Решение № 5760 от 19.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5760 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100510542 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 409, ал. 4 ГПК.

С протоколно решение от 10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 74525/2017 г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав е уважена молбата на „Банка ДСК“ АД за издаване на дубликат на издадения по делото изпълнителен лист от 02.02.2018 г.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от длъжника Д. В. М.. В жалбата са формулирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като се сочи, че неправилно съдът е приел, че изпълнителният лист е изгубен, което противоречи на удостовереното в констативен протокол с изх. № 927/20.02.2023 г. на ЧСИ Й.М., че изпълнителният лист е бил иззет от длъжника Д. М., което обстоятелство също се оспорва от жалбоподателя. С оглед това се поддържа, че молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист е неоснователна и е следвало да бъде отхвърлена. Отделно от това е направено възражение за погасяване на дълга по изпълнителния лист, като жалбоподателят се позовава на удостоверение за липса на кредитни задължения с изх. № 14-ИСК-12769/1 от 01.09.2023 г. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде обезсилено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея – „Банка ДСК“ АД, със становище за нейната неоснователност.

Обръща се внимание, че към момента на издаване на удостоверението за липса на кредитни задължения Д. М. е продължил да бъде длъжник по задълженията от изпълнителния лист, но не към банката, а към цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД предвид извършено в полза на последния прехвърляне на процесното вземане с договор за цесия от 24.08.2023 г., който обаче е бил развален с последващ анекс към договора за цесия. С оглед това „Банка ДСК“ АД намира възражението на жалбоподателя за погасяване на вземанията за неоснователно.

1

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 409, ал. 1 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

По арг. от чл. 409, ал. 3 ГПК длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.

В настоящия случай производството по чл. 409 ГПК е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден на 02.02.2018 г. в негова полза въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е издадена на 02.02.2018 г. по ч.гр.д. № 74525/2017 г. на СРС, 68-ми състав въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката-заявител във връзка с предоставяне на договор за банков кредит за парични вземания, представляващи главница в размер на сумата 44499,46 лв., ведно със законната лихва от 19.10.2017 г., договорна лихва в размер на 1746,67 лв., 129,40 лв. – лихвена надбавка за забава, 120 лв. – заемни такси, както и суми за разноски в размер на 929,91 лв. и 150 лв.

Молбата по чл. 409 ГПК е обоснована с твърдения, че изпълнителният лист е бил отнет от кориците на изп. д. № 515/2018 г. по описа на ЧСИ Й.М., за което от съдебния изпълнител е бил съставен констативен протокол.

Ответникът по молбата – длъжникът, е заявил, че не се установява по делото първообразът на изпълнителния лист да е бил изгубен или унищожен. Направил е възражение за погасяване на задълженията по изпълнителния лист, като се е позовал на издадено от банката удостоверение за липса на кредитни задължения.

В допълнително становище молителят „Банка ДСК“ АД е посочил, че удостоверението за липса на кредитни задължения, на което се позовава длъжникът, е издадено по време, когато действително банката не е била негов кредитор. Уточнено е, че към онзи момент вземането е било цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, но впоследствие цесията е била развалена.

СРС е приел, че е налице изгубване на изпълнителния лист, както и че възражението за погасяване на дълга е неоснователно предвид ангажираните от банката-заявител доказателства в тази насока.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е само наличието на предпоставките на чл. 409, ал. 1 ГПК, респ. възражения на длъжника по чл. 409, ал. 3 ГПК.

Твърдението на правоимащия за това, че издаден в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен, е в негова доказателствена тежест – така решение № 134/17.03.2011 г. по гр. д. № 1713/2010 г. на ВКС, ІV Г.О. В случая фактът на изгубване на изпълнителния лист по описания в молбата по чл. 409 ГПК начин категорично се установява от доказателствата по делото. От констативен протокол с изх. № 927/20.02.2023 г. се установява, че оригиналът на изпълнителен лист от 02.02.2018 г., издаден по ч.гр.д. № 74525/2017 г. по описа на СРС, липсва от кориците по изп.д. № 515/2018 г. по описа на ЧСИ Й.М.. В протокола е посочено, че липсата е констатирана непосредствено след посещение на длъжника Д. М., на когото делото е било предоставено. Констативният протокол има характер на официален свидетелстващ 2 документ по смисъла на чл. 179 ГПК, издаден от съдебния изпълнител в кръга на службата му, предвид което се ползва с материална доказателствена сила за удостоверения с него факт на липсата на процесния изпълнителен лист.

По релевираното от длъжника възражение по чл. 409, ал. 3 ГПК въззивният съд намира същото за неоснователно. С удостоверение за липса на кредитни задължения с изх. № 14-ИСК-12769/1/01.09.2023 г., издадено от „Банка ДСК“ АД, се удостоверява, че Д. В. М. е ползвал кредитен продукт: персонален заем № 23918775 с разрешен размер 43697 лв., съгласно договор за кредит от 05.10.2016 г., като към датата на удостоверението кредитът е изцяло погасен. Изявлението, обективирано в посоченото удостоверение, изхожда от банката-заявител и съдържа признание на неизгоден за страната факт. Същото съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано наред с останалите обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. В тази връзка въззивният съд взе предвид оспорването, направено от заявителя, че към онзи момент вземането по изпълнителния лист е било цедирано и по тази причина в удостоверението е записано, че кредитът е погасен. Наличието на твърдените от банката обстоятелства се установява от представените по делото писмени доказателства – договор за покупко-продажба на вземания от 24.08.2023 г. и анекс от 10.01.2024 г. за частично разваляне на договор за покупко-продажба на вземания от 24.08.2023 г. От тях се установява, че на 24.08.2023 г. „Банка ДСК“ АД е прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си срещу Д.

М., като на 10.01.2024 г. договорът относно тези вземания е бил развален. Предвид това въз основа на коментираните доказателства въззивният съд намира, че не се установяват факти, обуславящи извод за погасяване на вземанията по изпълнителния лист от 02.02.2018 г., а единствено се установи временната промяна в титуляра по вземанията, който понастоящем продължава да е заявителят „Банка ДСК“ АД предвид настъпилото разваляне на договора за цесия.

От изложеното следва, че са налице предпоставките по чл. 409, ал. 1 ГПК и молбата на „Банка ДСК“ АД за издаване на дубликат на изпълнителен лист се явява основателна.

С оглед съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира заплащането на такива, с оглед което разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение от 10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 74525/2017 г. по описа на СРС, ГО, 68-ми състав.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4