Решение № 130 от 19.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503067 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1881 от 09.03.2020г. постановено по гр.д. № 15853/2018г., по описа на СГС, ГО, 6 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е осъдено да заплати в полза на Н. С. Б., сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./, частично предявени от общо 60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, причинени при ПТП на 03.04.2017г. на пешеходна пътека в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2017 г.-датата на исковата молба до окончателното издължаване на сумите, както и сумата от 3 585 лв на основание чл.78, ал.1 от ГПК

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част, за разликата над сумата от 12 000 лв. до сумата от 30 000 лв., и моли съда да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Посочва, че определеният от съда размер не отговаря на действително претърпеннте и доказани вреди и обезщетението е завишено и не кореспондира с принципа за 1 справедливост. Изтъква факта, че механизмът на ПТП, очертан от в.л. изготвило САТЕ, сочи на съприкосновение между страничното огледало на автомобила и тялото на ищцата, довело да падането й. Безспорно е, че при падането ищцата е получила фрактура на пета метатарзална кост на дясното ходило, което всъщност представлява травма на продължението на костта на кутрето на дясното ходило. Травмата е толкова незначителна, че при първоначалния медицински преглед след ПТП, дори не е констатирана. Установена е на следващия ден. От заключението на СМЕ е видно, че не е направена операция. Лечението е осъществено чрез мануално корегиране на деформацията от счупената кост. Поставена е гипсова лонгета. Ищцата е търпяла болки и неудобства в течение на около 3 месеца, с поинтензивен характер първите 15-20 дни. Посочва, че видно от СМЕ, ищцата страда от диабет с 15 годишна давност, има полиневропатия / нарушена сетивност на краката/ и диабетна ретинопатия. Съдът е игнорирал диабетното заболяване, като фактор затрудняващ и усложняващ възстановителния процес, като се е позовал на факта, че към момента на мануалното манипулиране, кръвната захар е била в нормите.

От друга страна твърди, че наличието на диабетна ренгенопатия, в съчетание с нарушената сетивност на крайниците, е следвало да мотивира ищцата, преди да предприеме пресичане на пътното платно да се убеди, че няма приближаващо се превозно средство.

Налице е нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗдвП, поради което моли да се редуцира размера на обезщетението с 60% за съпричиняване от страна на пострадалата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н. С. Б., оспорва жалбата като моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от приетото като обективно и компетентно изготвено заключение по СМЕ, Н. Б. е получила фрактура на пета метатерзална кост на дясното ходило, което се характеризира като трайно затруднение при движението на десния долен крайник (накуцваща походка). В настоящия случай не се касае за обикновена фрактура, тъй като е установено появата на зашипяване, болкови синдром и оток. Следва да вземе предвид и че пострадалата дълго време не е могла да се стъпва на крака си и да се придвижва. Дълго време се е нуждаела от помощта на близките си за да задоволява битовите си нужди, като за това свидетелстват и показанията на М. П. Т.

/разпитана по делегация в о.с.з., проведено на 27.04.2018г., по гр.д. № 1444/2018г., по описа на PC - Пазарджик/. Въпреки че диабетното заболяване влияе до някаква степен на периода за възстановяване, твърди, че не може да се установи, че заболяването оказва силно влияние на възстановителния процес. Отделно, невъзвратимите последици от получените увреждания, биха били същите и без наличието на диабет. По отношение на присъдената сума, същата напълно съответства на икономическата конюктура и стандарт на живот в страната към датата на процесното ПТП.

По отношение възражението за съпричиняване посочва, че в конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, се установява, че тя е пресичала на регламентирано за целта място - пешеходна пътека, както и че не е навлязла внезапно на пътното платно - движела се е с нормален ход на пресичане. Виновният водач е имал 2 възможност да забележи пешеходката от разстояние преди мястото на удара и да предприеме действия по аварийно спиране. Въпреки това той е продължил движението си.

Твърденията на ответника, че е налице нарушена сетивност на крайниците и това се е отразявало на походката й, са напълно лишени от смисъл, тъй като от приетите по делото доказателства става ясно, че с действията си водачът на процесния автомобил е нарушил следните разпоредби на ЗДвП: чл. 5, ал. 2, т.1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“; чл.119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека ши преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. С оглед на цитираната алинея се стига до извод, че дори и при направените доводи на ответната страна, водачът е трябвало да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре и да пропусне пешеходците, което в конкретната ситуация не се е случило. Счита за неоснователни изложените във въззивната жалба съображения за присъждане на по- голям размер на застрахователното обезщетение. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата Н. С. Б. твърди, че на 03.04.2017г., около 10,30 часа в гр. ***, на бул.

„България“, находяща се в района на кръстовището с ул.„Екзарх Йосиф“, е настъпило ПТП между л.а. марка „Опел Астра“ с рег.№ ***, управлявано от А. П. К. и ищцата, в качеството й на пешеходец на пешеходна пътека. Твърди, че на посочената дата автомобилът се движел в гр.Пазарджик, по бул. „България“, с посока от ул. „Княз Александър Батемберг“ към пл.“Възраждане“. Лекият автомобил достигнал до пешеходната пътека, като водачът не забелязал и не я пропуснал да премине, с посока от дясно наляво спрямо автомобила, като я блъснал. В деня на инцидента ищцата била прегледана от екип на ЦСМП-гр.Пазарджик и била освободена. На следващия ден 04.04.2017 г. ищцата постъпила по спешност в УМБАЛ „Пълмед“ ООД с оплаквания от силни болки, оток и хематом върху повърхността на дясното ходило, както и невъзможност да движи същото, където останала хоспитализирана до 07.04.2017 г. Поставена й е диагноза счупване на 5-та метатерзална кост на дясното ходило, извършена е оперативна интервенция-остеоклазия на тарзални-метатарзални кости, като по този начин била наместена и стабилизирана фрактурата на костта. Поставена била гипсова имобилизация на долния крайник. След изписването от болничното заведение, продължила у дома лечението си с медикаментозна терапия. През периода на гипсовата имобилизация, ищцата се придвижвала с патерица, изпитвала редица затруднения в ежедневието си, нуждаела се от чужда помощ за битовите и хигиенни нужди. Преживяното произшествие се отразило и на психиката на ищцата-оплаква се от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за пътния инцидент, нарушения на съня и вниманието.

Посочва, че увреждащият автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *** притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица BG/30/116002177549, сключена с ответното дружество на 12.08.2016 г., със срок на действие от 14.08.2016г. до 13.08.2017г.

На 19.04.2017 г. е входирана писмена застрахователна претенция до ответното дружество с 3 искане за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо от 30.06.2017г. ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение с мотива, че не е налице основание за заплащане на такова. Претендира сумата от 30 000 лв., частично предявена от общо дължимата 60 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания от ПТП, осъществено на 03.04.2017г. на пешеходна пътека в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2017г. до окончателното й издължаване.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД оспорва изцяло предявения иск.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с виновния за процесното ПТП водач. Оспорва твърдението, че в резултат на описаното ПТП ищцата е получила заявените увреждания. Оспорва като завишен размерът на претендираното обезщетение и неотговарящ на принципа на справедливост. Счита, че ищцата не е съобразила поведението си с разпоредбите на чл.чл.113 и 114 ЗДвП, като преди да предприеме пресичането, не се е съобразила с приближаващото превозно средство, навлязла е внезапно на платното за движение, предприела е пресичане при ограничена видимост или е удължила ненужно времето си за пресичане, респ.е спряла без необходимост на пътното платно. Затова моли при условията на евентуалност, ако съдът намери исковата претенция за основателна, да намали размера на претендиранато обезщетение като завишен. Оспорва претенцията за лихви. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 03.04.2017г. около 10,30 часа в гр.Пазарджик л.а. марка „Опел Астра“ с рег.№ *** се движил по бул. „България“, като в района на кръстовището на бул.“България“ с ул. „Екзарх Йосиф“ водачът на автомобила не пропуска пресичащата по пешеходната пътека от дясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходка. Настъпил удар между тялото на пострадалата и дясното странично огледало на автомобила. От удара пешеходката е загубила равновесие и паднала на платното за движение на дясната си страна.

Горното се установява от заключението по депозираната на л.15 АТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че пострадалата е пресичала на регламентирано за целта място - пешеходна пътека, както и че не е навлязла внезапно на пътното платно - движела се е с нормален ход на пресичане. Виновният водач е имал възможност да забележи пешеходката от разстояние преди мястото на удара и да предприеме действия по аварийно спиране. Въпреки това той е продължил движението си. Следователно водачът е трябвало да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре и да пропусне пешеходците, което в конкретната ситуация не се е случило. Пострадалата не е била длъжна да предвиди и да се съобрази с противоправното поведение на водача на МПС - че няма да спре на пешеходна пътека и ще я удари с колата си. В тази връзка, по делото не са ангажирани доказателства от страна на застрахователя, че пострадалата Н. Б., при настъпване на пътния инцидент, не е съобразила движението си с разстоянието от приближаващото МПС. Следователно поведението на пострадалата не се намира в причинна връзка с настъпилия инцидент. Императивната разпоредба на чл. 119 ЗДвП задължава водачите на МПС, при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Кръстовището със сигнализирана пешеходна пътека, е зона на повишена опасност, тъй като предполага поява на пешеходци, които се ползват с предимство. Това изисква и повишено внимание от страна на водачите. В този смисъл, ако водачът се бе съобразил с конкретната пътна обстановка, с наличието на пешеходна пътека и пресичащите пешеходци като участници в движението, както и с намиращата се в близост автобусна спирка, ако бе управлявал с повишено внимание, предвид наличието на горните фактори, е могъл своевременно да възприеме опасността и да предотврати удара. Твърденията на ответника, че е налице нарушена сетивност на крайниците на пострадалата и това се е отразявало на походката й, остават недоказани пълно и главно.