Определение № 330 от 11.04.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. София, 10.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20231800500168 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

А.П.И. обжалва разпореждане № 89 от 25.01.2023 г. на Районен съд - Ботевград, постановено по гр. д. № 627/2022 г. по описа на същия съд, с което е върната въззивната жалба срещу постановеното по делото първоинстанционно решение. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането поради това, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че разпореждане № 1362 от 19.12.2022 г., с което въззивната жалба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите

, е надлежно връчено на жалбоподателя на 10.01.2023 г. Според жалбоподателя съобщението за разпореждането от 19.12.2022 г. не е надлежно връчено на страната, тъй като не е връчено на посочения по делото съдебен адрес, съответно срокът за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на ВЖ не бил започнал да тече, поради което и не може да се направи извод, че указанията са изпълнени след изтичане на срока за това.

Настоящият съдебен състав след запознаване с делото и преценка на доводите на жалбоподателя намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

На първо място следва да се има предвид, че възможността за посочване на съдебен адресат, на който да се връчват съдебните книжа /чл. 39 ГПК/, е предвидена само за страна – физическо лице. Настоящият жалбоподател е ЮЛ и връчването на съдебни книжа по отношение на него се осъществява по реда за връчване на ЮЛ, в частност – на държавни учреждения /чл. 52 ГПК/, каквото безспорно е АПИ съгласно чл. 2 от Правилника за 1 структурата, дейността и организацията на работа на А.П.И., т. е. на адреса по седалището на учреждението /доколкото чл. 52 ГПК се прилага във връзка с чл. 50 ГПК/, на който именно адрес, видно от делото, са връчвани съобщения и книжа на жалбоподателя.

На второ място – само за пълнота на изложението, доколкото съобразно гореизложеното е ирелевантно, не отговаря на истината твърдението, че жалбоподателят е посочил съдебен адресат. Отговорът на исковата молба и постъпилите по делото становища и молби са били подавани от името АПИ с посочен адрес по седалище и чрез пълномощник – юрк. Н., като е посочван и „адрес за кореспонденция“, различен от адреса по седалището на агенцията. Следва в тази връзка да се има предвид, че ГПК не предвижда възможност за страна /независимо дали е ФЛ или ЮЛ/ да посочи адрес за кореспонденция, на който съдът да е длъжен да връчва призовки, съобщения и книжа. Посочване на адрес за кореспонденция е уредена възможност за осъществяване на кореспонденция с данъчни и други административни органи, но не и за осъществяване на такава със съда, редът относно която е стриктно уреден в ГПК. Не е уточнено и дали посоченият адрес за кореспонденция е адресът на пълномощника или на ОПУ – С. /а съдът не е длъжен да гадае/, като ОПУ – С. не е и самостоятелен правен субект. Но, както се изложи и по-горе, дори да се приеме, че по делото е посочен съдебен адресат или адрес на пълномощник, то това би било ирелевантно, тъй като редът за връчване на съобщения и книжа на държавни учреждения е посоченият погоре /за което е създадено и правилото на ал. 2 на чл. 52 ГПК/, а юрк. Н. не е адвокат, поради което връчването не следва да се осъществява и по реда на чл. 51 ГПК.

На следващо място следва да се отбележи, че с изключение на съобщението за прекратяване на производството по делото пред РС – С. и изпращането му по подсъдност на РС – Ботевград /което е връчено по електронна поща, макар адрес на такава да не е посочен по делото/, всички съобщения и призовки по делото са връчвани на страната именно на адреса по седалище на хартиен носител, срещу което страната не е възразявала и в нито един момент не е посочила, че желае връчване на друг адрес или по друг начин.

Съобщението за разпореждането на съда, с което въззивната жалба е върната, също е връчено на този адрес, въпреки което страната е подала в срок частна жалба срещу това разпореждане. Дори съобщението за разпореждането, с което частната жалба е оставена без движение, е връчено на този адрес, въпреки което указанията за отстраняване на нередовностите на частната жалба са изпълнени в срок. Това налага извод, че в противоречие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права процесуалният представител на страната се опитва да оправдае собствения си пропуск своевременно да внесе дължимата за въззивното производство д. т. и да представи доказателствата за това в съда с твърдението за извършено от съда нарушение по връчването, каквото обаче не е налице, т. к. разпореждането от 19.01.2023 г., с което въззивната жалба е оставена без движене, е надлежно връчено на жалбоподателя на адреса му по седалище на 10.01.2023 г.

Съобразно гореизложеното разпореждането следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 89 от 25.01.2023 г. на Районен съд - Ботевград, постановено по гр. д. № 627/2022 г. по описа на същия съд, с което е върната въззивна жалба с вх. № 7029/16.12.2022 г., подадена от А.П.И. срещу постановеното по делото първоинстанционно решение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3