Решение № 126 от 20.10.2026, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Белоградчик, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. П.А като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20261310101146 по описа за 2026 година

Предявени са положителни установителни искове по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – с цена 6 451.28 лева или 3 298.49 евро, иск за мораторна лихва за забава, с цена на иска 553.01 лева или 282.75 евро и законната лихва върху главницата.

В исковата молба, ищеца „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, гр. Бургас, твърди, че ответникът „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, ЕИК 121031861, гр. С. е страна по валидно възникнало между страните облигационно правоотношение, с предмет - предоставяне на „ВиК“ услуги във водоснабдяван обект, с административен адрес: гр. П., обл.

Б., ул. Г. със заведена партида в базата данни с абонатен № 201146. Поради това, се твърди, че ответникът е придобил качеството „потребител на ВиК услуги" от момента на придобиване на правото на собственост върху описания водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Сочи се, че съгласно чл. 8 от Наредба № 4, които правила са част от съдържанието на възникналото 1 между страните облигационно отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет страницата на водния оператор, поради което не са представени като доказателства по делото. Ищецът твърди, че в конкретният случай и съгласно чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Водомерът е разположен в имота, поради което клиентът или обитаващите имота лица са имали задължението да осигурят достъп до водомера. Използването на електронно устройство е причината, поради която не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет. При осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Този баркод представлява директна връзка с базата данни на дружеството, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не успява да влезе в имота, същият набира на самото устройство режим „служебно отчитане“. Съществува и възможност за т.нар. „самоотчет", когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните но водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК оператора, като „от клиента". Когато има записване „без водомер“ количеството консумирана вода е изчислена по реда на чл.39,ал.5,1.1 на Наредба № 4. В случая, начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверява от представената към исковата молба заверено копие от справка-извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство. Съгласно чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството питейна вода се разпределя въз основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. В това разпределение се включва цялото количество доставено вода до централния водомер на имота.

2

След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги — вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР. Данъчните фактури отразяват компонентите на процесното задължение. Ищецът излага, че ответникът, като потребител, е следвало да заплаща, но не е заплатил своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Неизпълненото задължение по всяка фактура е поставило ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване, без да е необходимо същия да бъде поканен да плати. Съобразно клаузата на чл. 44 от Общите условия ищеца сочи, че потребителят - ответник дължи на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Ищецът доставчик на ВиК услуга твърди в Исковата молба, че размерът на неизплатените задължения от страна на ответника по издадените фактури е 6451.28 лева. Излага, че върху тези суми по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Претендираното обезщетение за забавено плащане в случая, е 553.01 лв. - за периода от 23.12.2024 г. до 01.10.2025 г., както и законата лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът излага, че поради допуснатото неизпълнение от страна на ответника, ищеца е депозирал Заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 852/ 2025 год. по описа на Районен съд - Белоградчик и е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК. Поради това, на ищеца е указано и същия е предявил настоящия положителен установителен иск.

При горните съображения, се моли, съдът да приеме за установено, че 3 ищеца има съществуващо вземане срещу ответника за сумите: 6 451.28 лева или 3 298.49 евро - неизплатени ВиК услуги за периода 13.09.2018 г. 04.11.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 553.01 лева или 282.75 евро - за периода 23.12.2024 г. - 01.10.2025 г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на главницата. Претендират се и разноски по делото, съгласно представеният Списък на разноските .

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В открито съдебно заседание, процесуален представител на ищеца не се явява. Постъпило е Писмено становище от ищеца, чрез юрисконсулт Н. В., в което са изложени съображения поради които се моли, съдът да уважи изцяло така предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор на Исковата молба.

Оспорват предявеният иск. Правят възражение за настъпила погасителна давност на задълженията по издадена Фактура № **********/ 22.11.2024 г., в размер на 3 717.14 лв. за период от 13.09.2018 г. до 31.12.2022 г. За настъпилата давност ответникът твърди, че неколкократно са сезирали ищеца Писма с рег. № П-272/08.05.2025 г., което е получено от ищеца предвид получения отговор с техен изх. № К-1342-1/16.05.2025 г. от него, че е извършена проверка по твърдяните обстоятелства и фактура № **********/ 22.11.2024 г. е издадена коректно. С Писмо рег. № П-476/08.07.2025 г. ответникът е поискал коригиране на издадената фактура от ищцеца, предвид факта, че с решение на Министерски съвет № 211/ 12.03.2021 г., са предоставени на Министерство на икономиката сгради с идентификатори ***, ***, ***, ***. С Протокол №

РД-21-22/22.04.2021 г. н а Министъра на икономиката е взето решение за внасяне като непарична вноска в капитал на ДКК ЕАД на сградите в П., поради което момента, от който би следвало да се начисляват сметки на дружеството, е момента на преминаване на собствеността на сградите в патримониума на дружеството, като апорта е вписан в Службата по вписвания на 21.10.2022 г. което се потвърждава и от самият ищец в т.2 от Обстоятелствената част на исковата молба, но същото обстоятелство не отчетено и взето предвид при съставянето и предявената по-късно фактура за плащане. Фактурата е издадена на 22.11.2024 г., която дори официално не е 4 връчена на дружеството, а при установена авария на място и последвал телефонен разговор със служители на дружеството през месец април 2025 г. се установява, че има издадена фактура от 22.12.2024 г. с неплатени задължения, т.е. след подадено възражение от ДКК ЕАД с рег. № П-272 от 08.05.2025 г.

Възражението, което ответника е отправил до ищеца не е уважено, като покъсно с Покана изх. № К- 2579/11.09.2025 г. ищеца предлага споразумение за разсрочено плащане, като споразумение между страните не е постигнато.

Моли се съдът да отхвърли предявените искове като недоказани на горното основание, а по отношение на вземането по Фактура № **********/ 22.11.2024 г., за сумата 3 717.14 лв. за период от 13.09.2018 г. до 31.12.2022 г. и поради настъпила погасителна давност. Оспорва се и акцесорния иск за забава.

По искане на ответната страна, по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице - икономист Р. П. К., не е оспорено и е приобщено към останалия доказателствен материал.

В съдебно заседание, ответника е представляван от свой процесуален представител - адв. Г. Д. от САК. Същият, оспорва иска, поддържа Отговора и прави възражение за настъпила давност по отношение на цялото вземане на ищеца. В хода на устните състезания пледира съда да отхвърли предявените искове.

Предвид изложеното в Исковата молба, в Отговора и предвид събраните по делото писмени доказателства и изготвената експертиза, съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

С оглед изложените в Исковата молба обстоятелства, съдът с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между страните както следва: Ищецът следваше да докаже в процеса следните обстоятелства:

Че ответника по делото е бил клиент на ищцовото дружество „ВиК“ ЕАД за исковия период - 13.09.2018 г. - 04.11.2024 г. за водоснабден имот с адрес : гр.

П., обл. Б., ул. „Г.“ № ; че ответника е собственик или титуляр на вещно право на ползване на водоснадбения имот с адрес: гр. П., обл. Б., ул. „Г.“ № ; съществуването на облигационни отношения между страните, в това число, че за периода 13.09.2018 г. - 04.11.2024 г. ищеца е доставял ВиК - услуги за процесния имот.; неизпълнение от ответната страна – че използваните от ответника ВиК услуги по издадените фактури, не са платени от ответника.; че 5 падежа на вземането е настъпил; размера на вземането, представляващо главница – ползвани ВиК услуги.; че ответника е изпаднала в забава в плащанията.; размера на мораторната лихва за забава.

От своя страна, ответника, с оглед направените от него правопогасяващи възражения, дължеше доказване на обстоятелството, че вземането на ищеца п о Фактура № **********/ 22.11.2024 г., за сумата 3717.14 лв. за период от 13.09.2018 г. до 31.12.2022 г., е погасено по давност.

Възражението за настъпила погасителна давност по отношение на цялото вземане на ищеца спрямо ответника, направено от процесуалния представител на ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание, съдът приема, че не следва да бъде зачетено, тъй като същото е направено след като е настъпила процесуалната преклузия за това, съобразно разпоредбата на чл.

131 ГПК. Възражението за настъпила погасителна давност за цялото вземане не е направено своевременно - с Отговора на исковата молба, и като такова се явява преклудирано. Поради това, съдът при разглеждане на делото зачита единствено направеното възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземането по Фактура № **********/ 22.11.2024 г., за сумата 3 717.14 лв. за период от 13.09.2018 г. до 31.12.2022 г., което възражение е направено своевременно с Отговора на Исковата молба.