Решение № 1088 от 12.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20221100901651 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба на „Ф. С. Т. Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, представлявано от управителя Х.Х. Х., с която първоначално са предявени частични обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД срещу Е.V. AG (Е.Ф. АГ) , адрес: ******* 1, 40198 Diisseldorf, Germany, (******* 1, Дюселдорф, Германия), представлявано от М.S. (М. Ш.) – застраховател на превозвача, за заплащане на сумата от 50 000 евро (петдесет хиляди евро), равняващи се на 97 719,73 (деветдесет и седем хиляди седемстотин и деветнадесет лева и седемдесет и три стотинки), частичен иск от 164 890, 90 евро (сто шестдесет и четири хиляди осемстотин и деветдесет евро и осемдесет евро цента), в левовата равностойност от 322 526.60 лв. (триста двадесет и две хиляди петстотин двадесет и шест лева) - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от погиването на 08.11.2021 г. на превозван товар от „Л.Т.“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимите суми, както и сумата от 4166.67 евро (четири хиляди сто шестдесет и шест евро и шестдесет и седем евроцента), равняващи се на 8143.31 лева (осем хиляди сто четиридесет и три лева и тридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава върху предявената главница от 50 000 евро за периода 10.11.2021 г. до 05.09.2022 г. Въз основа на молба с вх. № 74729 от 09.11.2022 г., с която ищецът е поискал увеличение на размера на иска до пълния размер на претенция, съдът, с определение № 3652 от 16.11.2022 г., е допуснал изменението на частичните претенции, като счита същите за предявени до пълния размер на вземането, а именно сумата от EUR 164 890.90 (сто шестдесет и четири хиляди осемстотин и деветдесет евро и деветдесет евроцента), в левовата равностойност от 322 526.60 (триста двадесет и две хиляди петстотин двадесет и шест лева и шестдесет ст.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от погиването на превозван товар на 08.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане дължимите суми, както и сума в размер на 26 877.22 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 10.11.2021 г. до 05.09.2022 г.

1

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на купувач и Ф.Х.М., GR *******, в качеството му на продавач-товародател, има сключен Договор за международна покупкопродажба на стоки от 10.08.2021 г., съгласно който собствеността и рискът от погиването на стоката-предмет на договора преминава върху купувача в момента на предаването на превозвача от продавача.

Посочва, че на 08.11.2021г. продавача-товародател предал стоката за превоз на превозвача „Л.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„*******, за което има издадена товарителница от същата датата. Превозвачът се задължил да извърши превоз на товара от Атина до адрес на купувача със собствен товарен автомобил с регистрационен №******* с ремарке регистрационен № *******. Съдържанието на превозвания товар било сувенири, играчки, часовници, коледни лампи и други, опаковани в 745 кашона с общо тегло от 17 550 кг на обща стойност 164 890,90 евро, за което имало издадена от продавача Фактура № 122/08.11.2021 г. и Опис от 08.11.2021 г. към нея.

Превозвачът имал сключен застрахователен договор с дружеството-ответник, като основен застраховател, и други солидарно отговорни международни застрахователи, под формата на застрахователна полица № 114254, с валидно покритие за периода от 01.04.2021г. до 24.01.2022г, обхващащо дейността на „Л.Т.“ ЕООД като превозвач в цяла Европа с товарен автомобил с регистрационен № *******. Лимитът на покритието по полицата за увреждането/загубата на товар било до 600 000 евро за всяка отделна щета.

Твърди се, че на 09.11.2021г., по време на извършване на превоза в Република Гърция, на магистрала за гр.Солун 358 700, община Килелер в посока от Атина към Солун, водачът на товарния автомобил с регистрационен № ******* - К. Д. А., изгубил контрол над превозното средство и реализирал пътнотранспортно произшествие, сблъсквайки се (страничен челен удар) с движещо се в съседна лента пътно превозно средство, в резултат на което възникнал пожар, при който напълно бил унищожен превозваният товар. За реализираното ПТП имало съставен Протокол за пътнотранспортно произшествие с материални щети от 09.11.2021г., издаден от компетентните полицейски власти на Лариса, както и Протокол за удостоверяване на пожар №10736 Ф.706.8, издаден на 23.12.2021г. от компетентните власти на Управление на противопожарна служба - Лариса.

На 10.07.2022г. ищецът бил сключил извънсъдебно споразумение с продавача Ф.М., с което било постигнато съгласие, че „Ф.С.Т. Т.“ ЕООД е собственик на погиналата стока и следва да заплати изцяло нейната стойност - 164 890.90 евро, в уговорените срокове.

Ищецът посочва, че на 01.03.2022г. предявил претенция за изплащане на обезщетение пред превозвача и пред ответника чрез своя застрахователен посредник W.

D.A. GMBH, чрез брокера по полицата Г.Б. ЕООД, които съгласно Общите условия по полицата имали задължение да уведомят отговорните застрахователи по полицата. В тази връзка дружеството-ответник, в качеството си на застраховател на превозвача, било уведомено за претенцията на 18.08.2022 г. Към настоящия момент нямало изплатено обезщетение, нито произнасяне по претенцията.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявените искове, а при условията на евентуалност – оспорва размера на претендираното обезщетение и лихва.

Оспорва твърдението на ищеца, че между Ф.Х.М. и „Л.Т.“ ЕООД е сключен договор за международен превоз на стоки на 08.11.2021г. В тази връзка посочва, че товародателят – продавач Ф.Х.М. вероятно бил възложил извършването на транспорта на „Ц.“ ЕООД,

ЕИК *******, което дружество било превъзложило извършването му на „Л.Т.“ ЕООД със заявка-договор за транспорт от 08.11.2022г. Посочва, че товародателят не е страна по заявката.

Не оспорва съдържанието на товара, но оспорва стойността на товара, посочена от ищеца. В тази връзка твърди, че след натоварване на стоката на товарен адрес, представител на собственика бил изпратил на шофьора по вайбър фактура №122/08.11.2021г. за транспортираната стока, но с обща стойност на стоките от EUR 16 600, с уговорката, че 2 когато пристигне в Солун, в офиса на дружеството, ще получи оригинал на фактурата на хартиен носител. Такъв оригинал не бил представен, а едва с първата претенция за изплащане на обезщетение от ищцовото дружество била представена фактура № 122/08.11.2021г. на стойност 164 890.90 лв. Нямало информация защо фактура с един и същи номер, от една и съща дата и един и същи издател е с различна стойност. Не били представени и доказателства, удостоверяващи по-високата стойност на процесната фактура.

Не оспорва реализираното ПТП, но посочва, че причина за загубата на контрол от шофьора върху ППС била спукана предна дясна гума.

Не оспорват обстоятелството, че рискът е за купувача на стоката, с оглед подписания между Ф. М. (продавач) и Ф.С.Т. Т. ЕООД договор за международна покупко-продажба на стоки от 10.08.2021г.

Твърди, че договорът и офертата към него са антидатирани, като са съставени след реализирането на инцидента с цел обосноваване на претенцията. Твърди, също, че и извънсъдебното споразумение от 10.07.2022 г., сключено между продавача и купувача е с цел предявяване на настоящия иск.

Оспорва твърденията на ищеца, че ответното дружество не било отговорило на отправената към него претенция, като излага подробно хронология на кореспонденцията.

Не оспорва, че между него, други застрахователи и превозвача „Л.Т.“ ЕООД има сключен застрахователен договор под формата на застрахователна полица № 114254 с покритие за периода от 01.04.2021г. до 24.01.2022г. Застраховката покривала изцяло осъществяваната от превозвача дейност в цяла Европа с товарен автомобил № *******, като лимитът на покритие за увреждане или загуба на товар бил до 600 000 евро за всяка щета.

Оспорва да са налице обстоятелства, които да обусловят ангажиране отговорността на превозвача. Твърди, че ППС е минало преглед за изправност на 13.10.2021г., както и на 05.11.2021г., непосредствено преди извършването на процесния курс, като не били установени нередовности. Причина за ПТП било по независещи от првозвача обстоятелства - спукването на гума.

Оспорва размера на претендираното обезщетение, като излага съображенията си за това. Посочва също, че ако бъде прието, че се дължи обезщетението, то следвало да бъде изплатено само 50 % от неговата стойност, предвид уговорките по застрахователната полица и общите условия към нея. Твърди, че останалата част била разпределена между другите застрахователи по договора.

Оспорва размера и началната датата на претендираната законна лихва за забава.

В срока по чл.372 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната и взема становище по направените от ответната страна оспорвания.

С молба от 09.11.2022г. ищецът е направил изменение на иска чрез неговото увеличение който да се счита предявен за сумата от 164 89090евро с левова равностойност 322 526,60лв. главница и 26 877,22лв. лихва за забава за периода 10.11.2021г. до 05.09.2022г.

С определение от 16.11.2022г. съдът е допуснал направеното изменение на осн.чл.214 ал.1 ГПК.

Ищецът в ДИМ уточнява, че договорът за международен превоз на стоки, обективиран в международна товарителница CMR от 08.11.2021г., е сключен с посредничеството на спедитора „Ц.“ ЕООД, ЕИК *******, но същият не е страна по договора.

По отношение на стойността на фактура №122 от 08.11.2021г., за която ответникът твърди да е в размер на 16 600 евро, а ищецът – в размер на 164 890.90 евро, посочва, че фактура на по-ниската стойност от двете не е постъпвала в неговото счетоводство. В тази връзка оспорва верността на представената от ответника Фактура №122/08.11.2021г. на стойност на 16 600 евро, като документ с невярно съдържание, като твърди, че не е установен и авторът тъй като същата не носела подписа на издателя.

3

По отношение на споразумението за разсрочено плащане на цената за погиналата стока, посочва, че същото било необходимо предвид обстоятелството, че не могъл да реализира печалба, съответно да заплати уговорената продажна цена.

Посочва, че липсват доказателства относно твърдението на ответника, че причината за ПТП е спукана гума.

По отношение на отговорността на водещия застраховател и направеното от него оспорване, че същият е задължен до 50 % от размера на обезщетението, ищецът посочва, че това обстоятелство касае вътрешните отношения между застрахователите. Общите условия към полицата предвиждало искове за изплащане на застрахователно обезщетение да се водят само срещу водещия застраховател, включително и за дяловете на другите участващи застрахователи.

В срока по чл.373 ГПК е подаден допълнителен отговор от ответното дружество, с който поддържа всичките направени оспорвания с отговора на исковата молба. Заявява, че ще се ползва от оспорената фактура.

По отношение на възражението на ищеца за недоказаност относно причината за настъпване на инцидента – спукването на гума, посочва, че това обстоятелство е отбелязано в т. 8 от доклада на аварийния комисар, макар предмет на доклада да е единствено причината за щетата – самият пожар.

След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона и приложимото право, съдът намира за установено от фактическа страна следното.