Определение № 4667 от 12.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4667 гр. Варна, 12.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100502337 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.2 от ГПК и по реда на чл.436-7 ГПК.

Образувано е по жалби с вх. при ЧСИ №9802/07.06.2023г. и с вх. при ЧСИ №10661/14.06.2023г., двете с идентично съдържание и искане, депозирани от длъжника В. Р. А., ЕГН**********, срещу налагане на запор върху върху банковите сметки на длъжника в „У. б.“ АД по изп. д. № 20238080400361 на ЧСИ при ВОС Захари Димитров.

В жалбата се излагат доводи за неправилно налагане на запора преди да бъде връчена на длъжника ПДИ и да му бъде предоставен срок за доброволно изпълнение. Освен това по запорираната сметка длъжникът получава средства за издръжката на детето му, които не подлежат на принудително събиране. По същество се моли за „вдигане на запора“ за да могат да се ползват средствата по банковата сметка от длъжника.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна.

Съдебният изпълнител представя мотивите си за обжалваните действия.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа изискуемите за редовност реквизити и е надлежно администрирана. По останалите въпроси съдът намира следното:

Изпълнително дело №20238080400361 на ЧСИ Захари Димитров е било 1 образувано на 15.05.2023г. по молба на община Варна и въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №МД-АУ-8671-1 от 26.11.2021г. за задължения в размер на 210.82лв. на длъжника В. Р. А..

С молбата за образуване на изп. дело взискателят е поискал проучване имуществото на длъжника, за което са били начислени такси и разноски.

След направените справки са били наложени запори на банкови сметки на длъжника в „У. б.“ АД, върху трудово възнаграждение, което длъжника получава от „М. .............“ ЕООД и върху МПС на длъжника.

ПДИ е била връчена на длъжника при отказ на 07.06.2023г.

На 12.06.2023г. е била входирана при ЧСИ молба №10032 от взискателя за прекратяване на изпълнителното дело, поради събиране на вземането чрез плащане от длъжника.

Със съобщение с изх. №14029/20.06.2023г. длъжникът е бил уведомен за дължимите такси към ЧСИ, както и че след заплащането им изпълнителното дело ще бъде прекратено.

На 11.07.2023 г. В. А. доброволно е превела по сметката на съдебния изпълнител и дължимите към ЧСИ такси по изпълнителното дело.

С разпореждане от 12.07.2023г. постъпилите суми са били разпределени за дължими такси от ТТРЗЧСИ към ЧСИ.

С разпореждане на от 14.07.2023г. всички обезпечителни мерки по изп. дело са били вдигнати, за което са били изпратени съобщения до банката, до работодателя и до другите трети лица.

След администриране на жалбата през м.10.2023г. ЧСИ е предоставил възможност на длъжника да уточни дали поддържа жалбите с оглед на горните обстоятелства, но в предоставения срок длъжникът не е изразил становище.

Съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Запорът и възбраната, макар да съставляват изпълнителни действия, не подлежат на отделно обжалване; на обжалване подлежи само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, като последица от вече наложените запор или възбрана. Относно паричните вземания несеквестируемостта се свързва със забраната те да бъдат събирани от друг субект, освен от длъжника.

В настоящия случай запорът върху сметките на длъжника е бил наложен в съответствие с чл.428, ал.1, изр.2 от ГПК чл.507, ал.1 от ГПК, едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение и към този момент има по-скоро обезпечително действие. Ето защо първото сочено в жалбата нарушение не е налице. Второто оплакване (че е била запорирана сметка, по която е била получавана издръжка за дете) би могло да бъде релевантно по принцип. Но от материалите по изп. дело става ясно, че на 12.06.2023г. длъжникът е погасил задълженията си към взискателя, а на 11.07.2023г. – и таксите към ЧСИ, като на 14.07.2023г. всички обезпечителни мерки по изп. дело са били вдигнати, за което са били изпратени съобщения 2 до банката и до работодателя. С оглед на което интересът от подадената жалба е отпаднал след нейното подаване, но преди разглеждането й от съда, тъй като преди образуване на настоящото дело принудителните мерки върху банковите сметки на длъжника са били напълно преустановени. Компетентен да се произнесе относно интереса от обжалване е настоящият съд, поради което и при горните обстоятелства жалбата в момента се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред ВОС следва да бъде прекратено, защото интересът на жалбоподателя е вече удовлетворен.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ жалби с вх. при ЧСИ

№9802/07.06.2023г. и с вх. при ЧСИ №10661/14.06.2023г., двете с идентично съдържание и искане, депозирани от длъжника В. Р. А., ЕГН**********, срещу налагането на запор върху върху банковите сметки на длъжника в „У. б.“ АД по изп. д. № 20238080400361 на ЧСИ при ВОС Захари Димитров.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело №2337 по описа за 2023г. на Окръжен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от получаването на съобщението, на осн. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3