Определение № 2763 от 03.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2763 гр. София, 02.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20231100603678 по описа за 2023 година Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба от В. Д. Б.. С подадената жалба се атакува определение № 1833/05.06.2023г., постановено по НЧД № 5242/2023г. по описа на СРС, 94 състав, с което е потвърдено постановление от 27.03.2023г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5239/2020г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 18298/2020г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция и че същият е изготвен в разрез със събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Твърди се, че в изводите си съдът неправилно е възприел, че не е налице съставомерност на деянието, позовавайки се единствено на гражданско-правна отговорност. Сочи се също, че районният съдия не е събрал в пълнота всички необходими доказателства по делото, респ. анализирал събраните такива превратно. В заключение се иска отмяна на атакуваното определение, съответно постановлението на СРП и постановяване на нов акт, с който делото да бъде върнато на прокуратурата със задължителни указания по приложението на закона.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, доколкото трайната съдебна практика показва, че е допустимо при престъпление по чл.209 от НК да възникне фигурата на пострадало лице, поради което и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор при СРП и водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно за това, че на 22.12.2018г. в гр.София, с цел набавяне на имотна облага е възбудено и поддържано заблуждение у В. Б. за това, че ще му бъде изготвен проект за кандидатстване пред Държавен фонд земеделие, след заплащане на комисионна от В. Б. в размер на 14000 лв., като му е причинена имотна вреда в размер на 6000 лв.

Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийски районен съд е приел следната фактическа обстановка: Свидетелят В. Б. имал намерение да изгради биологично розово стопанство за маслодайна роза в района на община Хисаря. За тази цел имал нужда от специалист, който да изработи проект за кандидатстване за финансиране пред ДФ „Земеделие“. На неустановена дата преди 22.12.2018г. свид. Б. споделил пред свидетелите Г.Г. и М.Й. за своите намерения, като последният му споделил, че познава такова лице, посочвайки свидетелката Г.И., която можела да му изготви необходимия проект, който със сигурност да бъде одобрен, както и че същата била работила в ДФ „Земеделие“ на длъжност директор на дирекция „Управление на проекти“. Според свид. Й. за целта било необходимо свид.Б. да сключи съответен договор със свид.И., като трябвало да заплати сумата от 14 000 лева, от които 6000 лева на първата среща. Самият свидетел М.Й. в предходен период имал намерение да създаде предприятие за производство на фъстъчено масло и вече бил ползвал услугите на свид.И. за изготвяне на бизнес план.

Свидетелката Г.И. имала завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Стопанско управление“. Същата към м.декември 2018г. работела на длъжност „Заместник-директор по административно-стопанската дейност“ в Националната природо-математическа гимназия, гр. София. В предходни 2 периоди свид. И. работила съответно: в Община „Челопеч“ на длъжност „Главен специалист "Общински проекти и програми", през който период изкарала квалификационни курсове за разработване и управление на европейски проекти по всички оперативни програми, Програма за развитие на селските райони и Програма за морско дело и рибарство; в община Златица на длъжност „Старши експерт "Програми и проекти"“; в Института за управление на програми и проекти в гр. София на длъжност „Директор“ на Дирекция „Управление на проекти“; в ТД „Ваканция“ ООД на длъжност „Директор“ на Дирекция "Управление на проекти".

По време на дългогодишните си професионални ангажименти свид.И. придобила опит в сферата на разработване и управление на европейски проекти, поради което същата решила да започне самостоятелно са се занимава с изработване на проекти за кандидатстване за финансиране пред ДФ „Земеделие“. За тази цел на 28.11.2017г. свид.И. регистрирала ТД „Р.

Д.А.Е.“ ЕООД, но поради несъвместимост като управител и едноличен собственик на капитала бил посочен синът й - свидетелят И.Ц., тъй като към онзи момент свид. И. кандидатствала за работа в Столична община. В крайна сметка тя не постъпила на работа в Столична община, а започнала да осъществява дейност чрез горепосоченото търговско дружество, за което свид. И.Ц. я упълномощил с пълномощно от 09.01.2018г. С течение на времето били сключени различни договори с предмет предоставяне на консултантски услуги за разработване на проекти за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по различни оперативни програми, между „Р.

Д.А.Е.“ ЕООД, представлявано от свид. И., от една страна и други търговски дружества, сред които „И.К.“ ЕООД, „А.М. М.Г.“ ЕООД, „А.С.К.“ ООД община Копривщица, като консултациите се предоставяли срещу възнаграждение в размер, описан в съответния договор. ТД „Р. Д.А.Е.“ ЕООД имало качеството на изпълнител по горепосочените договори и съответно изпълнило своите задължения за предоставяне на консултантски услуги.

След посочения по-горе разговор между свидетелите Б. и М.Й., последният се обадил на свидетелката И. с молба за съдействие спрямо негов приятел. Обяснил й намеренията на свид.Б., при което свид.И. го уведомила, че такава процедура за финансиране на подобни дейности може да започне най-рано през месец април на следващата година. По-нататък свид. Й. пак се обадил на свид.И., като този път бил с питане относно изработване на бизнес 3 план, който да послужи за кандидатстване за кредит пред банка, като съответното искане било от страна на свид.Б., за изграждане на розово стопанство. След като свид.И. се съгласила, от свидетеля Й. била организирана среща между свид.В. Б. и свид. Г.И., на която трябвало двамата да обсъдят какви документи са необходими за сключване на договор за изработка на бизнес план и самия проект. Уговорената среща се състояла в Централни хали, гр.София на 22.12.2018г. За тази цел свид.Б. пътувал от гр.Пловдив заедно със свидетелите Г.Г. и Г.Т. с автомобил, който бил паркиран в близост до Централни хали. Отивайки на срещата, свидетелят Б. носел сумата от 6000 лева в банкноти с номинал от по 100лева, сложени в плик, който стоял в чантата му. Свидетелят Г. останал в автомобила, а свидетелят Таков влязъл в Централни хали, но не придружавал свидетеля Б. на срещата, която се състояла в кафене, находящо се в сградата на Централни хали между свид.Б., свид.И. и свид.Й., като последният на няколко пъти ставал от масата и не присъствал през цялото време.

Свидетелката Г.И. се представила на свидетеля Б. като управител на дружеството „Р. Д.А.Е.“ ЕООД и му предложила проект на договор за консултантски услуги, чийто предмет бил изработване на бизнес план, необходим за кандидатстване за кредит. Съгласно клаузите в Договора възложителят - свидетелят Б. дължал сума в общ размер на 14000 лева за извършената услуга, като следвало 6000 лева да бъдат платени авансово в 5дневен срок от подписване на договора, а останалата част от задължението, която била в размер на 8000 лева, да се плати в 5-дневен срок от приемане на Бизнес плана от възложителя. На срещата свидетелят Б. не подписал договора, тъй като искал да се запознае по-подробно със съдържанието му, но въпреки това предал на свидетелката И. сумата от 6000 лева, която се дължала авансово.

След като срещата приключила и след извършена проверка в Търговския регистър свидетелят Б. установил, че свидетелката Г.И. не е управител на „Р. Д.А.Е.“ ЕООД, което обстоятелство му дало повод за съмнения.

Няколко дни след първата се състояла втора среща между свидетелите И. и Б. в ресторант „Майстор Манол“, гр.София. В крайна сметка свидетелят Б. преценил, че клаузите на представения проект на договор не отговарят на 4 неговото желание, съответно, че няма да го подпише и поради това искал връщане на авансово дадената сума в размер на 6000 лева. Свидетелката И. отказала връщането й, поради което свидетелят Б. завел иск за връщане на сумата и било образувано гражданско дело № 33131/2019 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав.

В хода на наказателното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица.

След извършване на всички възможни действия по разследването, с постановление от 27.03.2023г. наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство, приемайки, че извършеното деяние не осъществява състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК. В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради липса на престъпление, следва да са изчерпани всички доказателствени способи, относими към разкриване на обективната истина.

Съдът счита, че атакуваното определение на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Приема изцяло изнесената фактология, кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция.

Настоящият състав се солидаризира с изводите на първата инстанция, че е извършено пълно и всестранно разследване, за да се установи така приетата фактическа обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че са установени и разпитани в качеството на свидетели всички лица, имащи отношение към случая, сред които В. Б. /пострадал/, свидетелите, които са присъствали на отделните срещи, както и сочената за извършител Г.И.. По делото са събрани и приобщени множество писмени доказателства, които допълват изложената по-горе фактическа обстановка. В този аспект съдът кредитира показанията на свидетелката И. относно професионалната й квалификация и опит, тъй като същите се подкрепят от приложените писмени доказателства, както и приема, че не е била налице користна цел от страна на свид. И., което се потвърждава от разпитите на свидетелите - управители на търговски дружества, които в предходен период са сключвали договори за 5 консултантски услуги с „Р. Д.А.Е.“ ЕООД, от които показания се установява, че тези договори действително са били сключени и изпълнени.

Действително, може да се приеме, че е налице имотна облага в размер на 6000 лв., получени от свид. И., въпреки че единствено показанията на свид. Б. се явяват пряко доказателство за предаването на паричната сума, но тази информация се подкрепя и от показанията на свидетелите Г.Г. и Г.Т., които макар и да не са били очевидци, са единодушни, че свидетелят Б. е приготвил предварително парична сума в плик, с който е отишъл на срещата.

Свидетелят Г.Т. заявява в разпита си, че е видял В. да слага пари в плик, но не е видял да го предава на някого. В тази връзка настоящият състав не приема възражението на жалбоподателя, че свидетелят Таков не е разпитан за това обстоятелство.

Настоящият състав намира, че изводът на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление е правилен, тъй като след събирането на всички възможни доказателства, не би могъл да се формира извод за извършване на соченото престъпление от общ характер. Съставът на престъплението по чл.209, ал.1 от НК се осъществява чрез възбуждане и поддържане на заблуждение в определено лице, изразяващо се в създаване на неверни представи у пострадалия относно съществуването или не или естеството на определени факти и обстоятелства или пък затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували изначално в съзнанието на лицето или вече са били създадени. От субективна страна е характерно, че деянието се извършва при пряк умисъл, тоест деецът трябва да съзнава, че възбужда или поддържа заблуждението, че използва незнанието, неопитността или неинформираността на пострадалия, като деянието се извършва при наличието на специфична користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага. Съдебната практика показва, че не всяко неизпълнение на граждански договор представлява измама по смисъла на чл.