализацията й.

ЗАЩИТНИКЪТ - адв Т. настоява да не се утежнява положението на подсъдимия, т.к. висящото производство е резултат от негова жалба. Сочи неяснота на периода, в който са търпени вредите, в какво точно се изразяват и степента на същите. Акцентира на това, че е налице по-скоро опит за изнасилване, продължил е много малко. Не е имало еякулация, докато престъплението блудство е по-продължително, поради което не вижда логика в така определените суми на исковите претенции.

ПОДСЪДИМИЯТ М. А. поддържа заявеното от защитника. Заявява, че живее с майка си, брат си и приятелката си. Има дете, с майката на което са разделени, плаща издръжка 300 лв. всеки месец и работи като общ работник в строителна фирма на „Г.М.Димитров“.

Настоящият състав на съда, прие за установено, с оглед влязлата в сила наказателноосъдителна част на присъдата, че подс. А. е осъществил състава на престъпленията по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.3, т.1, пр.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл.63, ал.2, т.2 от НК и по чл.149, ал.4, т.1, 2 пр.1 вр. ал.2, т.1, пр.1 вр. чл.63, ал.2, т.2 от НК. Подс. А. заедно със св. Ц., се съвкупил с лице от женски пол, ненавършилата 14- годишна възраст – С. О., родена на ****г., като я принудил към това със сила – държал я за ръцете и краката. Извършените от подсъдимия на неустановена дата през месец юни 2017г. действия, чрез които се е съвкупил с пострадалата, осъществявайки полов акт с нея, макар и краткотраен, изразили се в проникване посредством половия член на подсъдимия във влагалището на пострадалата О., са именно действия по полово съвкупление. Факт е, че пострадалата се е противопоставяла на тези му действия и съпротивата й е била преодоляна от подсъдимия и св. Ц. с физическа принуда – чрез държане на ръцете и краката й и събличане на дрехите й, т.е. изнасилването е извършено чрез използване на принуда, изразила се в употреба на сила.

От друга страна, установено е, че подс. А. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с лице от женски пол, ненавършилата 14годишна възраст – Ст. О., като употребил за това сила и извършил същото заедно с още едно лице – св. Ц.. Извършените от подсъдимия действия по принуждаване на св. О. да постави половия му член в устата си са насочени именно към възбуждане и удовлетворяване на полово желание. Деянието е извършено и чрез употреба на сила, използвана за сломяване на съпротивата й преди поло.

При извършването на деянията пострадалата изпитала страх, безпомощност, поради липса на възможност за съпротива и незачитане на волята й, болка от съвкуплението, отчужденост и затваряне, продължили дълъг период от време, с оглед данните по делото и показанията на разпитания свидетел М. О..

От правна страна, съдът прие, че така инкриминираните две престъпни поведения, за които е осъден подс. А. съставляват основание за ангажиране на гражданската му отговорност на основание чл. 45 от ЗЗД, като са налице се предпоставките за това, а именно виновно и противоправно поведение, вреда и причинна връзка между тази вреда и деянието. Фактите, установени с влязлата в сила присъда водят до извода за виновно причинени неимуществени вреди на пострадалата от подсъдимия. Всяко от престъпните деяния, извършени от подс. А. са противоправни. С. О. е станала обект на неправомерно сексуално посегателство, реализирано срещу волята й и чрез упражнената спрямо нея принуда, присъстващо и при двете престъпления. Причинените вреди се изразяват именно в това, че е накърнена половата й неприкосновеност и това е станало чрез приложената сила, с цел да се преодолее съпротивата, за да се сломи волята й. Ситуацията на безизходност и невъзможност да следва волята си – по време на деянията, след това се трансформира в срам, чувство на изоставяне и предателство във вътрешния й свят, а от друга страна възниква затвореност, необщителност, не споделяне с най – близките, каквито са показанията на св. М. О..

Въз основа на същия източник се възприема, че травмата при пострадалата е присъствала дълъг период от време няколко години, до навършването на пълнолетие.

Отделно при престъплението изнасилване пострадалата е преживяла и болка и страдание, което също е негативна последица, която следва да бъде включена към неимуществените вреди, подлежащи на обезщетение.

При тези обстоятелства, съдът намира,че причинените неимуществените вреди подлежат на обезщетяване. И т.к. същите са неизмерими с пари, следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта.

Съдът, прецени че понесените от пострадалата психически, душевни травми следва да намерят справедлив еквивалент от 20 000 лв. и съответно 15 000 лева.

Защитните доводи относно дали подсъдимият е успял успешно да завърши половия акт, като удовлетвори сексуалното си желание, както и дали е удовлетворено или не полово желание без съвкуплението, са без значение за гражданската отговорност.

За разликата до пълния им размер от 30 000 лв., респ. 20 000 лева, съдът от отхвърли гражданските искове, като следва да отбележи и значението на факта, че първата присъда не 3 е била обжалвана от О.. Лихва не се присъди, т.к. не е искана такава.

По разноските:

С оглед изхода на делото, в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски в размер на сумата от 1400лв.,представляваща ДТ по гражданските искове и 5 лева ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 174 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Съдебни

Елиана Н. Захариева заседатели: Невена Ем. Русева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова и прокурора В. Ив. А. като разгледа докладваното от Снежина Колева Наказателно дело от общ характер № 20241100202223 по описа за 2024 година въз основа на материалите по делото и Закона

ПРИСЪДИ:

ОСЪЖДА М. К. А., р. на *******, от гр. София, ж.к. ******* и ЕГН ******* ДА ЗАПЛАТИ НА С. В. О., от гр. София, ж.к. *******, с ЕГН ********** сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени на неустановена дата, м. юни 2017г. гр. София от престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК, като за разликата до предявения размер от 30 000 лева отхвърля гражданския иск.