Решение № 190 от 20.10.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Монтана, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251630200483 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №23-0996-002129/18.10.2023г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, на Р. Д. И. от гр.М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 ( хиляда) лева на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като оспорва процедурата по установяване на нарушението, по съставяне и връчване на препис от АУАН, както и допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, досежно съдържанието на издаденото наказателно постановление и моли да бъде отменено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. По същество, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът,след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност,а така също във връзка с оплакванията в жалбата,приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Предвид задължителните указания на касационната инстанция в определение №781/ 11.08.2025г. по КАНД № 250/2025г. на АС Монтана и допълнително изисканите от въззивния съд данни от ХХХ, офис М., приложено писмо на л.66 от делото приема, че жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок от получаване препис от акта по чл.58д ЗАНН. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателката Р. Д. И. на ХХ.ХХ.ХХХХг., около 05.50 часа, в гр.М., бул.Т.М., на неохраняем паркинг пред №57 реализирала ПТП. Същото било констатирано от преминаващия по същото време полицейски патрул в състав, свид.П. Р. А. и П. З. П., мл.автоконтрольори в сектор ПП ОДМВР Монтана.

Последните на място установили, че жалбоподателката управлява лек автомобил ХХХХХ с испански регистрационни табели с № ХХХХХХХ. След проведена беседа с водача извършили проба с техническо средство Алкотест Дрегер за наличие на алкохол в кръвта, като уредът отчел 1,28 промила. Бил издаден талон за медицинско изследване, като по-късно жалбоподателката дала кръв за изследване. От назначената в хода на образуваното ДП съдебнохимическа експертиза се установило, че в представената за изследване кръв, взета на ХХ.ХХ.ХХХХг. в 07.30 часа от лицето Р. Д. И., е констатирано наличие на етилов алкохол с концентрация 1,04 промила.

На основание постановление на РП Монтана от 06.10.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 799/2023г., е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

По същество жалбоподателката поддържа за допуснати съществени процесуални нарушения, относно констатиране на нарушението и неговото санкциониране, както и нарушаване на разпоредбата на чл.57 ЗАНН, относно съдържанието на оспореното наказателно постановление и минимално изискуемите реквизити, които следва да съдържа.

В хода на съдебното следствие депозират показания свидетелите П. Р.

А., П. З. П. и Ц. М. Ц., първите двама полицейски служители, а последния допуснат по молба на жалбоподателката.

Свидетелите П. Р. А. и П. З. П. реално са присъствували на мястото и извършили проверката с техническото средство за употреба на алкохол и в 2 тази връзка техните впечатления са лични и непосредствени. Свидетелите поддържат, че всичко се случило пред тях, като обясняват, че автомобила, управляван от жалбоподателката бил на паркинга на бул.Т.М., в района на казиното и читалището, потеглил на заден ход, минал през двете пътни ленти и се ударил в дърво, реализирайки ПТП. Свидетелите заявяват, че на жалбоподателката била извършена проверка за употреба на алкохол, тя оспорила показанията на техническото средство, бил й издаден талон за изследване и дала кръв за изследване. Поддържат, че били съставени три броя АУАН – за ПТП, за употреба на алкохол и за това, че няма СУМПС и е неправоспособен водач.

Показанията на разпитаните свидетели са точни и последователни, същите описват подробно начина на извършване на проверката, твърденията им взаимно се допълват и се подкрепят и от писмените доказателства.

Свидетелите са категорични, че нарушителката е управлява автомобила, като потеглила на заден ход, не се е движила по инерция, а с нормална скорост.

Съдът дава вяра на техните показанията, тъй като същите предават личните си впечатления от проверката, не са заинтересовани от изхода на делото и техните твърдения не са изолирани от останалия, приобщен към делото доказателствен материал. Полицейските служители са очевидци, те са възприели лично поведението на жалбоподателката и нейните реакции, същите не са страни в производството, не познават жалбоподателя и не се намират в никакви отношения с нея, поради които причини съдът няма основание да се съмнява в техните показания.

Относно показанията на свид.Ц. Ц., същата е била с жалбоподателката в автомобила в момента на ПТП и след това при извършената проверка.

Нейните твърдения се покриват с обясненията на жалбоподателката и изложеното от последната в жалбата, но са в пълно противоречие с останалите събрани доказателства – писмени, в т.ч. констатациите по съставения АУАН, талон за медицинско изследване, както и с гласните показания на свидетелите А. и П..

Свид. Ц. разпитана твърди, че докато седяли в автомобила и чакали такси, което преди това повикали, Р. била седнала на шофьорското място и се пресегнала към „жабката“ на автомобила, за да си вземе портфейла. При това движение неволно бутнала скоростния лост и тъй като паркинга имал лек 3 наклон, автомобила тръгнал назад по инерция и се ударил в бордюра от другата страна на паркинга. Категорична е, че автомобила не е „пален“ и Р. не е управлявала същия, а той е тръгнал по „инерция“.

С оглед съществени противоречия в показанията на Ц. с тези на свид.А. е извършена очна ставка между двамата, при която А. твърди, че автомобила тръгнал на заден ход с нормална скорост, не бил по инерция. Относно заявеното от Ц. поддържа, че ако се изключи автомобила от скорост, по начина по който е бил паркиран, в случай че има наклон на паркинга, ще тръгне съвсем леко напред, а не назад. Свид.Ц. при очната ставка заявява, че се изплашила при удара и не знаела как да реагира.

Показанията на Ц. съдът намира освен, че не кореспондират с останалите доказателства, гласни и писмени, са и вътрешно противоречиви, непоследователни и нелогични. Близкото й познанство с жалбоподателката поражда съмнение в съдебния състав относно нейната обективност, налице е явно желание у свидетелката да свидетелства в подкрепа защитната теза на нарушителката, поради което съдът не кредитира нейните твърдения като обективни и достоверни.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателката е управлявала МПС, посочения лек автомобил, след употреба на алкохол, установена по надлежния ред, а именно по реда на Наредба №1 от 19.07.2017г., след извършена съдебно-химическа експертиза при което изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1.04 промила.

Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН.Не са допуснати нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на последния. Препис от акта е връчен срещу подпис на нарушителя, като е разяснена и възможността в 7-дневен срок от връчването да направи допълнителни писмени възражения, което е удостоверено с подписа й. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

Направеното оспорване, че съставения

4

АУАН е нечетлив и нарушителката не е разбрала за какво е съставен, какво нарушение й е вменено да е извършила и оттук за невъзможността за организира защитата си, съдът намира за неоснователно.

На първо място оспорваното НП е издадено не въз основа на съставения АУАН, а на основание постановление на РП Монтана от 06.10.2023г., за прекратяване на наказателното производство, препис от което й е връчен.

По този начин не е лишена от възможността да оспори АУАН, както и да организира своята защита, а подаването на жалба срещу акта по чл.58д ЗАНН води на извод, че е разбрала какво административно обвинение й е повдигнато и е организирала защитата си срещу него. Не е допуснато нарушение, още повече съществено, което да е основание за отмяна на оспорения акт на процесуално основание.

Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от същия закон.Издадено е от компетентен орган – Началника на сектор ПП при ОДМВР Монтана, който видно от приложената заповед на МВР /л.2627 от делото/ е оправомощен, в това му качество, като длъжностно лице да издава наказателни постановления.

Относно наложеното административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът намира, че правилно е определена санкционната норма, с оглед установеното управление на МПС след употреба на алкохол.

Съобразно горната разпоредба „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“. Жалбоподателката е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, с оглед на което наказание „лишаване от правоуправление“ не е наложено, а единствено другото кумулативно предвидено наказание глоба.

Санкцията е в установен размер, поради което наказващия орган няма право на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН, относно смекчаващи, отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта на нарушението и 5 подбудите за неговото извършване. Правилно и законосъобразно е определено наложеното административно наказание и в този си размер, по убеждение на съда, същото ще изиграе своята функция – по отношение на нарушителя, като ще окажат едно поправително и предупредително въздействие, а също така и по отношение на останалите участници в движението – предупредително и възпитателно.

Няма условия за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед забраната установена в чл.189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година.

Предвид гореизложените мотиви, наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, затова и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0996002129/18.10.2023г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на Р. Д. И. ЕГН ********** от гр.М., ул.В.Л. № ХХ ет. ХХ ап. ХХ е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6