Решение № 140 от 17.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Варна, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ст. М.

Членове:

Диана Д. М.а

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000146 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН ООД, представлявано от управителя И П, чрез адв.А. М. срещу решение №72/05.12.2023г., постановено по т.дело №86/2021г. на ШОС, поправено с решение №73/07.12.2023г., с което въззивното дружество „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ООД, ЕИК 837068284, гр.Шумен, е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър, раздел Б на районен съд Щендал, № HRB 30960, седалище и адрес на управление Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя Кристоф Сесеке, сумата от 398 158.70 лв., от които главница в размер на 361 258.08 лв., представляваща сбор от шест месечни вноски, с поредни номера от №43 до №48 вкл., дължими за периода от 10.07.2018г. до 10.12.2018г., част от дължимото възнаграждение в общ размер от 6 069 135.73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510, Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г.; сумата от 28 900.62 лв., неустойка за забава, изчислена за всяка една от посочените шест месечни вноски /върху всяка вноска по 4 816.77 лева/, ведно със законната лихва за 1 забава върху дължимите вноски, считано от датата на завеждане на исковата молба на 09.07.2021г. до датата на окончателното заплащане на задължението.

В жалбата се излага, че постановеното от ШОС решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и неправилното му тълкуване. Претендира се отмяната му и вместо това отхвърляне на исковете ведно с присъждане на въззивника сторените в производството разноски.

В жалбата се излага, че изводите на съда относно съществуване на консорциума, въпреки откриване производство по несъстоятелност по отношение един от съдружниците му – Строителна механизация АД – е неправилно и противоречи на изричната разпоредба на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ, съотв. на чл.735 ТЗ. Счита, че неправилното тълкуване на закона е довело до неправилно прилагане, а по същество и до погрешни правни изводи на съда, съотв. до постановяване на неправилно решение. Прави се довод, че с прекратяване на акционерното дружество ex lege поради изричната норма на чл.252 от ТЗ с откриване производство по несъстоятелност спрямо същото, по право следва да се счита прекратен и договорът за консорциум, определящо от своя страна липсата на материалноправна легитимация на ищеца по спора Ар Ти Ай Файнанс Гмбх, Германия. Според въззивника, уредената в чл.252, т.3 ТЗ хипотеза изрично предвижда самостоятелно основание за прекратяване на акционерно дружество по силата на закона с обявяването му в несъстоятелност. /сочат се аналогични разпоредби на чл.154, т.4 и чл.93, т.3 ТЗ и съдебна практика/ При правилно приложение на разпоредбата съдът би достигнал до извод за прекратяването на дружеството по право с обявяване в несъстоятелност, съответно до извод за последвало прекратяване на договора за консорциум, съответно до липса на легитимация на ищеца да търси цялото дължимо възнаграждение по договора. Като е следвал погрешна аргументация съдът е отхвърлил възраженията на ответното дружество ВиК – Шумен ООД за липса на самостоятелно право на ищеца да претендира възнаграждението по договора поради настъпилото прекратяване на консорциума по арг. от чл.363, б.в ЗЗД.

Въвежда доводи във връзка с правната природа на консорциума, спрямо който съответно приложение намират правилата за гражданското дружество.

Поради това се релевира довод, че с прекратяване на един от съдружниците – ЮЛ, равнозначно на смърт или поставяне под запрещение при ФЛ, договорът за гражданско дружество следва да се счита прекратен от момента на прекратяване на търговското дружество, независимо че последното продължава да съществува като правен субект до заличаването му.

Претендира се, че този момент за съдружника настъпва с обявяването му в несъстоятелност, тъй като то спира да извършва търговска дейност занапред и губи легитимацията на органите си. Всички последващи действия са насочени не към осъществяване на стопанската му дейност, а към събиране на вземанията, осребряване на имущество и удовлетворяване на кредиторите. С обявяване в несъстоятелност на търговеца, съдружник в консорциума /страна 2 по договора/, следва да се счита за прекратен и договорът за консорциум, тъй като правосубектността на съдружника в него е ограничена с решението по чл.711 ТЗ до степен, че той не може да участва пълноценно в търговския оборот. Тези последици, според въззивника, са несъвместими с продължаване действието на съдружието и се приравняват на гражданска смърт. В резултат от прекратяване на консорциума по право съгласно чл.363, б.в ЗЗД, водещият съдружник – ищец по спора, няма самостоятелно право да получи цялото дължимо възнаграждение, а може да получи само своя дял от него.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че въпросът за активната солидарност между съдружниците е решен с влязъл в сила акт по т.дело №2499/2019г. на ТК на ВКС, Второ т.о., тъй като към този момент не е било налице прекратяване на договора за консорциум.

/практиката е валидна при непрекратен консорциум/ С прекратяването му автоматично е прекратена и активната солидарност между съдружниците като ищецът може да претендира само част, съответна на дела му. Нещо повече, твърди се, че с прекратяване на дружеството –съдружник, е прекратено занапред и упълномощаването на водещия съдружник –ищец по делото.

Прави се довод, че съдружниците в гражданското дружество могат да постигнат уговорка за представителство от водещ партньор, който именно извършва всички действия.

При липса на договореност за представителството, искът следва да бъде предявен от всички участници в консорциума. /сочи, че не е налице изрично упълномощаване на ищеца от синдика на прекратеното дружество – съдружник, а правомощията на органите му са прекратени с решението по чл.711 ТЗ/ Не са налице основания ищецът да претендира плащане на целия дълг именно поради отпадане на активната солидарност занапред. Съответно не са налице предпоставки за уважаване на цялата заявена от съдружника претенция. Поддържа довод, че не са налице предпоставките за приложение института на активната солидарност. Въззивникът счита, че ищецът е загубил качеството си на водещ съдружник. Поради това, при основателност на иска, съдът ще следва да го уважи до размера на дела на съдружника в консорциума, а не изцяло. В тази връзка се твърди, че ищецът не е провел доказване какъв е размерът на неговия дял от собствеността на консорциума, поради което и искът се явява недоказан и неоснователен. Аналогични съображения са развити и по отношение на акцесорните искове за неустойка и за законната лихва.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ, подаден от АР ТИ АЙ ФАЙНАНС Гмбх, Германия, чрез адв.Е. Д., за неоснователност на жалбата. Претендира потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно ведно с присъждане разноски за въззивна инстанция, за които списък ще бъде представен в открито заседание. Страната счита въведените с жалбата оплаквания и доводи за неоснователни, а решението за правилно и обосновано.

Твърди се, че по отношение уговорената в договора за рехабилитация активна солидарност на двете дружества Строителна механизация АД /в н./ и 3

Ар Ти Ай Файнанс Гмбх, Германия, за вземанията за дължимата цена по договора, е налице, както правилно е приел съдът, сила на пресъдено нещо с решението по т.дело №2499/2019г. на ВКС, с което окончателно е решен спорът по т.дело №67/2017г. на ШОС за друга част от процесното вземане за възнаграждението по договора. Сочи, че в този смисъл е без значение съществуването на консорциума към датата на постановяване на решението.

В договора за рехабилитация е предвидена активна солидарност спрямо задължението на ВиК -Шумен ООД към консорциума и съдоговорителят ВиК –Шумен ООД не може да се позовава нито на права, нито на задължения между съдружниците, произтичащи от вътрешни отношения в консорциума.

Твърди се, че задълженията са регламентирани в договора за рехабилитация, който именно предвижда активна солидарност на съдружниците за вземането за цената. Въззиваемата страна счита за правилен извода на съда, че консорциумът не се прекратява с обявяване в несъстоятелност на съдружника Строителна механизация АД именно поради липсата на еднозначност между прекратяване и заличаване на дружество. Твърди се, че Строителна механизация АД продължава да съществува до заличаването му като единствено правните действия от името и за сметка на същото се извършват от назначения синдик. Счита, че липсват предпоставки за прилагане по аналогия разпоредбата на чл.363, б.в от ЗЗД. Сочи, че разпоредбата от ЗЗД намира съответно приложение, при отчитане особеностите и последиците при гражданското дружество съгласно чл.276 ТЗ. На следващо място счита, че разпоредбата на чл.363 ЗЗД би намерила евентуално приложение при липса на друга уговорка в отношенията на съдружниците, а в случая договорът за консорциум от 11.09.12г. предвижда, че ще бъде в сила докато не бъдат решени всички въпроси, свързани с изпълнението му. /позовава се на чл.8.4/ Сочи, че наличието на уговорена активна солидарност в полза на две ЮЛ, действащи чрез учреден помежду им неправосубектен консорциум, не се влияе от евентуалното прекратяване на консорциума, в който участват.

Съгласно договора за рехабилитация е налице една престация – дължима при активна солидарност, части от която падежират през различно време. Твърди се изпълнение на договора и активно вземане за цената по същия.

Въззиваемата страна счита, че правилно съдът е зачел правоустановяващото и преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо на решението на ВКС, цит. по-горе, по отношение на приетата в същото активна солидарност на съдружниците в консорциума. /т.2 от ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС/ Твърди, че ирелевантно за спора е дали консорциумът продължава да съществува и към настоящия момент предвид клаузата и на т.10 от договора за рехабилитация и предвид липсата на правосубектност на същия, т.е. при извод, че правата и задълженията по договора възникват направо за съдружниците в същия. Прекратяването му би довело до различни отношения между самите съдружници, но не и по отношение на трето лице, каквото се явява ВиК – Шумен. Поддържа се, че активна солидарност следва и при тълкуване клаузите на договора, където няма разграничаване на 4 видовете дейности, дължими от отделните съдружници, съотв. дължимо за тях отделно възнаграждение. /цит. съдебна практика на ВКС т.дело №1738/2021г./ Във връзка с изтъкнатите съображения страната счита, че длъжникът по договора се домогва да черпи права от собственото си противоправно поведение, тъй като ако бе платил навреме съгласно договора, не би се стигнало до обсъждане на поставените въпроси, свързани с несъстоятелността на един от съдружниците.

Отделно от изложеното, страната твърди, че Строителна механизация АД не е прекратено с обявяване на дружеството в несъстоятелност и то продължава да съществува до заличаването му в ТР, поради което изводимите от това обстоятелство доводи на ответното дружество по отношение съществуването на консорциума и легитимацията на ищеца, са неоснователни. Страната твърди, че съобразно постигнато съгласие между съдружниците при учредяване на консорциума, е предвидено действието му докато не бъдат уредени всички въпроси, свързани с изпълнението на поетата стопанска цел, вкл. заплащане на извършената работа по договора. Счита, че този извод следва пряко от изрично предвиденото в т.8.4 от договора за консорциума, вкл. при обявяване в несъстоятелност на някой от участниците в неперсонифицираното ДЗЗД.