Определение № 2254 от 23.07.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26344/2021
- Вид
- Определение № 2254
- Подписан
- 23.07.2021
- В сила
- 23.07.2021
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 430, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл.147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 430, ал. 2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2254 гр. София , 23.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20211110126344 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД предявява срещу П. ЦВ. Н. искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 430, ал.1, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 138 от ЗЗД, за признаване за установено от отношение на П. ЦВ. Н., че за „Банка ДСК“ ЕАД съществува правото на парично вземане за сумата от 16496,91 лв. -главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2017 г., ведно със законна лихва от 15.01.2021 г. до изплащане на вземането, с договорна лихва в размер на 2734,33 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 16.12.2020 г., с наказателна лихва в размер на 105,12 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 16.12.2020 г., с законна лихва за забава в размер на 132,89 лв. за периода от 17.12.2020 г. до 14.01.2021 г., разноски при изискуем кредит в размер на 120 лв., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело № 2428/2021 г. по описа на СРС.
Твърди се, че между ищеца и МЦТ, като кредитополучател, е сключен на 30.05.2017 г. договор за кредит за текущо потребление при ОУ. Същият е обезпечен с поръчителството на ответника по силата на договор за поръчителство от 30.05.2017 г. Предмет на договора за кредит са заемни средства в размер на сумата 20 хил.лв. със срок за връщане 120 месеца, с падежна дата всяко 1-во число на съответния месец. Кредитът е усвоен. Банката изпълнила точно своите задължения. Уговорена е възнаградителна лихва, формирана от стойността на преференциален променлив лихвен процент, формирана от стойността на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,524 %. Към датата на сключване на договора, годишният лихвен процент бил в размер на 6,85 %, формиран от стойността 6-месечен SOFIBOR – 0,326 и надбавка в размер на 6,524 %. Съгласно чл. 5 от договора, задължението следвало да се погасява чрез разплащателна сметка с титуляр кредитополучателят. Кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем поради просрочие.
1
Ответникът, получил препис от искова молба и приложение на 20.05.2021г., в законоустановения едномесечен срок е подал отговор на искова молба. Оспорва исковете по допустимост, основание и размер. Твърди, че в качеството на поръчител не е подписвала Общите условия на Банката и счита за неприложими спрямо нея. Поддържа, че клаузите по т.8, т.8.1 и т.9 от договора, и т.7.1 – в частта в случайте на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%“, т.7.2 и т.7.2.2-относно актуализиране стойностите на индекса два пъти годишно вместо ежемесечно, за неравноправни и нищожни, на осн. чл. 143, т.10, т. 12 и по арг. от чл. 146, ал.2 от ЗЗП.
Поддържа, че редовната лихва по кредита е неправилно изчислена поради несъобразяване с изменението на стойностите на индекса на 6-месечен Софибор. Счита, че банката не само е имала основание да увеличи размера на месечната анюитетна вноска, но и да намали.
Заявява, че не е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на кредита, евентуално това е сторено без да се даде подходящ срок за изпълнение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и Определение №477/11.06.2021 г. по ч.гр.д. №7186/2021 г. по описа на СГС, счита, че искова молба е нередовна, тъй като не кореспондира с вземанията, приети за разглеждане в заповедното производство, поради което ищецът следва да формулира пълен и точен петитум на искова молба, с оглед на обстоятелството, че е изтекъл срока по чл.147, ал. 1 ЗЗД за част от паричните вземания, съответно е обезсилен изпълнителния лист за сумата 2936,13 лв. за падежирала главница за периода 01.09.2019-14.07.2020 г., 991,28 лв. за възнаградителна лихва за периода 01.09.201914.07.2020 г., 38,11 лв. за мораторна неустойка (санкционираща лихва) за периода 01.09.2019-14.07.2020 г. Освен това, следва да изложи фактически твърдения за основанието на акцесорните претенции за неустойка и разноски при изискуем кредит.
Правна квалификация на спора: чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти, които подлежат на доказване от ищеца: наличие на действително правоотношение по договор за банков кредит и договор за поръчителство, по силата на което кредитодателят се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в твърдения размер при уговорена възнаградителна лихва, с описаното в исковата молба съдържание, чието изпълнение е обезпечено с поръчителството на ответника; размер на иска; оспорените от ответника клаузи са индивидуално уговорени и че са сторени разноски по кредита, за което се указва, че не сочи доказателства. В случай че бъдат установени тези обстоятелства, ответникът трябва да докаже, че заплатил претендирани парични вземания, за което се указва, че не сочи доказателства.
Приложените към искова молба документи са допустими и относими, като подлежи на уважение искането по чл. 195 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът на основание чл. 140 от ГПК
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба,по която е образувано гр. дело № 26344/2021 г.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване препис от настоящото определение, с писмена молба с препис за ответника, да отстрани констатираните нередовности на искова молба, като изложи фактически твърдения за броя на дължимите и падежирали вноски, предмет на иска; основанието за начисляване на мораторна неустойка и разноски при изискуем кредит, респ. при какви обстоятелства възниква претендираното право за тях; формулира пълен и точен петитум на искова молба предвид Определение №477/11.06.2021г. по ч.гр.д. №7186/2021 г. по описа на СГС, като съобрази, че е изтекъл срока по чл.147, ал. 1 ЗЗД за част от паричните вземания, съответно е обезсилен изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение, за сумата 2936,13 лв. за падежирала главница за периода 01.09.2019-14.07.2020 г., 991,28 лв. за възнаградителна лихва за периода 01.09.201914.07.2020 г., 38,11 лв. за мораторна неустойка (санкционираща лихва) за периода 01.09.2019-14.07.2020 г., а ако поддържа иска за тях – да обоснове правен интерес. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок – искова молба ще бъде върната.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението в случай на отстраняване нередовности на искова молба, като при уточнения от ищеца и ответника докладът ще бъде изменен.
УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок найкъсно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в искова молба задачи и в отговор на искова молба; като при изследването не взима предвид вземанията за сумата 2936,13 лв. за падежирала главница за периода 01.09.2019-14.07.2020 г., 991,28 лв. за възнаградителна лихва за периода 01.09.201914.07.2020 г., 38,11 лв. за мораторна неустойка (санкционираща лихва) за периода 01.09.2019-14.07.2020.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на сумата 400лв., от които 300, вносими от ищеца, и 100 лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на СРС, за което в този срок да представи доказателство.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ РРС като съобразно НКВВВЛ УКАЗВА на вещото лице, ако сложността на изследването и необходимото време за изготвянето му не 3 кореспондират с определеното възнаграждение, да уведоми съда с цел обезпечаване на работата.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2021г. от 13,30 ч., за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и преписи от отговор на искова молба.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице при представяне на доказателства за внесено възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4