Решение № 68 от 20.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Ямбол, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20202300500471 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №260013/13.07.2020г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№55/2020г. в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на Я.А.Ц. от гр.*** на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1 115,69лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016г.-01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху част от главницата - върху сумата 1 073,81лв. от подаване на исковата молба, а върху сумата 41,88лв.- от 01.11.2020г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати на ищеца сумата 126,24 лева - лихва за забава върху главницата от 1 073,81лв. за периода на забавата до подаване на исковата молба в съда и разноски в размер на 118,87лв., като ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 50лв, разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Подадена е въззивна жалба и от Я.А.Ц. от гр.*** който е обжалвал Решение №260013/13.07.2020г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№55/2020г. в частта, с която е отхвърлен предявения от него против ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София иск по чл.181, ал.3 ЗМВР за заплащане на сумата 239,63лв. - равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства в периода 01.01.2015г.-01.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Я.А.Ц. от гр.Бургас е обжалвал с частна жалба и Определение №6611378 от 29.07.2020г. на ЕРС по гр.д.№55/2020г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Оплакването на въззивника ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната от тази страна част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който 1 при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът ГД "Гранична полиция" изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира повисоко основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.

По тези съображения ГД "Гранична полиция" моли за отмяна на решението на ЕРС в обжалваната от работодателя част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият Я.Ц., чрез пълномощника си адв.Б., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба на ГД "Гранична полиция" и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение в оспорената от работодателя част, като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция С подадената от Я.А.Ц. въззивна жалба е оспорен извода на районния съд за недоказаност на претенцията му за равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки, който извод е обоснован с липсата на представена заповед, в която въззивникът да е включен като имащ право на ободрителни напитки. Въззивникът счита, че това е факт без правно значение, след като по делото е установено, че през исковия период е полагал нощни смени от 22ч. до 6.00ч. без право на сън. Оспорен е и другия решаващ извод на съда, че ободряващите напитка имат целево предназначение и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва основание за заплащане на тяхната равностойност. Поради това моли за отмяна на решението на ЕРС в тази обжалвана от него част и за уважаване на претенцията.

С частната жалба Я.А.Ц. е изразил недоволство от определението на първата инстанция относно разноските за адвокатско възнаграждение, като счита, че за размера на разноските меродавен е момента на сключването на договора за правна помощ и действалите към този момент норми на Наредба №1/2004г. на ВАдв.С за минималните размери на адвокатските възнаграждения; счита, че от негово име е осъществено в пълен обем представителството по делото и неправилно ЕРС първо е намалил адвокатското възнаграждение до размера на 375,20лв. и след това още веднъж- до размера на 118,87лв.; че съдът неправилно е изложил мотиви за ниска правна и фактическа сложност на делото; както и че съдът е посочил, че прилага действащата уредба по Наредба №1/2004г., но не е приложил дори и нея.

От страна на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не са подадени 2 отговор на въззивната жалба на Я.Ц., нито отговор на частната жалба.

В о.с.з. въззивникът ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не се представлява.

Пълномощникъ т н а Я.Ц. - адв.Б. депозира писмено становище с искане за потвърждаване на обжалваното решение в частта, оспорена от ГД "Гранична полиция" при МВР и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивните жалби и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни, в установените от закона срокове , поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на Я.А.Ц. от гр.*** с която против ГД"Гранична полиция" на МВР гр.София са предявени обективно кумулативно съединени искове - главен по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.

2 ЗМВР и акцесорен с правно основание чл.86 ЗЗД, които искове след изменение на размерите са за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1115,69лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 500,5 часа извънреден труд, положен в периода 01.09.2016г.-01.09.2019г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, както и на обезщетение за забава върху тази главница в размер на сумата 126,24лв.. Предявен е и иск по чл.181, ал.3 ЗМВР, който след изменение за е за сумата 239,63лв. - обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от ответника ободрителни напитки по време на положените от ищеца 420 нощни дежурства в периода 01.01.2015г.-01.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумите по главниците от депозиране на исковата молба до окочнчателното им изплащане.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил глвния иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорния на него иск с правно основание чл.86 ЗЗД по съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение. По иска за заплащане на обезщетение за непредоставените ободрителни напитки ответникът не е изразил становище.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Не е налице спор, че през процесния период - 01.09.2016г.-01.09.2019г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Я.А.Ц. е заемал длъжността „мл.инспектор/ст.полицай" в група „Охрана на държавната граница 04" при ГПУ-Малко Търново при РД"Гранична полиция"Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност , през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.09.2016г.-01.09.2019г, ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1109 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1109 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1267,59 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 158,59 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е 3 посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1115,69лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл.