Решение № 56 от 24.04.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. К., 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВесеЛ. Ат. Кашикова И.а

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20235100500014 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N297/24.11.2022г., постановено по гр.д. N 69/2022г., М.ският районен съд е отхвърлил предявените от „Д.-П. В. Т. Т.“ със седалище и адрес на управление- Р.Турция, Меркез/Одрин, с.К. № 34, Данъчен № **********, с управител А. Ч., против „Л.-* В.И.“ със седалище и адрес на управление с.К., общ.К., обл.К., ул.“Д. Б.“ № **, ЕИК: ******, представляван от В. Б. И., искове за заплащане на сумата в общ размер от 36 300,74 лева, от които главница в размер на 31 545,28 лева, дължими по № Фактура № 02****/04.03.2020г.; Фактура № 02****/04.03.2020г.; Фактура № СІВ202000000****/17.08.2020г.; Фактура № СІВ202000000****/15.10.2020г.;

Фактура № CIB202000000****/19.11.2020г.; Фактура № С ІВ 202000000****/ 14.12.2020г., и мораторна лихва върху главницата за периода от 19.03.2020г до 13.02.2022г. в размер на 4 755,49 лева., като неоснователни и недоказани.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 2591/13.12.2023 г., подадена от „А. Ч. Д. П. В. Т. Т.“, фирма, регистрирана в Р. Турция/ с посочено име по гр. д. № 69/2022 г. по описа на Районен съд – М. „Д.-П.В.Т.Т.“, чрез адв. Д. Х. от АК- К., въззивна жалба, против решение № 297/24.11.2022 г., постановено по 1 гр. д. № 69/2022 г. по описа на Районен съд - М.. Решението се атакува като неправилно и необосновано. Излагат се следните съображения: от доказателствата по делото се установявало, че ищецът се идентифицирал в РТурция като едноличен търговец с пълно наименование „А. Ч. Д. П. B . Т.

Т.“, собственост на А. Ч., която фирма била с правната форма - еквивалент на едноличен търговец в Р. България, а собственикът на фирмата бил физическо лице с търговско качество , поради което изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е търговско дружество, а не физическо лице – търговец, били неправилни; сочи, че действително посоченото с исковата молба наименование „Д. П. B . Т. Т.“ се различава от пълното наименование на фирмата на ищеца в Търговския регистър в Р. Турция - „А. Ч. Д. П. B. Т. Т.“, но това се дължало на лексикални и стилистични особености при изписването и превода. Въззивникът моли съда да отмени решението на районния съд и да реши спора по същество като уважи предявените искове. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемата страна ЕТ „Л.-**-В. И.“, чрез пълномощника адв. Н. П., е постъпил писмен отговор, с който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира се присъждане на направените разноски за въззивната инстанция. Доказателствени искания не са направени.

В съдебно заседание жалбодателят се представлява от адв. Х., чрез който поддържа жалбата си.

Въззиваемият ЕТ „Л.-* В.И.“ се представлява от адв.П., чрез която оспорва въззивната жалба.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими - предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това - въззивникът, ищец в първоинстанционното 2 производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Същото е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искова молба /изправена с молба вх.№ 332/31.03.2023г., п.кл. от 30.01.2023г.-л.18 от въззивното производство/, предявена от „Д.-П. В. Т. Т.“, със седалище и адрес на управление - Р.Турция , Меркез/Одрин, с.К. № 34, Данъчен № **********, с управител А. Ч., против ЕТ „Л.-* В.И.“, със седалище и адрес на управление с.К., общ.К. , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и акцесорни искове по чл.294 ТЗ .

В исковата молба се твърди, че страните сключили търговски сделки, по силата на които ищецът продал на ответника различни количества газобетон. За това издал фактури, приети от ответника, като описаните в тях количества стока били доставени от Р.Турция до Р.България и били приети от ответника в склада му в гр.Свиленград. Фактурите били осчетоводени в счетоводството на ищеца, но не били заплатени от ответника.

Издадените фактури били следните:

1/ Фактура № *****/04.03.2020г., за продадени на ответника 56,650 кг газобетон на стойност 2 908,43 евро /5 688,40 лева/. Стоката била превозена до Р. България, за което била съставена износна СИМ товарителница № 21220400ЕХ******/04.03.2000г., и получена от ответника в склада му в гр.Свиленград. Цената на доставения газобетон не била заплатена от ответника, въпреки многократните покани от страна на ищеца, поради което се претендира главницата в размер на 2 908,43 евро, лихва за забава върху тази сума, считано от 19.03.2000г. до датата на предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 560,72 евро, както и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на дължимата сума;

2/ Фактура № ******/04.03.2020г., за продадени на ответника 58,338 кг газобетон на стойност 3 038,04 евро /5 941,89 лева/. Стоката била превозена до Р. България, за което била съставена износна СИМ товарителница № 21220400Е******/12.03.2000г., и получена от ответника в склада му в 3 гр.Свиленград. Цената на доставения газобетон не била заплатена от ответника, въпреки многократните покани от страна на ищеца, поради което се претендира главницата в размер на 3 308 евро, лихва за забава върху тази сума, считано от 19.03.2000г. до датата на предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 585,72 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума;

3/ Фактура № СІВ2020000******/17.08.2020г., за продадени на ответника 99,025 m3 газобетон на стойност 2 871,73 евро. Стоката била превозена до Р. България, за което била съставена износна СИМ товарителница № 21220400ЕХ******/17.08.2000г., и получена от ответника в склада му в гр.Свиленград. Цената на доставеният газобетон не била заплатена от ответника, въпреки многократните покани от страна на ищеца, поради което се претендира главницата в размер на 2871,73 евро, лихва за забава върху тази сума, считано от 01.09.2020 г. до датата на предявяването на иска 11.02.2022 г. в размер на 421,22 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума;

4/ Фактура № СІВ2020000******/15.10.2020г., за продадени на ответника 88,02 m3 газобетон на стойност 2 376,54 евро. Стоката била превозена до Р. България, за което била съставена износна СИМ товарителница № 21220400ЕХ******/15.10.2000г., и получена от ответника в склада му в Свиленград. Цената на доставения газобетон не била заплатена от ответника, въпреки многократните покани от страна на ищеца, поради което се претендира главницата в размер на 2 376,54 евро, лихва за забава върху тази сума, считано от 30.10.2020 г. до датата на предявяването на иска 11.02.2022 г. в размер на 309,63 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума ;

5/ Фактура № CIB2020000******/19.11.2020г., за продадени на ответника 88,14 m3 газобетон на стойност 2 379,78 евро. Стоката била превозена до Р. България, за което била съставена износна СИМ товарителница № 21220400ЕХ******/19.11.2000г., и получена от ответника в склада му Свиленград. Цената на доставеният газобетон не била заплатена от 4 ответника, въпреки многократните покани от страна на ищеца, поради което се претендира главницата в размер на 2 379,78 евро, лихва за забава върху тази сума, считано от 04.12.2020 г. до датата на предявяването на иска 11.02.2022 г. в размер на 263,91 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума;

6/ Фактура № СІВ2020000******/14.12.2020г., за продадени на ответника 88,08 m3 газобетон на стойност 2 554,32 евро. Стоката била превозена до Р. България, за което била съставена износна СИМ товарителница № 21220400ЕХ******/14.12.2000г., и получена от ответника в склада му в Свиленград. Цената на доставения газобетон не била заплатена от ответника, въпреки многократните покани от страна на ищеца, поради което се претендира главницата в размер на 2 554,32 евро, лихва за забава върху тази сума, считано от 29.12.2020 г. до датата на предявяването на иска 11.02.2022 г. в размер на 290,22 евро, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ответникът Е Т „Л.-* В.И.“, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете, като в отговора си сочи, че не дължи заплащане на ищеца по процесните фактури, тъй като последният не бил активно материалноправно и процесуалноправно легитимиран да ги предяви. Моли исковете да се оставят без разглеждане и да се прекрати производството по делото; алтернативно се иска те да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Основното спорно по делото обстоятелство е дали ищецът, с фирмено наименование „Д.-П.В.Т.Т.“ , има вземане от ответника по описаните в исковата молба 6 броя фактури и товарителници. В тази връзка по делото /както в първоинстанционното, така и във въззивното производство/ са събрани множество писмени доказателства, чрез които ищецът – въззивник цели да докаже, че „Д. - П. B. Т. Т.“ и „А. Ч. Д. П. B. Т. Т.“ са наименования на един и същи правен субект – търговец.

Настоящият съдебен състав намира, че това твърдение е недоказано, като в пълна степен споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивировъчната част на атакуваното съдебно решение, и на основание 5 чл.272 от ГПК препраща към същото.

С оглед наведените с въззивната жалба доводи и представените пред тази инстанция доказателства, следва да се добави и следното:

Исковете са предявени от „Д.- П. в. Т. Т.“, с данъчен номер *******, с управител А. Ч..

От събраните по делото доказателства, представени от ищеца по делото с превод от турски на български език се установи, че в Търговската палата на Одрин има регистрирано дружество „А. Ч. Д. П. ВЕ Т. Т.“ с адрес на управление : с. К., бул. К. № *, Меркез, Одрин, номер на централната система за регистрация (Mersis): ************, регистрационен номер в Търговски регистър : ****, с внесен капитал 50000,00 турски лири, първоначална дата на регистрация 04.04.2018 г., предмет на дейност – търговия на едро в друга държава в специализирани магазини (продажба на едро на различни стоки), съдружник - А. Ч., както и че дружеството от датата на вписването му продължава да е регистрирано в палатата (документ от дата 17.05.2022 г. рег.

№ 0000**** на Търговската палата в Одрин – л.83 от първоинстанционното производство), като със същото съдържание е и представения документ от Търговско-промишлена камара Едирне от дата 28.09.2022 г. с отбелязване, че към момента на издаването на документа членството на дружеството в камарата продължава –л.114 от първоинстанционното производство.

Представен е документ, издаден от Дирекция данъчна служба в Едирне, Дирекция на данъчна служба Къркпънар от 28.09.2022 г. за данъкоплатеца А. Ч., от който е видно, че данъкоплатецът е активен от 03.04.2018 г. и притежава турски идентификационен №/ ВКН: