Решение № 323 от 27.02.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №

20224110102159 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. О. срещу ЧСИ И. Ц., с която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 300.00 лева, представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 581/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц..

Ищецът твърди, че е солидарен длъжник по изп. дело № 581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц., както и че на 13.12.2021 г. е наложен запор върху разплащателната му сметка, разкрита в „О. б. б.“ АД, по която получава трудовото си възнаграждение и добавките към него. Заявява, че по тази сметка през м. декември от страна на неговите работодатели е преведена сумата от общо 2 946.65 лева, от която 2 281.04 лева от ***, гр. Велико Търново, 551.65 лева от *** и 113.96 лева от *** ЕООД. Счита, че в нарушение на разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 3 ГПК тази сума е преведена по сметка на съдебния изпълнител в нейната цялост, вместо до размера от 1 646.65 лева, надхвърлящ две минимални работни заплати за страната, както и че въпреки многократните му апели, разликата от 1 300.00 лева не му е възстановена.

Ответникът оспорва предявения иск. Не спори, че ищецът е длъжник по водено пред него изп. дело № 581/2021 г. и че на 8.12.2021 г. е наложил запор върху всички негови сметки, разкрити в „О. б. б.“ АД, както и върху трудовото възнаграждение, дължимо от ***, гр. В. Търново. Сочи, че въз основа на определение на съда с постановление от 10.2.2022г. е спрял изпълнителното дело, за което е уведомил работодателя на ищеца /***, гр. В. Търново/ със съобщение от същата дата. Заявява, че със съобщение от 25.2.2022г. за постановеното спиране е уведомено и третото 1 задължено лице /„О. б. б.“ АД/, което е уведомено и за това, че наложеният запор не следва да се изпълнява върху суми от дължимото се трудово възнаграждение на ищеца от ***, гр. В. Търново и че същите следва да се предоставят на разпореждане на последния. Твърди, че след спиране на изпълнението по искане на ищеца на два пъти на последния са възстановявани парични суми, поради това, че са били част от неговото трудово възнаграждение, като изброява постъпилите по изпълнителното дело суми и техните източници. Отрича да е имал процесуално незаконосъобразно поведение, като заявява, че след като е уведомен за произхода на средствата веднага е зачел несеквестируемостта им в съответствие с т. 13 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК.

Оспорва твърдението, че е знаел как и къде ищецът получава възнагражденията си за труд и твърди, че данните по делото до 25.2.2022 г. не са давали никакви индикации, че постъпленията от запора на банковата сметка имат произход възнаграждения за труд.

Сочи, че от датата на постъпване на сумите през м. декември, 2021 г. до датата на разпределението им на 14.1.2022 г. ищецът нито е депозирал искане за възстановяване на сумата от 1300 лева, нито е представил доказателства за това какъв произход има същата. Заявява, че след спиране на изпълнението и при спазване на разпоредбата на чл. 432, ал. 2 ГПК е изпратил съобщение до ***, гр. Велико Търново и до „О. б. б.“ АД – лицата, за които е имал данни, че имат отношение към постъпления, имащи характер на възнаграждения за труд, а всички превеждани от банките суми след спирането на изпълнението, за които ищецът е представил доказателства, че имат несеквестируем характер, са му възстановени.

В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, но с писмена молба последният заявява, че поддържа исковата претенция и моли за нейното уважаване.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното в отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В случая по делото е безспорно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 552/2021г. на Районен съд – Велико Търново, по молба на „П. и. б.“ ООД срещу ищеца и срещу още три лица е образувано изпълнително дело № 581/2021 г. на ЧСИ И. Б.. В молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземанията за трудово възнаграждение на М. Д. О. от ***, като при определяне размера на запора да бъде съобразено получаваното възнаграждение по допълнителен трудов договор в „Звено за социални услуги и други дейности“, гр. Златарица, както и доходът, получаван от ***. С молбата е отправено искане да бъде извършена и справка за банковите сметки на длъжниците, върху които да бъде наложен запор.

2

В рамките на изпълнителното дело е извършена справка за притежаваните от ищеца банкови сметки, като със запорно съобщение от 8.12.2021 г. е наложен запор върху левовите и валутните сметки на М. Д. О. в „О. б. б.“ АД до общия размер на сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнението. В запорното съобщение е посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение на несеквестируемата част от трудово възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагането на запора.

На 8.12.2021 г. до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, като със същата е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение от *** и длъжникът е уведомен за наложените запори в „О. б. б.“ АД, *** и ***. Поканата е получена от пълномощника на ищеца на 16.12.2022 г.

На същата дата – 8.12.2021 г. до *** е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като изрично е посочено, че при определяне размера на удръжките следва да се има предвид получаваните от длъжника възнаграждения по допълнителните трудови договори със „Звено за социални услуги и други дейности“, гр. Златарица и с ***, възлизащи на сумата от 647.25 лева.

С писмо вх. № 022641/16.12.2021 г. „О. б. б.“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че признава за основателно вземането, върху което е наложен запорът, поради което сметките на М. Д. О. са блокирани; че няма претенции от други лица върху същото вземане; че няма наложени запори по други изпълнителни листи; и че дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари.

С писмо вх. № 023088/23.12.2021 г. *** е уведомил съдебния изпълнител, че признава за основателно вземането по изпълнителното дело, че върху същото няма претенции от други лица и че се извършват преводи съгласно чл. 446 ГПК.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че към месец декември 2021 г. ищецът е работил по трудово правоотношение с ***, както и че на 16.12.2021 г. по сметката му в „О. б. б.“ АД от страна на работодателя е преведена сумата от 779.00 с основание „ков 11.2021“ и сумата от 2 281.01 лева с основание „ FRZ 12.2021“. Установява се също, че на 20.12.2021 г. „О. б. б.“ АД е превела по сметка на ЧСИ И. Ц. сумата от 2 389.00 лева.

На 22.12.2021 г. по сметката на ищеца в „О. б. б.“ АД от страна на *** е преведена сумата от 551.65 с основание „заплата м.12.202“, като на 29.12.2021 г. банката е превела по сметка на ЧСИ И. Ц. сумата от 550.00 лева.

С постановление от 10.2.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, т. 7, вр. чл. 420, ал. 2 ГПК и във връзка с определение от 31.1.2022 г. по ЧГД № 552/2021 г. на Районен съд – 3

Велико Търново, изпълнителното производство е спряно.

На същата дата – 10.2.2022 г. до *** е изпратено съобщение, с което третото лице се уведомява за постановеното спиране на изпълнението, като в съобщението е посочено, че запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника остава наложен, но не следва да се изпълнява, поради което трудовото възнаграждение следва да се превежда на длъжника в пълен размер. Съобщението е връчено на ищеца на 11.2.2022 г. и изпратено на електронния адрес на *** на 14.2.2022 г.

На 25.2.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която ищецът иска „О. б. б.“ АД да бъде уведомена, че следва да заплаща трудовото възнаграждение, получавано от ищеца от *** и от Дом за стари хора, гр. Златарица, в пълен размер. В изпълнение на така отправената молба, на същата дата – 25.2.2022 г. съдебният изпълнител е уведомил „О. б. б.“ АД, че върху трудовото възнаграждение, получавано от М. Д. О. от ***, е наложен запор, но същият не следва да се изпълнява върху постъпващите суми от трудово правоотношение и същите следва да бъдат предоставяне за разпореждане на длъжника.

На 4.3.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която ищецът уведомява съдебния изпълнител, че по банковата му сметка в „О. б. б.“ АД постъпват суми за трудово възнаграждение от *** и от Дом за стари хора, гр. Златарица, поради което и доколкото делото е спряно удържаните суми за м. февруари следва да му бъдат възстановени. На молбата е налична резолюция от съдебния изпълнител, според която сумите следва да бъдат възстановени, като това е станало с платежни нареждания от 4.3.2022 г.

На 4.4.2022 г. по делото е постъпила нова молба от М. Д. О., с която същият уведомява съдебния изпълнител, че следва да му се възстанови сумата от 850.00 лева, тъй като същата представлява възнаграждение за труд от ***. Два дни по-късно – на 6.4.2022 г. посочената сума е възстановена на ищеца.

На 29.4.2022 г. по делото е постъпило писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния изпълнител се искат указания във връзка с постъпили на 28-ми и 29-ти април 2022 г. по сметката на ищеца преводи с основание „заплата“ и COV.03.2022 г.

На 21.7.2022 г. по делото е постъпило ново писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния изпълнител отново се искат указания във връзка с постъпили суми по сметката на ищеца и се напомня, че все още се очакват указанията по предходното писмо.

По повод писмата от „О. б. б.“ АД съдебният изпълнител е изпратил съобщение изх. № 8325/2.8.2022 г., с което указва на третото лице, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпилите суми за трудови възнаграждения, както и постъпления от помощи, обезщетения и друг вид несеквестируеми вземания.

4

С писмо вх. № 013154/12.9.2022 г. „О. б. б.“ АД е посочила на съдебния изпълнител, че по сметката на ищеца постъпват и суми с различно основание и наредител от посочените в съобщение изх. № 8325/2.8.2022 г. Посочено е, че банката не разполага с информация, различна от посочената в преводното нареждане и в частност с информация за характера на отношенията между получател и наредител, като се искат се изрични указания как да се изпълнява запора по отношение на сумите, които постъпват с основание „заплата“ и с наредител „ЦКБ“ АД, както и по отношение на сумите, които постъпват от „Център за спешна медицинска помощ“ с основание „cov.“.

В отговор на писмо вх. № 013154/12.9.2022 г. на 16.9.2022 г. съдебният изпълнител е посочил, че постъпващите суми с основание „заплата“ съставляват трудово възнаграждение и би следвало да се оставят на разпореждане на титуляра, както и че банката има съмнения, може да изиска допълнителни доказателства от длъжника.

Относно постъпващите суми с основание „cov.“ И наредител „Център за спешна медицинска помощ“ е посочено, че същите най-вероятно са несеквестируеми, но за да е сигурна банката има право да изиска нужните доказателства от титуляра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД.

По силата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, причинени от техни незаконосъобразни действия или бездействия при изпълнение на дейността им, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат , като пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и че последният не би претърпял вредите, ако не бе незаконо-съобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Т.е. при иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.