Решение № 200 от 05.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. С.а

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. С.а Въззивно гражданско дело № 20251800501111 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

Производството по делото е образувано по подадени въззивни жалби от А. В. Д. чрез адв. Д. С. и Й. К. Д. чрез адв. А. С. срещу Решение № 248 от 10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1839/2024 г. по описа на Районен съд - Ботевград, с което съдът е признал за установено по предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно осонование чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от ответниците А. В. Д. и Й. К. Д. дължи на дружеството следните суми: сумата от 327,11 лв., представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., в имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 252, вх. Г, ет. 6, ап. 88, абонатен № 100349; сумата от 48,85 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 16.05.2024 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; сумата от 20,58 лв., представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2021 г. м.04.2023 г.; сумата от 4,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. 16.05.2024 г., върху главницата за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законна лихва върху горепосочените суми, считано от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на 1 парично задължение от 15.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1288/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград.

В депозираната жалба на А. В. Д. чрез пълномощника адв. Д. С., се правят възражения, че решението е невалидно, недопустимо и неправилно. Излага съображения, че решението е основано на нищожна заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което съдът се е произнесъл по недопустим иск. Издадената заповед за изпълнение била в противоречие с чл. 411, ал.2, т. 2 от ГПК и на т.2б от тълкувателно решение по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, във връзка с което се излагат пространини съображения. Заповедта била недопустима и поради това, че със заявлението било предявено чуждо вземане. Излагат се доводи за неприложимост на Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването като противоречаща на законови разпоредби от по висок ранг – ЗЕ, ЗЕЕ, ЗЗП, КРБ, както и правото на ЕС. Твърди се неправилно прилагане на Методиката по посочената Наредба относно изчисляването на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление на имота и за БГВ. Изложени са възражения срещу приетото заключение на СТЕ относно начина на изчисляване на доставеното количество топлинна енергия - в същото имало несъответствие в инсталирана и проектна мощност с оглед определяне на топлинната енергия за сградна инсталация. В тази връзка се сочи, че не са налице данни относно действително инсталираната мощност на сградната инсталация и за температурата на топлата вода към абонатната станция за процесния период, а подзаконовата нормативна база, отразена в чл. 6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването противоречи на законовите разпоредби на чл. 155, ал. 2 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕЕ.

Измервателният уред не бил поставен на границата на етажната собственост, а на различно място. Поддържа се, че услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, при което реално ищецът е упражнил чужди права /на ФДР/. Излага и възражение срещу начина за определяне на енергията за сградна мощност – по своята същност това били загуби, зависещи изцяло от вида и начина на изграждане на сградната инсталация, и следва да се поемат от потребителите на енергия за отопление. Релевира се възражение за неправилно приложение от съда на чл. 86 ЗЗД и практиката на ВАС, като представените съобщения към фактури са документи с невярно съдържание Поддържа се, че според тълкувателната практика на ВАС начисляванието на лихви върху прогнозни сметки е нищожно. Моли да бъде отчетено, че решението е постановено по недопустим иск, с оглед предявеното чуждо вземане, евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен в обжалваната част.

В подадената въззивна жалба от ответника Й. Д. чрез адв. С. се прави оплакване, че с обжалваното решение съдът неправилно е приложил отменената т. 6.1.1 от Методиката Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год., като тази отменена уредба противоречи на правото на ЕС и на това осонование също е неприложима. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страниа „Топлофикация София“ ЕАД, е подала писмен отговор на въззивните жалби, с който взема становище за неоснователност на 2 жалбите и се моли същите да бъдат оставени без уважение, а обжалвА.ят съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по предявените допустими искове с правно осонование чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149, вр. чл.

150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответниците по издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 15.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1288/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград.

Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответниците възражение за недопустимост на исковете, поради нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта за изпълнение е съдебен акт с последици на съдебно решение.

Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав, не е в изискуемата писмена форма, или е постановен извън правораздавателната компетентност на съда. В случая издадената заповед за изпълнение срещу ответниците е валидна – издадена е в изискуемата писмена форма от надлежен орган и има изискуемото нормативно определено съдържание Всички останали възражения срещу издадената заповед за изпълнение касаят съществуването на вземанията на кредитора, което е предмет на установяване в производството по иска по чл. 422 ГПК и е относимо към преценката за неговата основателност, но нямат отношение към валидността на заповедта за изпълнение.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страниите е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби. Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползвани топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползвание, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на 3 ограниченото вещно право на ползвание са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страниа по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот. Собственикът или титуляр на вещно право на ползвание в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото не се спори, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ. Триадица, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 252, вх. Г, ет. 6, ап.

88, както и че за същия имот при ищеца има открита партида с абонатен № 100349, като последното се установява и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Правото на собственост на ответниците на процесния топлоснабден имот не е оспорено от ответниците, като същото се установява и от заверено копие на Нотариален акт за договорна ипотека № 87/2005 г. на Служба по вписванията – гр. София, в който ответниците са посочени като собственици на имота. В качеството им на носители на правото на собственост върху топлоснабдения имот ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на §1, т.2а ДР на ЗЕ, и са длъжни да заплащат цената на доставяната в имота топлинна енергия. С Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Следователно, облигационната връзка между страниите възниква при доставяне на топлинна енергия от страниа на топлопреносното дружество и ползванието й от потребителя. С оглед на това възражението на ответниците за липса на облигационна връзка поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползвание в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, 4 и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на доставяната топлинна енергия при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст, когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата– етажна собственост, присъединени към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.