Решение № 183 от 23.04.2019, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 2446/2018
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 23.04.2019
- В сила
- 25.09.2019
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 3 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 57 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
Р Е Ш Е Н И Е № гр. Ловеч
23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ВЕЛЧЕВА при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2446/2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод посътипла искова молба от П.Г.П. против „Балкан“ АД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука.
Твърди се, че ищецът работил при ответника на срочен трудово договор /до завършване на определена работа/ на длъжност стругар. На 09.11.2018 г., около 15,00 часа, в производствен цех на ответника, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Мизия“ № 1, при подреждане на цеха, премествал ламарина, паднал, изпуснал ламаринения лист, в следствие на което получил травма на дясната и лявата ръка, изразяваща се в травматична ампутация на трети и четвърти пръст на ниво унгвална фаланга /първа сгъвка/ на дясната ръка и контузно разкъсване на лявата ДИС. След инцидента ищецът бил откаран в МБАЛ Ловеч, където бил подложен на оперативно лечение. Твърди, че е изписан на 16.11.2018 г. На 15.11.2018 г., с разпореждане на Директора на ТП на НОИ, злополуката на ищеца е регистрирана като трудова.
Твърди се, че след злополуката ищецът е изживял болки и страдания. В периода след това той бил изцяло зависим от близките си, вкл. по отношение на личната си хигиена, възможностите му да извършва действия с ръцете му са ограничен и към момента, което го кара да се чувства зависим и непълноценен. Твърди, че към момента спомена от преживяваното е силен и го кара да изпитва страх. Заявява, че към момента възстановяването му продължава.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 18 000,00 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането /09.11.2018 г./ до изплащането му и сторените разноски.
В депозиран по делото отговор ответникът навежда възражения по размера на заявената претенция. Твърди е създал безопасни условия на труд и провел инструктаж на ответника. Твърди също, че ответникът е нарушил правилата за безопасност и е допринесъл за настъпването на злополуката.
Ответникът посочва, че има групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ с „Дженерали застраховане“ АД, действала към датата на настъпване на злополуката, а по нея на ищеца предстои изплащането на обезщетение, с което следва да се намали размера на обезщетението. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника признава, че с ищецът се намират в трудова връзка, по силата на която той му е възложено изпълнението на трудовите функции за длъжност стругар; че по време на изпълнение на трудовите му функции ищецът е претърпял злополука, която е декларирана от него като трудова.
В хода на делото ищецът участва лично, а по същество излага становище за основателност на заявената претенция и очаквания за присъждане на справедливо обезщетение.
Ответникът се представлява по делото от адв.
П.Ц., който по същество излага становище за основателност на претенцията, като също заявява очакване за определяне справедлив размер на обезщетението.
Съдът, като обсъди събраните доказателства в съвкупност и по отделно и взе предвид становището на представителя на ищеца, приема за установено следното от фактическа страна.
Не се спори между страните, че се намират в трудова връзка, по силата на която на ищеца е възложено изпълнението на трудовите функции за длъжност стругар. Това се установява и от ангажираните по делото трудово договор.
На
07.03.2017 г. на П. е проведен първоначален инструктаж, която той е удостоверила с подписа си в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ - пункт 718, л. 30 от делото.
На
10.10.2018 г. на П. е проведен периодичен инструктаж, която той е удостоверил с подписа си в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж/ - пункт 5, л.
34 от делото.
Ответникът е изготвил програма за провеждане на начален и последващ инструктаж, инструкция на провеждане на периодичен инстуктаж и правила за здравословни и безопасни условия на труд. В кориците на делото няма данни относно момента на приемане на правилата, както и че с тях е бил запознат ищецът към датата на настъпване на злополуката.
През месец ноември 2018 г., ден петък от работната седмица, свидетелят Г. е изпратен от прекия си ръководител Колев в цеха, в който работи ищеца, за да докара един електромотор с мотокара в централен склад. За да достигне до електрокара Г. трябвало да се разчисти. Той се обърнал към свидетеля Т.– пряк начални на ищеца, с молба да му осигури човек, с който да преместят ламарина, след което да изтегли електромотара. Т.изпратила ищеца на помощ на Г.. На възложената задача ищецът реагирал емоционално, тъй като било петъчен ден и не можел да се занимава. Свидетелят Г. и ищеца преместили ламарината. Под нея останали малки парчета, като Г. забелязал капки кръв. Кръвта била от ищеца. Т.извикало П., за да го превърже, а свидетеля Г. продължил да изпълнява възложената му задача. След промивка на ръката и превързването ѝ с такси ищецът отпътувал за болницата с такси. Казаното се установява от показанията на свидетелите на ответника Т.и Г.. Съдът има дава вяра в обсъдената част, тъй като те са очевидци на събитието, а досежно описаните факти, казаното от тях е последователно и непротиворечиво.
Показанията на тези свидетели не са ползват в цялост. Съдът не основана изводите си по фактите на казаното от свидетеля Т.относно обстоятелствата по настъпване на злополуката, в частност заявеното от нея, че в преместването на ламарината се е включил освен свидетеля Г. и ищеца и трети работник. В тази част те не се подкрепят от показанията на свидетеля Г., който казва, че ламарината е преместена само от него и ищеца. В показанията си Г. не споменава участието на трети човек, включително за прекъсване изпълнението, за да бъде изчакано включването му и заявява, че масата на ламарината е позволявала преместването ѝ да се извърши от двама души. Свидетелят Т.е пряк началник на ищеца. Тя има интерес да се установи в хода на процеса, че ищецът на своята глава е поел инициативата за изпълнение на работа, която не е била по силите му. По тези съображения, а и доколкото казано от нея не се подкрепя от друг доказателствен материал, съдът не му дава вяра. По сходни съображения съдът кредитира показанията на свидетел Г. в частта, в която той казва, че в деня на злополуката П. му замирисал на алкохол.
Не е спорно между страните, че по време на изпълнение на възложена му работа ищецът е претърпял злополука, която е декларирана от ответника като трудова. Последното се установява и от декларация за трудова злополука от 12.11.2018 г., подадена до ТП на НОИ от „Балкан” АД. В нея е посочено, че на 09.11.2018 г., около 15,00 ч., в производствен цех, находящ се на адрес: гр. Ловеч, бул. „Мизия” № 1, П.Г.П., заемащ длъжност „Стругар” в „Балкан” АД, при преместване и подреждане материали в цех 22, е изпуснал ламарина, пръстите му са притиснати от нея, при което той е получил срязване на трети и четвърти пръст на дясната ръка. С разпореждане от 15.11.2018 г. на ТП на НОИ Ловеч злополуката с Петков е призната за трудова.
В периода 09.11.2018 г. до 16.11.2018 г. П.
***. Повод за престоя му е травматична ампутация на трети и четвърти пръст на дясната ръка на ниво унгвенални фаланги и контузно разкъсване на лява ДИС, без неврологична симптоматика и данни за съдови увреди на ляв горен крайник.
Проведено му е оперативно лечение, като е изписан за продължаване на лечението.
Казаното се установява от ангажирана по делото епикриза, издадена от ортопедичното отделение на МБАЛ Ловеч. За периода от 09.11.2018 г. до 16.12.2018 г. на П. е издаден болничен лист с режим на лечение в него – болничен и домашен – амбулаторен с вписана диагноза: множество травми на китката и дланта. До 16.03.2019 г. ищецът е продължил да ползва болничен за временна неработоспособност, във връзка със злополуката, което се установява от ангажирания по делото болничен лист от. 14.02.2019 г.
В хода на производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно-медицинска експертиза. От него се установява, че в пряка причинна връзка с настъпила злополука с ищеца на 09.11.2018 г. той е получил травматична ампутация на последните /ноктните/ фаланги на трети и четвърти пръст на дясната ръка – увреда, обуславяща постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Следоперативният период на възстановяване е протекъл в рамките на 12-15 дни, като няма данни за осакатяване. Според експерта основаната функция на дясната ръка – хватателната, е запазена в пълен обем. Увредата на ръката ще остане за цял живот, като тя се дължи на остър, резлив предмет, какъвто е режещата част на ламарина. В съдебно заседание д-р Г. уточнява, че изтръпването на пръстите, за които споделя ищеца, ще изчезне с времето и ръката ще възстанови чувствителността си.
Ищецът живее в едно домакинство със своята майка, която е с увредено здраве. Никой не го подпомага в хигиената за жилището. След злополуката в болницата той е посетен от свидетеля Цанков. В рамките на възстановителния период Цанков и други двама приятели на П. го подпомагали. Те му закарали дърва, нацепили ги и ги прибрала в мазата. Цанков докара на ищеца с буса си багаж от селото му, возил го с колата си и буса му, тъй като той не можел да шофира. След злополуката П. изпитвал болка, не можал да си движи ръката, споделял, че тя му изтръпва и не можа да хваща нищо с нея.
Засегната от злополуката е дясната му ръка, с която той си служи основно.
Изложеното се установява от показанията на свидетеля Цанков. Съдът дава вяра на казаното от него, тъй като то е изградено на база лични впечатления, разказът му е последователен и непротиворечив. Свидетелят не е заинтересован от изхода на спора, което би породило съмнения в обективността му.
Между
„Дженерали застраховане” АД и „Балкан” АД е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първият се задължава да застрахова по „Задължителна застраховка трудова злополука” работници и служители на „Балкан“ АД срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната им цялост, срещу заплащане на застрахователна премия. Покритите рискове са: смърт от трудова злополука, трайна загуба на работоспособността от трудова злополука и временна неработоспособност от трудова злополука, настъпили в периода 09.07.2018 г. до 08.07.2019 г. Казаното се установява от застрахователна полиза от 04.0.2018 г.
В списък на застраховани лица, приложение към полицата, под № 24 са вписани имената ни ищеца, заемащ длъжност стругар.
На
17.01.2019 г. при „Дженерали застраховане” АД е заведено искане от „Балкан” АД във връзка с настъпило застрахователно събитие на 09.11.2018 г. в цех 22 на „Балкан” АД, причинило временна загуба на работоспособност, с приложени към него два броя болнични листове.
В писмо от 20.02.2019 г., адресирано до ответника, „Дженерали застраховане” АД е уведомил адресата, че П.Г.П. е посочен в списъка на застрахованите лица по групова застраховка „Трудова злополука”. В писмото се посочва също, че на 17.01.2019 г. „Балкан” АД, в качеството му на работодател на П., е подал уведомление за настъпилата му трудова злополука. Към момента на изготвянето на писмото Петков не се е обърнал към застрахователя за заплащане на обезщетение във връзка с настъпилата трудова злополука.
При установените факти съдът прави следните правни изводи.
Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт на работник или служител с правна квалификация чл. 200 КТр и възражения за намаляване отговорността на работодателя с правна квалификация чл. 201, ал. 2 КТр.
Работодателят отговаря за увреждания на живота и здравето на работника или служителя, причинени от трудова злополука. По делото по несъмнен начин е установено, че по време на изпълнение на възложена от ответника работа /дейност по преместване на ламарина, възложена от прекия ръководител на ищеца/ П. е получила внезапно увреждане на здравето – ампутация на ноктните фаланги на третия и четвъртия пръст на дясната ръка. С оглед на казаното злополуката е трудова. Трудовият ѝ характер е признат от осигурителния орган /НОИ/, въз основа на подадена декларация, а след разследването ѝ е издадено разпореждане от него, което не е оспорено.
Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ead0d07-a249-4430-97e9-a0c9d8684b8f