Решение № 931 от 14.10.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Сливен, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230103223 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от И. Г. С. от гр.

Сливен, с която са предявени осъдителни искове срещу „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 25.06.2021 г. сключил с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2408148, по силата на който усвоил главница в размер на 1000,00 лв. В чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, който предвиждал кредитополучателят да заплати възнаграждение за поръчителство в размер на 700 лв. Ищецът заплатил сумата от 1010,00 лв. по Договора за кредит и сумата от 60,00 лв. по Договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР.

1

Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.

Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя информация под формата на „обединен погасителен план“ в електронния профил на кредитополучателя, където се съдържа информация за обединените задължения по кредит и поръчителство.

Предвид изложеното, ищецът твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от пет пъти размера на законната лихва. Ищецът излага, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ищецът твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В настоящия от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на над 40 % от размера на усвоената главница по кредита. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, като нарушаването на императивно поставените 2 корективи води до нищожност на сделката. Ищецът твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл.

2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в понеблагоприятна позиция потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият договор за предоставяне на поръчителство е сключен с цел изпълнение условието на „Кредисимо“ ЕАД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за поръчител/. Ищецът излага още, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 143 ЗЗП, тъй като е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. На изложените основания ищецът моли за уважаване на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключения Договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставил на ищеца сума от 1000,00 лв., а ищецът е погасил кредита чрез доброволно плащане, като е заплатил и сума от 10,00 лв., разпределена по пера, различни от главницата. Оспорва обаче твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него основания. Излага, че сключването на договор за поръчителство, във връзка с договора за кредит, 3 било единствено възможност, а не и задължение за ищеца, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Изтъква, че дори и договорът за поръчителство да е нищожен, евентуалната му недействителност не води до такава и на Договора за потребителски кредит. На изложените основания моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство, не оспорва твърденията на ищеца, че е заплатил сумата от 60,00 лв. като възнаграждение по договора, дори признава, че ищецът е заплатил сума в размер на 61,86 лв., за което представя доказателства. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него основания. Изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за поръчителство е единствено възможност, а не и задължение за ищецът и не представлява „заблуждаваща търговска практика“. Изтъква, че наличието на свързаност между лицата ответници не води автоматично до скрито оскъпяване на кредита, като уговорената от страните възможност възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора е единствено за улеснение на кредитополучателя. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявения срещу него иск като неоснователен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира направените по делото разноски.

Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт 4 писмено становище, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ищеца И. Г. С. и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2408148 от 25.06.2021 г., съдържащ данни за предоставен на ищеца кредит в размер на 1000,00 лв. Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 21,93 %, лихвен процент 20,00 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 1120,47 лв., срок на договора в месеци - 13 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 86,19 лв.

В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с банкова гаранция или с договор за поръчителство, сключен с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Безспорно е между страните, че въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, на 25.06.2021 г. между ищеца И. Г. С. и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2408148 от 25.06.2021 г.

От приетото по делото Извлечение от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се установява, че ищецът е заплатил сумата от 61,86 лв. като възнаграждение на поръчителя по договора.

На основание чл. 153 ГПК съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД своите задължения по Договора за кредит и е заплатил сума в размер на 10,00 лв. по пера, различни от главницата.

От представените от ищеца удостоверения от 22.02.2023 г., издадени от всяко от ответните дружества се установява, че ищецът е погасил изцяло задълженията си по Договора за потребителски кредит № 2408148 от 25.06.2021 г., както и по Договора за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаване на Договора за потребителски кредит № 2408148 от 25.06.2021 г.

5

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 26, ал 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 2408148 от 25.06.2021 г., поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 60,00 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 25.06.2021 г., сключен във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2408148 от 25.06.2021 г., поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

Няма спор по делото, че между ищецът и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е възникнало правоотношение по договор за кредит, като ищецът е усвоил сумата от 1000,00 лв.