Решение № 227 от 12.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500259 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, гр. София, чрез адв. Е. Б. от АК-София, насочена срещу решение № 260000/28.03.25г. по т. д. № 25/19г. на ОС-Силистра, в частта му, с която въззивникът, в качеството си на Компенсационен орган по смисъла на чл. 282, ал. 2 и чл. 284 от КЗ (отм.), е бил осъден да заплати на всеки от ищците Т. М.

А. и И. М. А. суми от по 10 000 лв., като обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от смъртта на брат им О. М. А., починал в резултат на ПТП, настъпило на 30.05.14г. в района на гр. Дева, Румъния, причинено от водача на товарен автомобил „МАН“, с нидерландска регистрация, който към датата на произшествието е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при нидерландски застраховател, чийто представител за уреждане на претенциите в България към посочената дата е било ЗД „Евроинс“ АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.05.14г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото.

Сочи се, че решението е недопустимо и неправилно в обжалваната му част.

Изложените аргументи са следните:

- ищците не са отправили извънсъдебна претенция към чуждестранния застраховател или неговия представител за уреждане на претенции в България (обстоятелство, прието от съда за безспорно между страните по делото), за да 1 е налице предпоставката на чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), която е материалноправна такава за допустимост на исковете срещу

Компенсационния орган (съобразно Четвърта директива за автомобилното застраховане и Директива 2009/103/ЕО, за да възникне правото на увреденото лице да се обърне към Компенсационния орган, то трябва първо да се е обърнало към чуждестранния застраховател или неговия представител за уреждане на претенции и да не е получило мотивиран отговор в посочения 3месечен срок);

- ищците не са отправили писмено извънсъдебна претенция пред самия Компенсационен орган, съгласно нормата на чл. 516, ал. 1, вр. чл. 380 от КЗ (в сила от 01.01.16г.), която норма според въззивника има процесуален характер и е приложима към момента на предявяване на исковете по настоящото дело (неприложима се намира нормата на § 22 от ПЗР на действащия КЗ, тъй като тя касае уредбата на доброволните застраховки);

- неправилно съдът е определил правната квалификация на исковете като такива по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, вместо правилната – по чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), което води и до неизследване на предпоставките за отговорността на Компенсационния орган;

- неправилно е определено от съда като приложимо българското материално право за разрешаване на спора относно вредите, настъпили от непозволено увреждане. В тази връзка се поддържа, че по делото е приложимо румънското материално право на основание разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), който се прилага за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009г. (а процесното произшествие с настъпилата смърт е от **.**.**г., осъществено в Румъния, независимо от това, че непреките последици, на които ищците се позовават, са настъпили в България – по арг. от нормата на чл. 4, § 1 от Регламента, съобразно тълкуването на нормата, извършено с Решение на СЕС от 10.12.15г. по дело С-350/14г.);

- дори и при прилагане на българското материално право, предявените искове са неоснователни, тъй като по делото не е установено ищците да са изпитвали болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за братската родствена връзка такива и поради това не е справедливо да им се присъжда обезщетение за претърпените обичайни неимуществени вреди от смъртта на брат им (по арг. от мотивите на ТР № 1/16г. от 21.06.18г. на ОСНГТК на ВКС);

- съдът не е разгледал възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно претенцията за мораторни лихви от датата на ПТП на **.**.**г., основано на нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което незаконосъобразно е присъждането на лихви за периода от 30.05.14г. до 19.02.16г. (тъй като исковата молба е подадена на 19.02.19г.);

Въз основа на изложените оплаквания и правни съображения е 2 отправено искане решението в обжалваните му части да бъде обезсилено като постановено по недопустими искове, евентуално – да бъде отменено и след установяване на приложимото чуждо материално право, спорът да се разгледа при съобразяване на релевираните възражения на ответника, вкл. и за изтекла погасителна давност за мораторните лихви, както и да се присъдят разноските по делото. Отправено е и искане, по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, да се установят действалите към 30.05.14г. правни норми на румънско материално право, относими към предмета на предявените искове (с подробно посочени въпроси).

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Т. М. А. и И. М. А., представлявани от общия си процесуален представител адв. Т. Г. от АК-София, с който същата е оспорена като недопустима, евентуално – неоснователна. Сочи се, че жалбата е подадена извън срока за обжалване, тъй като обжалваното решение е било публикувано в ЕПЕП на 28.03.25г., а въззивната жалба е постъпила на 09.05.25г. Освен това същата е бланкетна, тъй като не съдържа конкретни оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд относно приложимото процесуално и материално право към спорния предмет – чл.

226, ал. 1 от КЗ (отм.), чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД по арг. от § 22 от ПЗР на действащия КЗ. Поради това и неприложима се намира нормата на чл. 516, ал.

1 от действащия КЗ. Освен това, позовавайки се разпоредбите на Директива 2009/103/ЕО (на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка) – т. 34 и т. 36 от нейния Преамбюл, както и чл. 18 от същата, се поддържа, че увредените от ПТП, настъпило в друга от тяхната държава на пребиваване, имат правото да предявят пряк иск в държавата на пребиваването си към представител, натоварен с уреждане на претенции, назначен в тази държава от застрахователя на отговорното лице, тъй като това разрешение би позволило по отношение на техните вреди, да бъде приложена процедура, с която те са запознати. Счита се за напълно неприложим Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), тъй като настоящият спор не е за извъндоговорни задължения, а има за предмет договор за застраховка. Наведени са съображения относно наличието на доказателства по делото, установяващи изключително тясната връзка между ищците и починалия при процесното ПТП техен брат, поради което и се считат за обосновани определените им от първоинстанционния съд обезщетения в размер от по 20 000 лв. Съгласно нормите на чл. 208, ал. 1, вр. чл. 225 от КЗ (отм.), застрахователят дължи мораторна лихва върху застрахователното обезщетение от момента на настъпване на застрахователното събитие – в случая от 30.05.14г. Изложени са и правни и фактически съображения срещу определения от съда процент на 3 съпричиняване на вредите от пострадалия, считайки, че по делото липсват доказателства за такова съпричиняване изобщо. Поради изложеното се претендира отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските по делото.

С определение № 382/10.06.25г. настоящият състав на съда е приел, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, който е започнал да тече не от публикуването на решението от съда, както поддържат въззиваемите, а считано от получаването му като препис от процесуалния представител на въззивника (в случая, осъществено на 25.04.25г., а въззивната жалба е подадена на 09.05.25г. по куриер) – по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК и съобразно указанието за обжалваемостта, дадено в самото решение. Освен това настоящият състав на съда е приел, че въззивната жалба е редовна, подадена от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт на подалия въззивната жалба процесуален представител.

Поради липсата на подадена въззивна жалба от Т. А. А. и И. М. А. срещу отхвърлителните части на първоинстанционното решение, следва да се приеме, че същото е влязло в сила в частите, с които са отхвърлени исковете им за осъждане на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, гр. София, да им заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им О. М. А., за разликите над присъдените им обезщетения от по 10 000 лв. до претендираните размери от по 25 200 лв.

Настоящият съд е приел, че компетентен по предявените искове се явява българският съд (съгласно нормата на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела - при липсата на някоя от хипотезите, изключваща тази обща компетентност), като са приложими нормите на 284-286 от КЗ (отм.), който е действал към датата на настъпване на процесното ПТП (съобразно § 22 от ПЗР и § 26 от ПЗР на действащия КЗ в сила от 01.01.16г.). Отделно от това настоящият състав на съда е приел, че приложимо по настоящото дело е материалното право на Румъния на основание на общото правило (по см. на т. 18 от Преамбюла) на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим IІ), защото процесното ПТП е настъпило в Румъния и пряката вреда е смъртта на брата на ищците. Претърпените болки и страдания, чието обезщетение се претендира по настоящото дело от братята на пострадалия, представляват непреки последици от вредоносното деяние.

Според Решение на СЕС от 10 декември 2015г. по Дело C-350/14, член 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкува за целите на определянето на 4 приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като „непреки [...] последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба.

Поради това съдът е предприел служебно процесуални действия по изясняване съдържанието на приложимото материално право в Румъния по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави. С писмо вх. № 6902/25.09.25г., получено от Министерство на правосъдието на Република България, е изпратено копие на писмо с изх. № 47336/02.09.25г. на МП на Румъния с приложена към него правна информация.

Същата е преведена на български език, за което са били уведомени страните по делото.

С писмено становище вх. № 7416/14.10.25г. въззиваемите Т. А. А. и И.

М. А., чрез общия си процесуален представител адв. Т. Г. са посочили, че поддържат тезата си, че за процесното правоотношение не е приложимо румънското законодателство поради неприложимост на Регламент „Рим ІІ“, защото не се касае за извъндоговорна отговорност, а за правоотношение, възникнало от договор за застраховка между виновния водач и застрахователя.