Определение № 29574 от 14.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29574 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110104681 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. Р. С. срещу „.....“ АД.

С определение № 15470 от 23.04.2026 г. производството е прекратено по отношение на първоначално предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради оттеглянето му, като определението е влязло в сила.

След изпълнение на дадените указания съдът приема, че е сезиран с обективно съединени установителни искове, вторият от които е обусловен от уважаването на първия.

Първият иск е за прогласяване нищожността като неравноправна на клаузата по т. 2.1 от Договор за предоставяне на банков кредит – овърдрафт по разплащателна картова сметка на физически лица № 000OD-R-016417/18.07.2016 г., предвиждаща автоматично продължаване на срока на договора за нов едногодишен период при липса на изрично изявление за прекратяване.

Вторият иск е за признаване за установено, че ищецът не дължи сумите, за които в полза на ответника са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 12.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2255/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, 17 състав, а именно: 1 500 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 12.08.2025 г. до окончателното плащане, 778,37 лв. неолихвяеми вземания и 88,73 лв. разноски по заповедното производство.

Отрицателният установителен иск е основан на твърдението, че при прогласяване нищожността на клаузата за автоматично продължаване ответникът не може да се позовава на нея като основание за продължаване действието на договора, че към 23.11.2021 г. ищецът е погасил всички действително съществуващи задължения, преди твърдяното подновяване от заявителя - ответник, че на същата дата договорното правоотношение е прекратено и банковите карти са унищожени от служител на ответника, както и че след тази дата ищецът не е усвоявал и не е имал техническа възможност да усвоява допълнителни средства по 1 овърдрафта.

По допустимостта на отрицателния установителен иск

От представените доказателства се установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги на ответната банка на 12.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2255/2025 г. на Районен съд – Кюстендил е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Заповедта е връчена на ищеца на 26.11.2025 г., срещу нея не е подадено възражение по чл. 414 ГПК и въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20258440403316 по описа на ЧСИ Стоян Якимов.

Ищецът не се позовава на факти, настъпили след стабилизирането на заповедта за изпълнение, поради което отрицателният установителен иск не следва да бъде квалифициран по чл. 439 ГПК. Твърденията за извършените плащания, прекратяването на договора и унищожаването на платежните карти се отнасят до период, предхождащ издаването и влизането в сила на заповедта.

Спорът обаче произтича от договор, сключен с потребител, а ищецът твърди, че вземанията по изпълнителния лист са основани на неравноправна и поради това необвързваща за него договорна клауза. При липса на извършена в заповедното производство ефективна проверка за неравноправния характер на конкретната клауза принципът на ефективност на защитата по чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО изисква на потребителя да бъде предоставена възможност да установи както нищожността на клаузата, така и произтичащата от нея недължимост на вземанията.

Поради това обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподаване на възражение, не обуславя недопустимост на общия отрицателен установителен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК, доколкото същият е основан на твърдяната неравноправност на договорната клауза и на последиците от нейната неприложимост спрямо потребителя.

Доколкото проверката дали заповедният съд е обсъдил конкретната клауза и дали съдебният акт съдържа мотиви относно нейната евентуална неравноправност предполага приобщаване на заповедното дело, същото следва да бъде изискано.

Предявените искове са допустими, исковата молба е редовна, извършена е процедурата по чл. 131 ГПК и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими и следва да бъдат приети.

Искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е основателно. За установяване на действително усвоените суми, извършените плащания, начина на тяхното осчетоводяване, наличието или липсата на усвояване след 23.11.2021 г. и начина на формиране на вземанията по изпълнителния лист са необходими специални знания.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2026г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, както следва:

Предмет на делото и правна квалификация

Предявен е от К. Р. С. срещу „.....“ АД установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.

1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 143, ал. 1, чл. 143, ал. 2, т. 9 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността като неравноправна на клаузата по т. 2.1 от Договор за предоставяне на банков кредит – овърдрафт по разплащателна картова сметка на физически лица № 000OD-R-016417/18.07.2016 г., в частта, предвиждаща автоматично продължаване на срока на договора за нов едногодишен период, ако никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване по предвидения в общите условия ред.

Съединен с него е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „.....“ АД сумите, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 12.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2255/2025 г. на Районен съд – Кюстендил, 17 състав, а именно: 1 500 лв. главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва от 12.08.2025 г. до окончателното плащане, 778,37 лв. неолихвяеми вземания и 88,73 лв. разноски по заповедното производство.

Отрицателният установителен иск е обусловен от уважаването на иска за прогласяване нищожността на клаузата за автоматично продължаване. При уважаване на първия иск съдът следва да прецени дали след изключване действието на неравноправната клауза и с оглед извършените плащания, твърдяното прекратяване на правоотношението и липсата на последващо усвояване съществуват вземанията, включени в изпълнителния лист.

Твърдяното прекратяване представлява част от фактическото основание на отрицателния установителен иск.

Твърдения на ищеца

Ищецът твърди, че на 18.07.2016 г. между него като кредитополучател и ответника като кредитор е сключен Договор за предоставяне на банков кредит – овърдрафт по разплащателна картова сметка на физически лица № 000OD-R-016417/18.07.2016 г.

По силата на договора банката е предоставила на ищеца възможност да ползва овърдрафт по разплащателна сметка с IBAN BG27FINV915010BGN0UDMK при максимален размер на надвишението от 1 500 лв.

Съгласно т. 2.1 от договора крайният срок за погасяване на овърдрафта е 18.07.2017 г., като срокът на договора, съответно срокът за ползване и погасяване на овърдрафта, се 3 продължава автоматично всеки път за нов срок от една година, при условие че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора по реда, предвиден в общите условия.

Ищецът поддържа, че клаузата е предварително изготвена от банката, не е индивидуално уговорена и той не е могъл да влияе върху нейното съдържание.

Твърди, че клаузата противоречи на изискването за добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Според ищеца договорът се продължава автоматично, без на потребителя да е предоставена ясна и своевременна възможност да предотврати продължаването му и без той да е получил достатъчна информация за последиците от това продължаване.

Ищецът твърди, че до 10.11.2021 г. е извършвал плащания по договора, а към 23.11.2021 г. е погасил всички съществуващи към този момент свои задължения към банката.

Посочва, че на 23.11.2021 г. е посетил офис на „.....“ АД, където изрично е заявил желание да бъдат закрити всички негови сметки и да бъдат прекратени всички издадени към тях кредитни и дебитни карти.

Твърди, че банков служител в негово присъствие е унищожил чрез разрязване кредитните и дебитните карти, с които ищецът е разполагал. Според ищеца с това поведение ответникът е потвърдил прекратяването на договорните отношения и е създал у него основателно убеждение, че не съществуват непогасени задължения.

Ищецът поддържа, че без действаща платежна карта след 23.11.2021 г. е бил фактически и технически лишен от възможността да усвоява средства по процесния овърдрафт, тъй като овърдрафтът е функционално свързан с разплащателната сметка и издадения платежен инструмент.

Твърди, че след 23.11.2021 г. не е извършвал тегления, плащания или други операции, чрез които да усвои сумата от 1 500 лв. или друга сума по процесния кредит.

Според ищеца банката неправомерно е продължила да отчита договора като действащ, позовавайки се на неравноправната клауза за автоматично продължаване, и е начислявала задължения при липса на действащо облигационно правоотношение и при липса на реално усвояване на средства от ищеца.

На 12.08.2025 г. ответникът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за 1 500 лв. главница, законна лихва върху главницата от 12.08.2025 г., 778,37 лв. неолихвяеми вземания и 88,73 лв. разноски.

Ищецът счита, че ако клаузата за автоматично продължаване бъде прогласена за нищожна и не се приложи, ответникът не може да обоснове с нея продължаването на договора и възникването на нови задължения след прекратяването на отношенията.

Поддържа, че към 23.11.2021 г. всички действително усвоени суми са били погасени, след тази дата не е усвоявал нови средства и поради това не дължи нито претендираната главница, нито начислените върху нея лихви и други вземания, нито разноските по 4 заповедното производство.

Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски.

Възражения на ответника

Ответникът признава сключването на процесния договор на 18.07.2016 г., предоставянето на овърдрафт с лимит от 1 500 лв. и обслужването му по сметка с IBAN BG27FINV915010BGN0UDMK.

Твърди, че договорът не е прекратен на 23.11.2021 г. и е продължил да действа до обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Сочи, че съгласно т. 12.2.1 от общите условия договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие, изразено в писмена форма, а съгласно т. 12.2.2 кредитополучателят може да прекрати договора едностранно с писмено заявление до банката, при условие че е погасил изцяло задълженията си.

Поддържа, че не е постигнато писмено съгласие за прекратяване на процесния договор и ищецът не е подал писмено заявление за неговото прекратяване.

Ответникът оспорва твърдението, че представените от ищеца нареждания-предизвестия от 23.11.2021 г. се отнасят до процесния договор. Според банката те касаят други банкови сметки и други банкови продукти, включително Mastercard YES без депозит и VISA Classic без депозит.

Оспорва твърдението, че към 23.11.2021 г. ищецът е погасил всички задължения по процесния договор, като се позовава на извлечението от счетоводните книги и на представения отчет по сметката за периода от 10.11.2021 г. до 01.08.2025 г.

Твърди, че поради неплащане в срок на задълженията по договора кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 28.07.2025 г.

На 12.08.2025 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което Районен съд – Кюстендил е издал заповед № 1128 от 12.08.2025 г. и изпълнителен лист.

Ответникът оспорва клаузата по т. 2.1 да е неравноправна. Поддържа, че клаузата предоставя еднаква възможност и на двете страни да направят изявление за прекратяване и че автоматично продължаване настъпва само ако никоя от тях не упражни това право.