Определение № 465 от 20.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.ова

Членове:

И. Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна И.ова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500026 по описа за 2026 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№356/07.01.2026 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул.“д-р П.Дертлиев“№25, чрез юрк.И. Н., с която моли съда да отмени разпореждане №2910/24.11.2025 г. по ч.гр.д.№2024/2025 г. на Карловския РС,3 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението му по чл.410 ГПК срещу С. А. И., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 471,16 лв. -неплатена главница по договор за кредит №*** от 10.04.2024 г., сключен с „Кредисимо“ЕАД като заемодател, 32,02 лв.- договорна лихва, 83,57лв.-обезщетение за забава за периода 01.06.2024г-10.11.2025г., вземанията по който са прехвърлени от „Ай Тръст“ЕООД с договор за цесия от 01.02.2022 г. и приложение №1/16.4.2025г. към него на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение. В частната жалба се сочи, че РС е излязъл извън правомощията си като е изискал представянето на договора за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника за цесията, по аргумент от чл.410, ал.3 ГПК, където е казано, че към заявлението се прилага договора, когато е сключен с потребител. Договорът за цесия се сключва с трето лице–цесионер без участието на длъжника, в т.см. не е потребителски договор; достатъчно е, че заявителят, който се позовава на договор за цесия, разполага с документите, установяващи вземането; а дали длъжникът е уведомен за цесията – не е предмет на заповедното производство, поради което не е основане да се откаже издаване на заповед за изпълнение. Цит.съд практика.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 1.12.2026 г., а съобщението за оставяне на заявлението без 1 уважение е връчено на 26.11.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, съображения:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С. А. И. за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Кредисимо“ЕАД договор за потребителски кредит №*** от 10.04.2024 г., с който е предоставен кредит в размер на 612,29 лв. при ГПР 48,23%, ГЛП – 40% при обща сума на плащанията 664,72 лв. със срок за погасяване – 31.08.2024 г.след предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство. Заемателят е сключил на 10.04.2024 г. договор за поръчителство с „Ай Тръст“ЕООД срещу възнаграждение от 269,56 лв. Вземанията по договора са прехвърлени на заявителя с договор за цесия. Тъй като от представените ОУ е видно, че обезпечаването на кредита е условие за изплащане на заемната сума, то възнаграждението по договора за поръчителство следва да е част от общия разход по кредита по смисъла на §1,т.1 от ЗПК и да се включи в в ГПР.

Във връзка с правомощията на съда по чл.411, ал.2,т.2 и 3 ГПК заповедният съд може да откаже издаване на ЗИ ако заявлението противоречи на закона или на добрите нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В тази връзка в определение от 06.02.2024 г. СЕС по дело С-425/2023 г. е казано, че съдът е длъжен при необходимост да поиска от кредитора допълнителена инфорамация за да прецени дали е налице евентуална неравноправна клауза.

В тази връзка в решение от 21.04.2024 г. СЕС по дело С-714/2022 г. е дадено задължително тълкуване, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички разходи, при обявяването му за нищожен потребителят следва да върне само предоставената в заем главница.

Съгласно §1,т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. При това положение както отразената обща стойност на плащанията, така и годишният процент на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни, при което реално изискванията за задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени. Горното води до извода, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,т.10 от ЗПК, при което заемателят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

РС е оставил заявлението без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви суми и какви вземания са покрили същите в 1-седмичен срок, както и да представи договора за цесия и доказателства за връчването му на длъжника. С молба от 14.11.25г заявителят не е отстранил нередовностите.

Поради това неплатена главница, съгл.чл.23 от ЗПК, РС не е присъдил.

ПОС намира, че неправилно РС е оставил заявлението без движение в частта за представяне на договора за цесия и доказателства за уведомлението на длъжника за цесията, тъй като наличието на вземане на заявителя-цесионер спрямо длъжника са въпроси по 2 същество, касаещи материалноправната легитимация на заявителя, които се разглеждат в исковото производство, когато длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, а не в заповедното производство; уведомлението по чл.99,ал.3 ЗЗД не е елемент от ФС на договора за цесия и не влияе на прехвърлителното действие на договора за цесия по отношение на вземането.

В останалата част,обаче, ПОС намира, че правилно РС е оставил заявлението БД до уточняване размера на плащанията от длъжника по договора за кредит. Тъй като заявителят, въпреки дадените му от съда указания, не е отстранил нередовностите, не е е посочил какви суми длъжникът е погасил по кредита, и в този смисъл заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по смисъла на чл.127 от ГПК, където е казано, че следва да бъдат изложени обстоятелствата, на които се основава иска, поради което същото е нередовно от външна страна и правилно РС е отказал издаването на ЗИ.

Горното налага извода, че разпореждането на РС е правилно и законосъобразно – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№356/07.01.2026 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, за отмяна на разпореждане №2910/24.11.2025 г. по ч.гр.д.№2024/2025 г. на Карловския РС,3 гр.с. с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу С.

А. И., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 471,16 лв. неплатена главница по договор за кредит №*** от 10.04.2024 г., сключен с „Кредисимо“ЕАД като заемодател, 32,02 лв.- договорна лихва, 83,57лв.-обезщетение за забава за периода 01.06.2024г-10.11.2025г., вземанията по който са прехвърлени от „Ай Тръст“ЕООД с договор за цесия от 01.02.2022 г. и приложение №1/16.4.2025г. към него на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3