Решение № 296 от 30.07.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. гр.Велинград, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100770 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебната делба.

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС от Д. Х. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Велинград ул. „*******” № 13, срещу П. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.,Д. Талев“ № 6, за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Велинград, ул.„*******“№11, ет.4, с предназначение: Жилище-апартамент, с площ от 100 кв.м., находящ се на етаж 4 в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор ***, състояща се от 5бр. надземни етажи и 0 бр. подземни етажи, която сграда е построена в ПИ с идентификатор *** с площ от 318кв.м., номер по предходен план: 3713, 3714, квартал 1431, парцел III, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта *** и ***, съгласно КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК.

В исковата молба ищецът излага, че на 01.10.2019г. в гр. Велинград между него, в качеството му на купувач и Д. Р.П., в качеството му на продавач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. Твърди, че тъй като Д. П. не изпълнил в срок задължението си да му прехвърли собствеността върху гореописания имот, той предявил иск по чл.19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на сключения между тях предварителен договор за окончателен, по който било образувано гр.д.№ 1

306/2020г., по описа на Районен съд – Велинград и с Решение №260140/28.06.2021г. искът бил изцяло уважен, като решението влязло в законна сила на 05.01.2023 г.. Сочи, че искът, бил обезпечен по реда на чл.390 от ГПК чрез вписването на възбрана върху притежаваните от Д. П. ½ ид.ч. от имота. Излага, че на 07.05.2020 г. Д. П. дарил П. Г. К. част от идеалните си части в имота (Акт №71, том 3 от 2020г., дв. вх. рег. №708/07.05.2020г., вх.рег.

№714/07.05.2020г. на СВ-Велинград), а на 08.05.2020 г., му продал и останалите си идеални части в процесния имот (Акт №72, том 3 от 2020г., дв.вх.рег.№709/08.05.2020г., вх.рег. №715/08.05.2020г. на СВ-Велинград), като по този начин 1/2 ид.ч. от процесния имот, които са били предмет на предварителния договор от 01.10.2019г., сключен между Д. П. и ищеца са били изцяло прехвърлени на ответника. Излага, че другата ½ ид.ч. от апартамента е била прехвърлена на П. К., чрез покупко-продажба на 30.07.2020 г. от сестрата на Д. П.. Сочи, че на 26.04.2023г. чрез Нотариус рег. №649 - Емил Чолев с район на действие - района на Районен съд - Велинград, отправил нотариална покана до ответника с предложение да прекратят съсобствеността помежду им чрез сделка като единият от двамата остане единствен собственик на апартамента. Твърди, че поканата била връчена на 15.05.2023г., но към момента на депозиране на исковата молба ответника не е изразил съгласие по така отправеното предложение. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изразява становище, че иска за делба се явява недопустим. Оспорва се да е налице съсобственост между страните по делото, като и ищецът да е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот. Поддържа се, че праводателят на ищеца Д. Р.П. никога не е бил собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, поради което сключения помежду им предварителен договор не е произвел правно действие. Поддържа се, че нито Д. Р.П., нито предходните собственици са го владели за себе си, упражнявайки фактическата власт за период повече от 10 години, което да ги направи годни собственици по давност. Твърди, че владее процесния недвижим имот повече от 30 години като сградата, в която се намира е изградена изцяло от него, с негови средства. Излага, че между него и Н.Й. П.а, с ЕГН: **********, Д. С.

П., с ЕГН: **********, Р.Д. П., с ЕГН: ********** и Н.Й. П.а в качеството си на законен представител на Д. Р.П., с ЕГН: 94012263507, който се явява праводател на ищеца и В.П. П.а, с ЕГН: ********** е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.06.2001 г., по силата на който продавачите са се задължили да прехвърлят процесния имот, в негова собственост, след изпълнение на задължението от негова страна да извърши описаните в договора строително-монтажни дейности, които към настоящия момент са осъществени и извършени от него, за негова сметка и с негови средства. В условията на евентуалност претендира извършените от него подобрения от граждански вид в процесния имот. Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

2

Искът за делба по чл. 34 от ЗН има за предмет прекратяването на съществуваща между страните съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. от ГПК. По този иск ищецът следва да установи по безспорен начин съществуването на съсобственост между страните на посочените в исковата молба основания относно процесните недвижими имоти, както и всеки един от елементите, подлежащи на доказване в първата фаза на делбата, а именно по отношение на кой имот/ вещ, между кои страни и при какви квоти от правото на собственост, следва да се допусне делбата.

От решение № 260140/28.06.2021 г., влязло в сила на 05.01.2023 г., се установи, че ищецът е станал собственик на ½ ид. ч. от процесния имот, след като съдът е обявил, сключения на 01.10.2019 г. между него и Д. Р.П., предварителен договор за покупко-продажба за окончателен. Във връзка с проведения процес е издадена и обезпечителна заповед, с която е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от процесния имот и която е вписана в агенция по вписванията на 10.03.2020 г. под Акт № 44, том 1 от 2020 г., вх.рег. № 521/10.03.2020г., вх.рег. № 527/10.03.2020 г., което е почти два месеца преди сключването на процесните разпоредителни сделки, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50, том. 1, рег. № 288, дело № 49 от 07.05.2020 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том 1, рег. № 289, дело № 50 от 08.05.2020 г., с които ответникът придобива собствеността върху притежаваните до тогава от праводателя му Д.

Р.П. ½ ид.ч. от процесния имот.

Правните последици на тази обезпечителна заповед и наложената, чрез нея възбрана се изразява в това, че прехвърлянето или учредяване на вещни права върху тази част от недвижимия имот от ответника след вписването й са недействителни спрямо ищеца, по аргумент на чл. 452 и чл. 453 ГПК.

При исковете за собственост, непротивопоставимостта на извършеното прехвърляне на чужда вещ следва от чл. 21, ал. 1 ЗЗД, който изразява общия принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава.

Прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите разпоредителни действия с нея са непротивопоставими на действителния собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без оглед на това кога е вписана исковата молба, с която действителния собственик претендира правото си на собственост. За непротивопоставимостта на извършените сделки е без значение и дали действителният собственик ще впише възбрана върху своя собствен имот, но по персоналната партида на съответния „приобретател” по непротивопоставимата сделка. И без налагане на обезпечителна мярка „възбрана”, прехвърлянето на спорния имот на трето лице е непротивопоставимо на действителния собственик. Вписването на възбрана обаче има и друг ефект - претенцията на действителния собственик придобива публичност и това прави последващи сделки, извършени от приобретателя на чужда вещ непротивопоставими и поради поредността на вписванията. В този смисъл Тълкувателно решение № 6/2013г. от 14 март 2014 год. на ОСГТ на ВКС. При това положение следва да приеме, че посочените сделки са недействителни спрямо ищеца и респективно непротивопоставими му.

3

От друга страна от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том 1, рег. № 622, н.дело № 85 от 30.07.2020 г. си установява, че ответникът се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, като го е придобил от В.П. П.а по силата на обективирната в него сделка.

Праводателката на ответника от своя страна се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на наследяване, като законен наследник на баща си Р.Д. П., ЕГН: **********, нейн баща,съгласно Удостоверение за наследници на Община Велинград с изх. № 0401 от 26.02.2019 г. и чиято собственост произлиза от Договор за доброволна делба от 29.12.2006 г..

Що се отнася до възражението на ответната страна за придобиване на процесния имот по давност, съдът намира, че от негова страна не се доказа главно и пълно, законовите предпоставки за уважаването му, а именно същия да е владял имота постоянно, спокойно, явно и несъмнено в продължение на период от 10 год., поради което същото като недоказано следва да бъде отхвърлено.

Приетият по делото като писмено доказателство- Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим от 07.06.2001 г., сключен между ответника в качеството му на купувач и Н.Й. П.а, Д. С. П., Р.Д. П.

(наследодателя на В.П. П.а и на праводателя на ищеца) и Н.Й. П.а, не доказва възражението на ответната страна за придобиване на процесния имот по давност. Това е така, тъй като същият не поражда вещнопрехвърлителен ефект, а от друга страна не се твърди и не се доказва да е довел до сключване на окончателен или да е бил обявен за такъв по съдебен ред. Представеното писмено доказателство би могло да служи единствено при определяне на началото на владението, както и за определяне необходимия законов срок, след който следва да се приеме, че имотът е придобит по давност. В настоящия случай, обаче не бяха ангажирани никакви доказателства по отношение упражнявана фактическа власт върху процесния имот от страна на ответника. Ето защо съдът намира възражението за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

При съобразяване изложеното и разпоредбите на чл. 297, чл. 298 и чл.

299 ГПК съдът намира, че искът за делба по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Велинград, ул.„*******“№11, ет.4, с предназначение: Жилище-апартамент, с площ от 100 кв.м., находящ се на етаж 4 в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор ***, състояща се от 5бр. надземни етажи и 0 бр. подземни етажи, която сграда е построена в ПИ с идентификатор *** с площ от 318кв.м., номер по предходен план: 3713, 3714, квартал 1431, парцел III, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта *** и ***, съгласно КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, е основателен, поради което следва да бъде допуснато извършването на съдебна делба между Д. Х. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Велинград ул. „*******” № 13 и П. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.,Д. Талев“ № 6, при 4 следните квоти: ½ ид.ч за Д. Х. М. и ½ ид.ч. за П. Г. К..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д. Х. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Велинград ул. „*******” № 13 и П. Г.

К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.,Д. Талев“ № 6 на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Велинград, ул.

„*******“№11, ет.4, с предназначение: Жилище-апартамент, с площ от 100 кв.м., находящ се на етаж 4 в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор ***, състояща се от 5бр. надземни етажи и 0 бр. подземни етажи, която сграда е построена в ПИ с идентификатор *** с площ от 318кв.м., номер по предходен план: 3713, 3714, квартал 1431, парцел III, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта *** и ***, съгласно КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: ½ ид.ч за Д. Х. М. и ½ ид.ч. за П. Г. К..