Решение № 107 от 03.06.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Ловеч, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200018 по описа за 2025 година С Електронен фиш Серия К № 9876406 на ОД на МВР Ловеч на Д. Л. К. от гр.Варна, ЕГН:********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, за това, че на 15.10.2024 г. в 18:32 часа в обл.Ловеч, ПП I-4, км.34+900, в с.Микре, с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр.София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено нарушение за скорост с МПС „БМВ 530 Д“ с рег.№ * **** **, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 71 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6266648 на 02.04.2024 г.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Д. Л. К., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като оспорва направените констатации и правни изводи.

Излага, че АНО не е посочил заснетата скорост на движение на автомобила, от която след приспадане на толеранса е установено превишението на скоростта, 1 неправилна е правната квалификация на деянието, не са налице доказателства за повторност на нарушението, тъй като ЕФ № 6266648 е издаден на 17.08.2022 г. и отворен в ССЕВ на 18.03.2024 г., каквато възможност за връчване е предвидена в ЗИДЗЕУ/ДВ,бр.80 от 19.09.2023 г./, влязъл в сила на 31.03.2024 г., както и че не е изразявал съгласие по смисъла на чл.26а, ал.5 от ЗЕУ. Поради изложеното моли съда да отмени ЕФ, алтернативно да измени обжалвания ЕФ, като определи наказание за нарушение, което не е извършено в условията на повторност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и адв.В.Г., пълномощник на жалбоподателя. Постъпила е молба от адв.Г. със становище по същество, с която моли съда да отмени или измени обжалвания ЕФ, като претендира присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като видно от справка от АИС АНД/л.18/ ЕФ е връчен чрез ССЕВ на жалбоподателя на 12.12.2024 г., жалбата е подадена по ел.път на 27.12.2024 г. и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на 02.01.2025 г., поради което съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок, но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 71 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. превишение от 21 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича не от п.з. В-26, а директно от закона, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, с.Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е 2 безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.

В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 74 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км толеранс е 71 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, което е видно от представената схема. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за населено място 50 км/ч. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.2 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.1 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.

Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 71 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 50 км/ч/съгласно Д-11/, видно от приложената схема, от която освен наличието на табела за населено място е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство.

По делото като доказателства са приобщени удостоверение за одобрен 3 тип средство за измерване на БИМ/л.15/ и протокол от проверка № 068-СГИСИС/21.05.2024 г./л.14/, от които се установява, че използваното АТСС е одобрен тип и е преминало проверка по надлежния ред. Приложен е снимков материал /л.21/.

Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява 4 общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден от Робот ЕЦОН на 28.10.2024 г./л.18/. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.

Обстоятелството,че нарушението е извършено в населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.

При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че «Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.

186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно 5 превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.» Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация и към настоящия момент, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-10267 с дата на използване 15.10.2024 г. по описа ОД на МВР Ловеч, сектор ПП, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 15.10.2024 г., от който е видно мястото за контрол, къде е бил разположен автомобилът с техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока на задействане, посока на движение на контролираните МПС, ограничение на скоростта, броя на установените от АТСС нарушения. Видно е още местоположението на мобилната система и отстоянието й от пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта, т.е. дължината на контролирания участък.