Решение № 209 от 25.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Велико Търново, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20244100100684 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът Община Велико Търново, излага в исковата си молба, че с ответника по делото "Алекс ОК“ ЕООД, гр. Велико Търново, са били в договорни отношения по възлагане обществен превоз на пътници, сключени на основание чл. 26, ал.2 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС, както следва:

Договор №2-14/23.06.2014г. за основна градска линия № 70; Договор № 114/23.06.2014г. за основна градска линия №2 и №110; Договор №414/30.12.2014г. за основна градска линия №13 и №30; Договор № 115/05.11.2015г. за основна градска линия № 5 и Договор № 2-15/30.12.2015г. за основна градска линия № 20 и №50, всеки от тях за срок по десет години.

Твърди, че към договорите има установени разписания, както и че ежемесечно превозвачът е предавал справки за изминатите км. По линии /за 2022г./, въз основа на които е изчислено изпълнението и са изплащани субсидиите.

Твърди, че в чл. 23 от договорите е предвидено заплащане на неустойка при неизпълнение на курс по 250 лв. за всеки, като за курс се смята пробегът на автобус в едната посока от маршрута от начална до крайна спирка, а при отказ да бъде изпълнявано маршрутно разписание от утвърдената схема неустойката е в размер на 30 000 лв. Излага, че в договор а е предвидено установяването на неизпълнението да се осъществява на база справките за изпълнени курсове, от които било установено, че за 2022г. е налице следното неизпълнение: 4436 курса по линия №30, т.е. същата изобщо не е изпълнявана; 2660 курса по линя №70, 242 курса по линия № 2, 246 курса по линия № 110, 7640 курса по линия № 13, 8910 курса по линия № 5, 3474 курса по линия № 20 и 262 курса по линия № 50. Признава, че броят на 1 договорените курсове е бил коригиран /намаляван/ в периода със заповеди, протоколи и поради форсмажорни обстоятелства, при което броят на неизпълнените курсове е: 2006 по линия № 70, 184 курса по линия № 2, 128 курса по линия № 110, 5006 курса по линия № 13, 4436 курса по линия № 30, 6476 курса по линия №5, 1711 курса по линия № 20 и 110 курса по линя № 50.

Изчислява неустойката за линия № 30 в размер на 30 000 лв. по чл. 26 от договора, а за останалите общо в размер на 3 905 250лв. на база брой неизпълнени курсове по чл. 23, ал.2 от договорите. Твърди, че двукратно длъжникът е канен за заплати посочените неустойки писмено /на 19.04.2024г. и 20.06.2024г./, но оспорил дължимостта им. Моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 70 00 лв. като частичен иск от общия размер на дължимите неустойки – 3 935 250 лева. Съгласно уточнението на исковете, претенциите са по всеки от договорите, както следва: 30 000 лв. частичен иск по договор №115/05.11.2015г. от общо 1 551 500 лв. /корекция на ИМ преди доклада/; 10 000 лв. частичен иск по договор №2-14/23.06.2014г. от общо 501 500 лв.; 10 000 лв. частичен иск по договор №2- 15/30.12.2015г. от общо 455 250 лв.; 10 000 лв. частичен иск по договор №1-14/23.06.2014 г. от общо 78 000 лв.; 10 000 лв. частичен иск по договор №4-14/30.12.2014г. от общо 1 281 500 лв.

В с.з. на 06.02.2025г. е допуснато изменение в размерите на предявените частични искове, както следва: 60 000 лв. частичен иск по договор №115/05.11.2015г. от общо 1 551 500 лв.; 20 000 лв. частичен иск по договор №214/23.06.2014г. от общо 501 500 лв.; 20 000 лв. частичен иск по договор №215/30.12.2015г. от общо 455 250 лв.; 20 000 лв. частичен иск по договор №114/23.06.2014 г. от общо 78 000 лв.; 20 000 лв. частичен иск по договор №414/30.12.2014г. от общо 1 281 500 лв.

Ответникът в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представителя в с.з., не оспорва сключването на процесните договори между страните по делото, тяхното съдържание и валидност, размера на получените субсидии, получаването на писма за заплащане на неустойки. Оспорва да е налице виновно неизпълнение от страна на ответното дружество, като възразява, че изпълнението е прието от възложителя. В тази връзка твърди, че възложителят по чл. 3 от договорите осъществява контрол по спазване на разписанието, по чл. 22, ал.1 - системен контрол по изпълнение задълженията на превозвача и отклонения за периода на календарната 2022г. не са установени. Ищецът е получавал ежемесечните справки от изпълнителя, приемал ги е чрез изплащане на субсидия и е бил уведомен чрез тях за размера на изпълнението, по което не е възразил. Счита, че процесните договори са по естеството си такива за изработка и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 258-269 от ЗЗД, поради което на основание чл. 264, ал.1 от ЗЗД е налице задължение за възложителя за приеме работата, което в случая е сторено и действа необоримата презумпция на същия текст, след като няма възражение при приемането. Твърди, че в отговор до АДФИ, Община Велико Търново е потвърдила това приемане, като е заявила в писмото, че неизпълнението на курсовете им е известно и е свързано със ситуацията по време на извънредната епидемична обстановка и ремонтни дейности по 2 основи булеварди в града, поради които е нямало движение по трасето на част от линиите за обществен превоз, както е признато, че неизпълнението на линия №30 е установено от 01.04.2020г. Счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, след като изпълнението е прието без забележки.

Претендира разноски.

При условията на евентуалност, ако не бъде уважено първото възражение, възразява, че правата на ищеца да търси неустойка са погА.и по давност, поради изтичане на срока по чл. 256, ал.3 от ЗЗД с начален момент датата на предаване на изпълнението. Ако и това възражение не бъде уважено, възразява за нищожност на клаузите за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, предвид съотношението между размера й и вида неизпълнение и размера на вредата, доколкото за ищеца няма вреди – не е изплащал субсидия за неизпълнението курсове, както и поради липсата на максимален уговорен размер. Ако бъде отхвърлено възражението за нищожност на клаузите за неустойка по чл. 23, ал.2 от договорите, възразява за приложимост спрямо тази неустойка на максималния размер по чл. 26 от същите договори.

Възразява и по прекомерност на неустойката на основание чл. 92, ал.2 от ЗЗД при отхвърляне на предходните възражения, като претендира неприложимост на чл. 309 от ТЗ с оглед липсата на търговско качество у ищеца. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото - Община Велико Търново, в качеството на възложител, и „Алекс ОК“ ЕООД, гр. Велико Търново, в качеството на изпълнител/превозвач, са сключени няколко договора за обществен превоз на пътници, действали през процесната 2022г., а именно: Договор №214/23.06.2014г. за основна градска линия № 70; Договор № 1-14/23.06.2014г. за основна градска линия №2 и №110; Договор №4-14/30.12.2014г. за основна градска линия №13 и №30; Договор № 1-15/05.11.2015г. за основна градска линия № 5 и Договор № 2-15/30.12.2015г. за основна градска линия № 20 и №50, всеки от тях за срок по десет години. Видно от договорите, в чл.1, ал.1 на всеки от тях е предвидено превозът да се извършва съобразно приложените маршрутни разписания, неразделна част от всеки договор. Във всяко от разписанията са посочени маршрутите на линията: начална спирка, спирки по трасето и крайна спирка с часове за всяка от тях, празнични разписания и при няколко коли за линия – разписания за всяка от колите. С допълнителни споразумения е изменяна цената на билета, заплащан от гражданите.

В чл. 22 от договора е предвидено възложителят да осъществява системен контрол за изпълнение задълженията на изпълнителя, вкл. да прави проверки за спазване на разписанията, но данни по делото за такива няма. Съгласно чл.

23, ал.2 от договорите, при неизпълнения на един курс с автобус, изпълнителят дължи неустойка в размер на 250 лв. за всеки курс, като под курс се разбира пробегът на автобус в едната посока на маршрута на линията от началната до крайната спирка. Уговорено е неизпълнението да се установява на база предоставяната от изпълнителя справка за извършени 3 курсове по дни за всеки месец, а срокът за плащането й – до 15-то число на месеца, следващ писменото уведомяване на изпълнителя от възложителя чрез писмо за размера на тази неустойка. Предвидено е неустойка да не се дължи ако неизпълнението е по причина на форсмажорни обстоятелства или отклонения на ППС по нареждане на държавен орган.

С писмо изх. № 12-215-1 # 1 от 19.04.2024г. и № 5300-579-13#3 от 20.06.2024г. на Община Велико Търново, е отправена покана до ответника за заплащане на договорни неустойки по процесните договори за неизпълнени курсове през календарната 2022г. и за една линия за отказ от изпълнение в размерите, посочени и в исковата молба. Посочен е срок за плащане до 15-то число на следващия месец и банкова сметка. Писмата са изплатени на електронната поща на ответното дружество, което не отрича тяхното получаване. Според текста на писмото при изчисляване броя курсове са взети предвид документи, заповеди и форсмажорни обстоятелства, въз основа е намаляван договорения брой курсове. Приложена е подробна справка по линии, както и информация за отчетените изпълнени курсове по тези линии за периода и размера на субсидията, изплатена за тях – общо 389 675,38 лева / л.

17-18 от делото/, както и доклад на ДФИ за установеното неизпълнение. В писмен отговор от 26.04.2024г. „Алекс ОК“ ЕООД е оспорил възможността неизпълнение по договора да се установява с доклад на Държавна финансова инспекция и който не е известен на изпълнителя по договора, както и валидността на неустоечната клауза. Заел е становище, че дори да е налице неизпълнение, то лимитът на отговорност е размерът на неустойката по чл. 26 от договорите. Позовава се на липса на съдействие от страна на ищеца за промяна в договорите ,както ответникът е предлагал, във връзка с почти пълна липса на пътници по определени маршрути, чието изпълнение станало неизгодно до степен на стопанска непоносимост. В приложени към писмото справки ответникът е признал колко курсове под уговорените са изпълнени – по линии и по дни за всеки от месеците на 2022г.

По делото е представен и докладът на АДФИ от 10.05.2023г. по извършена проверка на Община Велико Търново и кореспонденцията в хода на проверката, от които е видно, че АДФИ от една страна приема, че е налице субсидиране на нерентабилни линии /но сочи кои/, от друга указва търсене на договорна отговорност за неизпълнени курсове. В изпълнение на част от указанията Община Велико Търново отговаря в писмо от 15.05.2023г. /на л.

394 от делото/, че при изплащане на субсидиите е отчитана промяна на линиите поради няколко СМР в района на града, подборно изброени.

Посочена е обективна причина за неизпълнение на линия №100. Дава се обяснение защо Община Велико Търново не е налагала санкции за неизпълнени курсове – поради извънредната епидемична обстановка до 31.03.2021г., изпълнявани между м. януари и м. октомври инвестиционни проекти, довели до промяна организацията на движението и маршрутите на основните автобусни линии. Признава че дата, на която е установено неизпълнението на линия № 30 – 01.04.2020 г.

По делото са представени заповеди на Кмета на Община Велико Търново, касаещи процесния период, от които се установяват реорганизациите на 4 движение за периоди на СМР, забраната за движение по определени трасета по различни поводи, промени в маршрутите на основните градски линии.

Няма данни за тези изменения да са сключвани допълнителни споразумения за промени в процесните договори.

Изслушана и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, която е изследвала маршрутните разписания, справките за изпълнени курсове и всички данни за изменения в маршрутите на основните градски линии, при съпоставката на които се установява брой неизпълнени курсове. За първите три месеца на 2022г. не е начисляван брой неизпълнени курсове, поради извънредната епидемична обстановка. За останалия период броят курсове е редуциран съобразно маршрутите по заповедите Кмета на Община Велико Търново. Установени са следните неизпълнени курсове: по линия 70 – 2006 бр; по линия № 2 – 184 бр.; по линия № 110 – 128 бр., по линия № 13-5006 бр.; по линия № 5 - 6206 бр; по линия № 20 – 1711 бр.; по линия № 50 – 110 бр.; по линия № 30 – 4436 бр. Линия № 30 не е изпълнявана през 2022г.