Решение № 405 от 24.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20241001000145 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по: 1.

Въззивна жалба вх. № 78169/25.08.2023 г., от „УОН“ ЕООД, ЕИК 203543971, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „България“, № 1, НДК – Административна сграда срещу Решение № 887/11.07.2023 г., по т.д. № 1859/2022 г., на СГС , ТО, VI-26 с., в частта, с която е осъден да заплати на „Р.бел“ ЕООД, ЕИК 204055366, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Надежда“, ул. „Жорж Дантон“, № 45, сумата 23166.00 лв., неустойка по чл. 8.2 от Договор за продажба на нерафинирано олио, сключен на 12.09.2022 г. (с посочена в договора дата 09.09.2022 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 13.10.2022 г. до окончателното плащане, на осн. чл. 92 ЗЗД.

Въззивникът счита, че решението в атакуваната му част е постановено при съществени процесуални нарушения, в границите на откритото производство по чл. 193 ГПК. Сочи, че тежестта на доказване в производството е била неправилно възложена в тежест на въззивника. Сочи, че оспореният документ е следвало да бъде третиран като неподписан електронен документ. Още излага, че единственият документ, който можел да обвърже страните бил този подписан с КЕП, какъвто документ не съществувал, поради което и възражението му за нищожност, основано на чл.

293, ал. 2 ТЗ, счита за основателно. Твърди, че оспорването на документа е било успешно проведено, поради което и следвало съдът да постанови изричен диспозитив. Сочи, че съдът не само, че не е изключил документа от 1 материалите по делото, но и е основал решението си на съдържащите се в него клаузи, вкл. относно размера на неустойката. Още твърди, че като доказателство е бил приет документ на чужд език – Договор № 010822, с оглед изготвяне заключението на вещото лице по графическата експертиза като впоследствие същият бил ценен при постановяване на решението. Още сочи, че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил възражения на въззивника, които счита за съществени за изхода на спора – че въззиваемият не доказал доставянето на уговорените количества олио, съобразно уговорения график и място, че въззиваемият не е бил собственик на уговорените количества олио, че не е налице основание за присъждане на лихва за забава върху претендираната неустойка.

Счита, че решението е постановено и в противоречие на материалния закон. Оспорва изводите на съда като излага собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства. Поддържа възражението си за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие на добрите нрави.

По същество моли за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на предявеният иск. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Р.бел“ ЕООД, ЕИК 204055366, депозира отговор вх. № 103148/08.11.2023 г., в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения.

Оспорва всяко от оплакванията на въззивника и от своя страна излага доводи в подкрепа на възприетото в атакуваното решение. По същество моли за потвърждаване на решението в атакуваната му част.

2. Въззивна жалба вх. № 113367/04.12.2023 г., от „УОН“ ЕООД, ЕИК 203543971, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „България“, № 1, НДК – Административна сграда срещу Решение № 1388/16.11.2023 г., постановено по делото, с което е оставено без уважение искането му за допълване на Решение № 887/11.07.2023 г., с произнасяне дали оспорването на Договор № 09092022 за продажба на нерафинирано слънчогледово олио е доказано и изключване на документа от доказателствения материал по делото, на осн. чл. 250 ГПК и е оставено без уважение искането му за изменение на Решение № 887/11.07.2023 г., в частта на разноските, на осн. чл. 248 ГПК .

Въззивникът счита за безспорна дължимостта на изрично произнасяне при открито производство по реда на чл. 193 ГПК, каквото в решението липсвало, както преди устните състезания, така и в постановеното решение.

Досежно произнасянето по реда на чл. 248 ГПК счита, че съдът не е посочил в какво се състои фактическата и правната сложност на делото. Сочи, че по делото са проведени няколко съдебни заседания по причина на промяната в поискания от ищеца режим на явяване на допуснатия свидетел и отсъствието му в 2 поредни заседания. По същество моли за отмяна на атакуваното решение като бъде признато, че документът Договор № 09092022 е неистински (неавтентичен), както и постановеното първоинстанционно решение да бъде изменено в частта за разноските като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено от 1363.98 лв., на 1136.60 лв., съответстваща на минималното адвокатско възнаграждение и в съответствие с уважената част от претенцията.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемият „Р.бел“ ЕООД, ЕИК 204055366, депозира отговор вх. № 5001/16.01.2024 г. , в който се оспорва въззивната жалба и се счита същата за неоснователна. Счита, че 2 съдът правилно е приел, че произнасяне при оспорване на документ в диспозитива на съдебния акт не се дължи. Сочи, че съобразно закона произнасянето може да бъде извършено с решението. Счита, че претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно спрямо минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Счита, че предвид обема на представените доказателства и процесуални действия делото се отличава с фактическа и правна сложност. По същество моли за потвърждаване на съдебния акт като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат жалбите и отговорите по наведените в тях оплаквания, доводи и съображения.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 66141/13.10.2022 г. на „Р.бел“ ЕООД, ЕИК 204055366, с която е предявен иск за осъждането на „УОН“ ЕООД, ЕИК 203543971, да заплати сумата 27799.20 лв., договорна неустойка за неизпълнение, дължима по силата на чл. 8, т. 2 от Договор № 09092022/09.09.2022 г. за продажба на нерафинираното слънчогледово олио, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане, на осн. Чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.

Ищецът е твърдял, че между него и ответника на 09.09.2022 г. Е бил сключен договор за продажба на нерафинирано слънчогледово олио. По силата на Договора продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху стоката, доставена в промишлена зона – гр. Видин, а купувачът имал задължение да заплати стойността й срещу издадени фактури, ведно с други документи, посочени в договора. Твърди, че срокът за изпълнение бил до 15.09.2022 г., по взаимно съгласуван график, одобрен от страните. Твърди, че изпълнил задължението си да достави стоката на уговореното място, но ответникът не изпълнил задълженията си и не изпратил коли за натоварване в уговорения срок и не заплатил стойността на стоката.

Твърди, че по причина виновното неизпълнение на задълженията на купувача, в действие влязла уговорената в чл. 8, т. 2 от Договора, неустоечна клауза, предвиждаща дължимост на неустойка в размер на 10 % от стойността на неизпълнението.

В границите на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Уон“ ЕООД, депозира отговор вх. № 71441/31.10.2022 г. , в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва между страните да е сключен твърдяния от ищеца договор за продажба със съдържанието, посочено в исковата молба. Твърди, че между страните са били налице преддоговорни отношения, във връзка с отправена оферта. Твърди, че управителят на дружеството не е подписвал договор саморъчно, с квалифициран или универсален електронен подпис. Не било налице мълчаливо приемане на предложението на ищеца за сключване на договор, между страните не били налице други търговски отношения.

Евентуално оспорва да е в забава по отношение изпълнение на задълженията си по договора, тъй като продавачът не е предложил график за съгласуване, не е издал фактура за цената на олиото, не е представил доказателства за качеството на стоката според уговореното. Релевира възражение за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави. В подкрепа на възражението си сочи, че клаузата не държи сметка за 3 периода на забавата, поради което излизала извън присъщите за неустойката функции. Счита, че продавачът би могъл да се освободи от стоката като я предаде за пазене на подходящо място, определено от съда, при което стойността на неизпълнението щели да бъдат разходите по транспорт и пазене. Още сочи, че не е в забава по отношение изпълнението на задължението си да заплати стойността на стоката, поради неполучаване на първичен счетоводен документ, както за нейната стойност, така и за дължимата неустойка.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 82678/02.12.2022 г., в която твърди, че договорът е изпратен по електронна поща на ответника, след което управителят е изпратил като прикачен файл подписан договор, а в съпроводителното писмо е посочил, че му изпраща заверен договор, с което изявление манифестирал съгласието му за сключване на договора. Твърди, че същото изявление е било направено и в проведената кореспонденция през приложението WhatsApp.

Допълнително сочи, че същият подпис е използван от ответника при подаване на ГФО към 31.12.2017 г. в ТР при АВ. Твърди, че в проведената електронна кореспонденция страните са обсъждали изпълнението на сключеният договор, както и, че от нея ставало ясно, че поради забавяне от страна на ответника договорът не може да бъде изпълнен. Счита, че възраженията за липса на издадени фактури, кантарни бележки и доказателства за качество на стоката биха били относими към предявен иск за заплащане на цената на стоката, какъвто настоящият не е. Сочи, че покана за натоварване не е била необходима, тъй като в договора е уговорен краен срок за това, а между страните в писмена форма - с телефонни съобщения, е уговорен графикът за натоварване, който не е спазен. Оспорва възражението за нищожност на неустоечната клауза.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 88244/20.12.2022 г., в който поддържа твърденията изложени в отговор и репликира всяко от твърденията изложени в допълнителната искова молба.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По въззивна жалба вх. № 78169/25.08.2023 г. срещу Решение № 887/11.07.2023 г., по т.д. № 1859/2022 г., на СГС, ТО, VI-26 с.

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Рапореждане № 432/26.02.2024 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваните съдебни решения са постановени от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържат реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решенията са валидни. Предявеният иск е правилно квалифициран като такъв с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Произнасянето съответства на заявената за разглеждане осъдителна претенция. В допълнителното решение е обективирано произнасяне по чл. 250 ГПК, както правилно е квалифицирано отправеното към съда искане. Постановените 4 решения са и допустими. В частта от допълнителното решение, с която съдът се е произнесъл по искане за изменение в частта за разноските на основното решение, актът има характер на определение, но последното не влияе на допустимостта му.