Решение № 17 от 27.01.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пещера, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100523 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК.

В исковата молба ищецът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ

ФАЙНЕНС“С.А.

Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. ,клон Бългърия със седалище и адрес на управление: гр. София, жк Младост 4,Бизнес Парк София ,сграда 14, чрез юрк.М. против ответника М. К. Г. от гр.Пещера твърди, че на 19.08.2020 година между страните по делото е сключен Договор за кредит № CREX-18052206, по силата на който ищцовото дружество ,в качеството му на кредитор е приело да предостави на ответника в качество на длъжник в заем сума за закупуване на стока в общ размер на 917 лева ,от която сумата от 793.04 лева-главница ;сумата от 53,41лева- възнаградителна лихва,за периода от 01.11.2020 година до 01.07.2021 година ;сумата от 70.55 лева -мораторна лихва,за периода от 01.12.2020 година до 16.10.2021 година ,ведно със законната лихва ,върху главницата.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора сумата за закупуване на стоката е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършеното плащане по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 10 месечни погасителни вноски ,всяка в размер на 94.05 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответникът бил определен годишен процент на разходите ,като е била посочена и общата стойност на плащанията. Сочи се ,че ответницата платила само една месечна погасителна вноска и преустановила редовното обслужване на потребителския кредит на 01.11.2020 година като 1 съгласно чл.3 от договора вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия размер ,за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до ответницата – кредитополучател на 09.04.2021 година.С оглед на изложеното кредиторът депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пещера, въз основа на което било образувано ч.гр.дело за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 793.04 лева –главница; сумата от 53.41 лева- възнаградителна лихва,за периода от 01.11.2020 година до 01.07.2021 година ; сумата от 70.55 лева- мораторна лихва ,за периода от 01.12.2020 година до 16.10.2021 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.Въз основа на заявлението била издадена от съда заповед за изпълнение срещу длъжника ,която била връчена на последния при условията на чл.47,ал.5 от ГПК като с разпореждане до заявителя съдът е указал на същия ,че следва да установи вземането си в едномесечен срок ,което мотивирало правният им интерес да установят вземането си.Молят да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответницата ,че в полза на ищеца съществува вземане по договор № № CREX-18052206 в размер на главница от 793.04 лева;възнаградителна лихва в размер на 53,41 лева ,за периода от 01.11.2020 година до 01.07.2021 година;за мораторна лихва в размер на 70.55 лева ,за периода от 01.12.2020 година до 16.10.2021 година,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за осъждане на ответницата за заплащане на вземането по кредита.

Претендирани са разноските в заповедното производство и производство.Ангажирани са доказателства. в настоящото

В указания от съда срок ответницата не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала доказателства.От определения й особен представител адв.Т. е постъпил писмен отговор,в който е направено възражение за недействителност на кредитното правоотношение на основание чл.22 вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Сочи се още ,че не са представени доказателства за надлежно обявена предсрочна изискуемост,която да е достигнала до знанието на ответницата.Твърди се още ,че нямало доказателства и за това ,че кредитът да е бил отпуснат за закупуване на стока както й ,че сумата е била получена от търговския партньор на кредитодателя. Оспорена е и осъдителната претенция.Моли да се отхвърлят претенциите на ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :

2

От събраните по делото писмени доказателства : договор да кредит за покупка на стоки или услуги CREX-18052206 от 19.08.2020 година; погасителен план; последна покана и известие за доставяне се установява ,че на 19.08.2020 година е сключен писмен договор за покупка на стоки или услуги на изплащане по револвиращ кредит CREX-18052206 между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. клон България чрез

„Технополис България“ЕАД от една страна в качеството на кредитор и М. К.

Г. от друга страна в качеството й на кредитополучател ,по силата на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя кредит за покупка на стоки „пералня ВЕКО“ с обща цена от 799 лева и застраховка (сигурност на плащанията) с договорена премия от 71.91 лева при следните параметри:общата цена на кредита е 870.91;годишен процент на разходите от 17.09%;лихвен процент от 15.88 % лева .Уговорено е издължаване на кредита чрез 10 броя погасителни вноски всяка в размер на 94.05 лева. В договора е подписан и погасителен план, който съдържа информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Видно от представеното извлечение за постъпили от кредитополучателя суми на 21.09.2020 година е постъпила вноска от ответницата в размер на 94.05 лева.Установява се още ,че на ответницата е била изпратена писмена покана ,в която същата е уведомена ,че на 01.11.2020 година е преустановила плащанията по договор ,поради което вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България е обявено за предсрочно изискуемо,поради просрочване на две или повече месечни вноски.Ответницата е уведомена още ,че има задължение както следва : главница в размер на 793.04 лева; договорена лихва в размер на 53.41 лева ; обезщетение за забава в размер на 28.53 лева или общо задължение в размер на 874.98 лева.Поканата е връчена лично на длъжника срещу подпис.

Като доказателство по делото е приложено ч. гр. дело № 1294/2021 година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е образувано по заявление на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС „С.А. Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България по реда на чл.410 от ГПК срещу М. К. Г. от гр.Пещера за издаване на заповед за изпълнение за следните суми : главница в размер от 793.04 лева;възнаградителна лихва в размер на 53,41 лева ,за периода от 01.11.2020 година до 01.07.2021 година;за мораторна лихва в размер на 70.55 лева ,за периода от 01.12.2020 година до 16.10.2021 година,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 3 депозиране на заявлението до окончателното й изплащане и разноски в размер на 75 лева в това число д.т. и възнаграждение на юрисконсулт.

Въз основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед №290 от 29.01.2021 година ,постановена по ч.гр.дело №1294/2021 година по описа на ПщРС ,с което е разпоредено длъжникът М. К. Г. да заплати на заявителя следните суми: главница в размер на : главница в размер от 793.04 лева;възнаградителна лихва в размер на 53,41 лева ,за периода от 01.11.2020 година до 01.07.2021 година;за мораторна лихва в размер на 70.55 лева ,за периода от 01.12.2020 година до 16.10.2021 година,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане и разноски в размер на 75 лева в това число д.т. в размер на 25 лева и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 50 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 21.03.2022 година съдът е указал на заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса.Видно от печата положен на исковата молба същата е изпратена по пощата на 15.04.2022година.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК, за уважаването на който следва бъде установено безспорно ,че искът е допустим и, че претендираното от ищеца вземане съществува в размера ,който е посочен в исковата молба.

Безспорно се установява по делото ,че са налице положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за изпълнение; /връчване при условията на чл.47,ал.5 от ГПК/ и спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на който следва да бъде предявен установителния иск.

В производството по иск за установяване съществуване на вземане ,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор-факта , от който произтича вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен договор за заем,както й че е изпълнил всички свои задължения по договор за заем;че е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника и забава на длъжника.При оспорване на иска-ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост,респективно частична недължимост.

По делото няма спор,че процесният договор попада приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК. в

В тази връзка ,на първо място ,съдът дължи произнасяне по направеното възражение на ответника за недействителност на договора 4

,съобразно изискванията на ЗПК,предвид и на задължението за служебната проверка.

Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , договорът следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.

Процесният договор е сключен в писмена форма като в случая е налице т. нар. "свързан договор за кредит" по смисъла, вложен в чл. 3, б. "н" от Директива 2008/48, транспонирана в § 1, т. 11 от ДР на ЗПК , легално дефиниран като договор за потребителски кредит, при който са налице кумулативно следните предпоставки: а) кредитът се използва изключително за финансиране на договор за доставка на стоки или за предоставяне на услуги и б) от търговска гледна точка двата договора представляват едно цяло, което означава, че продавачът на стоката или доставчикът на услугата финансира предоставянето на кредита или в случай, че кредитът се финансира от трета страна, кредиторът използва услугите на продавача на стоката или на доставчика на услугата за сключването, или за подготовката на 5 договора за кредит, или че договорът за кредит посочва конкретни стоки или услуги, доставката на които ще се финансира чрез потребителския кредит.