Решение № 133 от 23.03.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Габрово, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210101134 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, предявена срещу ИВ. В. АНТ., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 337.77 лева - главница по договор за потребителски кредит № 593092020 от 15.12.2015 г. с „Провидент Файненшъл България” ООД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 12.35 лева – договорна лихва за периода 31.12.2015 г. – 21.06.2016 г., сумата 123.16 лева – обезщетение за забава за периода от 29.07.2016 г. до 12.03.2021 г., както и за направените по делото разноски държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 484/2021 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на част от вземания за които е издадена заповедта, а именно за сумата 337.77 лева – главница и за сумата 69.31 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г., за които сума е издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в рамките на исковото производство не претендира останалите суми.

Ищецът излага, че на 15.12.2015 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД като кредитор и ИВ. В. АНТ., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 593092020. Въз основа на договора кредитополучателят 1 предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 350 лева. От своя страна ответникът поел задължение да погаси предоставения заем на 27 равни седмични погасителни вноски, ведно с уговорената договорна лихва и такси. Излага, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 21.06.2016 г. като заемополучателят не изпълнил всички задължения по заема, като падежът на първата неплатена вноска бил на 31.12.2015 г. Сочи, че ответникът дължи и съответното обезщетение за забава върху непогасената главница.

Твърди, че на 13.09.2019 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029 е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл България” ООД, произтичащо от договора за кредит е прехвърлено на ищеца. Излага, че до длъжникът на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, е изпратено уведомително писмо за извършената цесия. Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на уведомлението приложено към исковата молба. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е получил сумата по заема. Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречие с добрите нрави и явна нееквивалентност на насрещните престации, както и на основание чл. 22 ЗПК, като били нарушени разпоредбите на ЗПК. Излага, че са нищожни клаузите на договора за заплащане на такси и лихви и изплатената от ответника сума следвало да се отнесе единствено към дължимата сума по главницата.

Оспорва да е извършено надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл.

414, ал. 1 ГПК е направено възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност, което възражение също следва да бъде разгледано от исковия съд, съгласно приетото в т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От представения договор за потребителски кредит № 593092020 от 15.12.2015 г. подписан от ответника ИВ. В. АНТ. се установява, че последният е получил от „Провидент Файненшъл България” ООД сума в размер на 350 лева, която се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва от 22.03 лева и такса за оценка на досие в размер на 17.50 лева на 27 седмични погасителни вноски, като първата погасителна вноска е с падеж 22.15.2015 г., а ден, на който се дължат седмичните плащания е определен вторник. Уговорен е лихвен процент – 23.01 %, ГПР – 50 %. С подписването на договора заемополучателят декларирал, че е получил сумата по договора /чл. 27 от договора/. Уговорено е, че кредиторът може да предостави на клиента допълнителна услуга по негов избор, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските на кредита, наричана "услугата домашна посещение" – Кредит у дома срещу такса в размер от 160.76 лв., като клиентът е декларирал, че избира тази услуга и е 2 удостоверил съгласието с подписа си. Сумата за тази услуга, която е фиксирана се дължи при подписване на договора, но е включена поравно в седмичните погасителни вноски, или общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на 550.29 лв., а седмичната погасителна вноска е в размер на 20.39 лв. и размер на последно плащане 20.15 лв..

Представен е формуляр за кандидатстване за кредит, подписан от ответника ИВ.

В. АНТ. и служител на кредитора.

Представен е договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., по силата на който „Провидент Файненшъл България” ООД е прехвърлило вземанията, описани в Приложение 1 към него на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Прехвърлянето на вземането по процесния договор за кредит е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят „Файненшъл България” ООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/ е оправомощил приобретателя – ищец по делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Представено е уведомително писмо до длъжника ИВ. В. АНТ., с която ищецът му съобщава за извършено прехвърляне на вземания. Няма данни представеното уведомително писмо да е връчено на ответника.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието неоспорено от страните, се установява, че размерът на усвоения паричен кредит съгласно договора за потребителски кредит е 350 лева, като ответникът е извършил погасителни плащания за погасяване на задълженията по договора в размер на 171 лева. Падежът на първата частично неизплатена вноска по договора за потребителски кредит е 18.02.2016 г. – вноска 9. Размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя по договора за потребителски кредит е както следва: 250.43 лева – главница, 10.09 лева – договорна лихва, 11.65 лева – такса оценка на досие, 107.12 лева - такса услуга Кредит у дома.

Обезщетението за забава върху посочената главница за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г. /без периода 14.03.2020 г. – 14.07.2020 г./ се равнява на 67.63 лева. В случай че всички извършени плащания по процесния договор се отнесат единствено към главницата и възнаградителната лихва при уговорения в точка от договора В размер /без включени такса оценка на досие и такса услуга Кредит у дома/ тогава размера на непогасената главница е в размер на 194.80 лева, съответно обезщетението за забава върху посочената главница за периода от 15.03.2018 г. до 12.03.2021 г. /без периода 14.03.2020 г. – 14.07.2020 г./ е в размер на 52.60 лева.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 484 по описа за 2021 г. на РС- Габрово, се установява, че “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми, като с влязло в сила разпореждане № 909/29.06.2021 г. на РС Габрово, постановено по същото дело е обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2021 г. в частта за сумите по отношение, на които заявителят не е предявил иск за установяване на вземането.

По отношение на иска, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са 3 допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.

Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договор за цесия, с който е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което в производството е допусната съдебно-счетоводна експертиза.

С постигане на съгласието между кредитора „Провидент Файненшъл България” ООД и ищеца, оформено в сключения формален договор за цесия от 28.07.2016 г., са настъпили целените правни последици и носител на вземането, но само по отношение на прехвърлителя, е станало “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. За да породи сключеният без участие на длъжника договор за цесия правните си последици и по отношение на него, законът с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква прехвърлянето да му бъде съобщено от предишния кредитор.

Следователно, правната последица на съобщаването на цесията на длъжника е в това същият да знае спрямо кой правен субект е задължен от този момент.

Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и първоначалния кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от първоначалния кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до 4 длъжника, извършено от първоначалния кредитор.

Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029 цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от предишния кредитор – „Файненшъл България” ООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/, чрез надлежно упълномощения пълномощник – цесионера “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно, в конкретния случай, уведомлението изхожда от първоначалния кредитор „Файненшъл България” ООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до ответника - длъжник с връчване на приложенията към исковата молба (по силата на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени) и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането срещу ИВ. В.