Решение № 126 от 11.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 100

№ 126 гр. С., 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20241870101322 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. П. К. - Б. от гр. С. е предявила срещу „Ф. Б.“ ЕООД, гр. С. главен иск за обявяване на нищожността на сключен между тях договор за потребителски кредит № 911509/11.08.2020 г. на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) поради противоречието му с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК или евентуално на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка с чл.

22, във връзка с чл. 11 и чл. 19 от ЗПК и евентуален иск за обявяване на нищожността на уговорката в чл. 5 от същия договор на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието й с чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК или на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) поради нейната неравноправност - в случай, че искът за обявяване на цялостната нищожност на договора бъде отхвърлен.

Твърди се в исковата молба, че в чл. 5 от договора страните са уговорили, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „М. б.“ в полза на ответника.

В договора не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. След като усвоила заемната сума в размер 4000 лв., ищцата установила, че освен тази сума е начислена такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на ответника „Ф. Б.“ ЕООД, в размер 3080 лв.

Изтъква се в исковата молба, че договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в него, нито пък в общите условия било посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, каквото то се явявало всъщност, независимо от клаузата на чл. 5.3 от Общите условия, според която то било само възможност за повишаване на кредитоспособността и вероятността потребителят да бъде одобрен за кредит. Договорът не бил подписан нито с 1 квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, а освен това ищцата не била подписвала договор за поръчителство и такъв не й бил предоставян. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит, а и евентуалният договор за допълнителна услуга, са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК поради липса на форма по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Освен това твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради несъответствие на съдържанието му с императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Изтъква, че в договора годишният процент на разходите (ГПР) е посочен единствено като процент, но не съдържа начина за неговото изчисляване и липсва яснота как е формиран същият, респ. общата дължима сума по него. Наред с това счита, че ГПР е посочен погрешно в договора и излага съображения в тази насока, че в действителния размер на ГПР е следвало на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК да се включи, а не е включена и дължимата сума по предоставяне на поръчител, както и че при включването в ГПР и на тази сума размерът му значително надвишава императивната максимална граница по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага доводи, че посочването в договора на по-ниски стойности на ГПР и на общата дължима сума от действителните такива представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Твърди, че при сключването на договора за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита и че действителният размер на ГПР, с включване в него и на разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70 %. Поради това в исковата молба се изтъква, че посочените в договора размери на ГПР и на общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива и е налице неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора.

По всички изложени съображения се твърди в исковата молба, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен в неговата цялост. В тази връзка се допълва и че договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Освен това се твърди в исковата молба, че уговорката на чл. 5 от процесния договор е нищожна, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП и тъй като нарушава разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете със становище за тяхната неоснователност. Оспорва твърдението на ищцата, че поръчителството от „М. б.“ (М.) е задължително условие за сключване на кредитен договор и поддържа, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като според сайта на „Ф. Б.“ потребителят сам избира обезпечението. Счита, че иск за нищожност или унищожаване на договора за гаранция би бил недопустим, тъй като не е насочен срещу надлежна страна, която би била „М. б.“ (М.), а не ответника „Ф. Б.“ ЕООД и в тази връзка изтъква, че това са самостоятелни юридически лица. Твърди, че ищцата сама е избрала „М. б.“ (М.) като поръчител в електронния формуляр, и след като е била информирана за дължимите такси, е подала заявление за кредит, като е получила преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит ответникът изисква поръчителство. Ищцата получила и документи от „М. б.“, включително договор за гаранция, и след като била информирана, потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора.

В отговора на исковата молба се оспорва твърдението на ищцата за заблуждаваща 2 търговска практика, на което ответникът противопоставя твърдението, че не е въвел ищцата в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми, а на всеки етап тя е била информирана за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на „М. б.“, ако избере това дружество за поръчител. Ответникът оспорва и твърдението на ищцата за нарушение на чл. 143 от ЗЗП с довода, че поръчителството от „М. б.“ (М.) не е задължително условие за сключване на кредитен договор и че ищцата е приела доброволно възможностите за обезпечение и дължимите суми към „М. б.“. По съображенията, че договорът за гаранция е възмездна и незадължителна услуга, ответникът посочва, че разходът за нея не се включва в ГПР. Изразява становище за неоснователност на твърдението на ищцата че сумата по предоставяне на гаранцията представлява допълнителни разходи, свързани с кредита и изтъква, че обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон и че въз основа на предоставената й информация, ищцата е разполагала с време да избере обезпечение или да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не е упражнила това свое право.

В молба, постъпила по делото на 21.03.2025 г., т. е. преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание адв. Д. М. – пълномощник на ищцата заявява, че поддържа исковата молба като изтъква допълнителни съображения в подкрепа на предявения главен иск за обявяване на нищожността на процесния договор за потребителски кредит в неговата цялост, излагайки и твърдения, че ответникът и поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон, с които обосновава довод, че възнаграждението по договора за поръчителство отново е приход за ответника, който е част от организирана мрежа от свързани дружества.

В молба, постъпила по делото на 18.02.2025 г., т. е. преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание юрк. Г. Г. – пълномощник на ответника заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

С оглед твърденията в исковата молба и в молбата от 21.03.2025 г. съдът приема, че е сезиран с предявени в условията на евентуалност обективно съединени искове – главен иск за установяване на нищожност на сключения между страните договор в цялост на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието му с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК или евентуално на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК поради заобикаляне на материално-правните разпоредби на чл.

11 и чл. 19 от ЗПК и евентуален иск за установяване на нищожност на уговорката в чл.

5 от същия договор на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието й с чл.

10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК или на основание чл. 146 от ЗЗП поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП.

Исковете са допустими. Допустимо е и тяхното обективно съединяване в посочената от ищцата евентуалност. Възражението на ответника за недопустимост на исковете е неоснователно – исковете са предявени от една от страните по договора срещу насрещната страна по този договор с искане за обявяване на неговата нищожност, евентуално на нищожност на отделна уговорка в него, обосновано с твърдения за правно-значими факти, обосноваващи именно неговата нищожност, респ. уговорка в него.

Главният иск е основателен.

Договор № 911509 за предоставяне на потребителски кредит е сключен между ищцата и ответника на 10.08.2020 г. В исковата молба погрешно е посочено, че договорът е сключен на 11.08.2020 г., но предвид идентификацията му по номер, който съвпада с този на представения от ответника договор, следва да се приеме, че се касае 3 за техническа грешка в исковата молба при изписване на датата на сключването му.

Ответникът е представил договора на хартиен носител и ищцата не е оспорила този документ. Така при съобразяване с разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПК и чл. 184 от ГПК съдът приема, че установената в чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма на договора е спазена.

С договора страните са се съгласили ответникът да предостави на ищцата кредит в размер 4000 лв., а тя да му върне получения кредит на 12 вноски съгласно погасителен план – неразделна част от договора, заедно с лихва в размер 920 лв.

Страните не спорят за обстоятелството, че ищцата е усвоила кредита.

Посочено е в т. 4 от договора, че общият разход по кредита е 920 лв. и включва лихвата, а годишният процент на разходите по кредита е 49,11 %.

Сред основните характеристики на кредита по процесния договор за потребителски кредит е, че той се предоставя срещу обезпечение чрез договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя и това следва от подраздел 2.8 от преддоговорната информация, оформена от ответника като „стандартен европейски формат“.

В т. 5 от договора страните са уговорили, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от F. B. (Ф. Б.) в полза на ответника. Видно е от справка в Регистъра на БНБ за кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, а и не е спорно по делото, че от 30.09.2022 г. F. B. е с наименование M. B., което страните са използвали при обозначаване на поръчителя в исковата молба и в отговора на исковата молба, докладвани по-горе.