Решение № 647 от 24.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев при участието на секретаря Весела Ал. Венева в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602308 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 26.01.2022г., постановена по НОХД №15546/2020г., СРС, НО, 16-ти състав, е признал подсъдимия С. С. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 08.03.2020 г., около 18:35 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Kyгa" с peг. номер ******* XT, по бул. „Ал. Стамболийски" с посока на движение от бул. „Христо Ботев" към бул. „Мария Луиза", в района срещу № 18 на бул. „Ал. Стамболийски", нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 116 от Закона за Движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“…., като не реагирал на намиращите се пред него в лява пътна лента в коридора на движение на автомобила пешеходци, които са предприели пресичане на платното на движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, като последвал челно приплъзващ удар с предно страничната лява зона на автомобила от ляво на телата на пешеходците Д. Р. К. и Е. И. К. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.

2 от НК на повече от едно лице, както следва: на Д. Р. К. - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка с хеморагичен фокус в лявата челно-базална област на мозъка, като по 1 своя медико-биологичен характер представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота; на Е. И. К. - средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на дясната раменна кост в горната част довело трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на таза - на кръстцовата кост в дясно, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на напречния израстък на 4-ти поясен прешлен в ляво, което е довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „а", пр. 2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 54 ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода”, за срок от 1 година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 3 от НК, съдът е ЛИШИЛ подсъдимия С. С. Г. от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 439.20 /четиристотин тридесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева по сметка на СДВР.

Срещу тази присъда е подадена жалба от защитника на подсъдимия С.

С. Г. – адв. М. М., с която се иска деянието, за което е осъден подсъдимия, да бъде преквалифицирано по чл.343а, ал.1, б.“в“ вр. чл.343, ал.3, пр.2, б.“а“ от НК и да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Срещу присъдата е подаден и протест от прокурор при СРП, с който се иска атакуваната присъда да бъде изменена в частта, с която е наложено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като размера му бъде увеличен до размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В протеста се излагат съображения, като се цитира Постановление №1 от 17.01.1983г. на Пленума на ВС, съгласно което „….. срокът на лишаване от право да управлява МПС не може да бъде по-кратък от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

В закрито съдебно заседание на 16.06.2022г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица, както и ангажирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание на 23.09.2022г.., прокурорът поддържа протеста относно размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, като го намира за основателен, защото размера на това наказание не е съобразен със задължителната съдебна практика на ВКС. Относно жалбата на подсъдимия посочва, че е основателна, тъй като са налице доказателства, че подсъдимият е оказал съдействие на пострадалите и следва да намери 2 приложение привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК, съответно да се приложи нормата на чл.78а от НК, доколкото законодателният пропуск в същия член е изяснен в Решение №30/21г. на III НО на ВКС и не може да бъде отречено неговото приложение. Предлага да се постанови решение в тази насока.

Повереникът на ЧО Д. К. – адв.Ш., заявява, че нямат претенции по какъв начин ще бъде наказан подсъдимия, предоставят на съда да прецени дали присъдата е правилна и законосъобразна и дали трябва да се приложи чл.78а от НК.

ЧО Д. К. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата и протеста.

Повереникът на ЧО Е. К. – адв.В., изцяло се присъединява към становището на прокурора, сочи че по делото са събрани доказателства, че подсъдимият е оказал помощ след деянието, което според него е основание да бъде приложен чл.78а от НК, а и има такава практика на ВКС.

ЧО Е. К. заявява, че се придържа към казаното от адв. В..

Защитникът на подсъдимия С. С. Г. – адв. М., поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея. Намира, че са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което счита, че е приложима нормата на чл.343а от НК и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. Моли с оглед обстоятелството, че на подсъдимия му се налага ежедневно да управлява МПС във връзка с работата си, с която изхранва семейството си, да не му бъде налагано допълнителното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. С оглед на това пледира за отмяна на атакуваната присъда с приложение на привилегированата разпоредба на чл.343а от НК, освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по чл.78а от НК и да не бъде наложено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

Подсъдимият С. С. Г. в правото си на лична защита казва, че подкрепя изложеното от защитника му, изказва искрено съжаление за случилото се и че е направил всичко, което е било по силите му, за да помогне на пострадалите.

В правото си на последна дума изразява желание да бъде освободен от наказателна отговорност и да си задържи книжката.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, в протеста и допълнението към жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. С. Г. е роден на ******* в гр. София, българин е, български гражданин, женен е, неосъждан, с висше образование, живущ в гр.

София, кв. „Овча купел“, ул. „*******, с ЕГН-**********.

На 08.03.2020 г., около 18:35 часа, в гр. София, подсъдимият С. С. Г. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд", модел 3

„Куга“ с peг. номер ******* XT, като се движел по пътното платно на бул.

„Ал. Стамболийски", с посока на движение от бул. „Христо Ботев" към бул.

„Мария Луиза", в лявата от две пътни ленти по посоката си на движение със скорост от порядъка на около 50 км/ч. Било тъмно, с добра видимост и работещо улично осветление, а платното за движение било мокро, валяло дъжд. В същото време свидетелите Д. Р. К. и Е. И. К. предприели пресичане на пътното платно на бул. „Ал. Стамболийски" в района срещу № 18, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Те предприели пресичане на необозначено за целта място, макар на около 100 метра да се намирала пешеходна пътека, регулирана със светофарна уредба. Не се съобразили с обстоятелството, че предприемат пресичане в тъмната част на денонощието, че са облечени с тъмни дрехи, което ги прави по-трудно забележими. Пострадалите пешеходци навлезли в платното за движение, когато автомобилът, управляван от подсъдимия, отстоял на раз стояние около 194 метра от мястото на удара. Когато достигнали почти до средата на пътното платно, двамата пешеходци спрели върху платното за движение, тъй като от намиращия се в близост светофар започнали да преминават автомобили, които се движили в посока от бул. „Мария Луиза" към бул.

„Христо Ботев". Д. К. и Е. К. в момента, в който спрели неподвижно на платното за движение на 0,6 до 1,0 метър преди двойната непрекъсната линия M2, разделяща двете посоки, автомобилът, управляван от подсъдимия Г., отстоял на разстояние около 125 метра преди мястото на удара. Със скоростта, с която се движел подсъдимият – около 50 км/ч и наличното мокро пътно платно, опасната му зона за спиране била 37 метра. Когато пешеходците се намирали спрели в лявата лента за движение, автомобила на подсъдимия отстоял на около 125 метра. От това раз стояние той имал обективна възможност да възприеме спрелите в лентата му за движение пешеходци и да спре преди да достигне мястото на удара, тъй като те не попадали в опасната му зона за спиране. Въпреки това подсъдимият не реагирал своевременно на намиращите се пред него в лявата пътна лента в коридора на движение на автомобила пешеходци, поради което последвал челно - приплъзващ удар с предно страничната лява зона на автомобила от ляво на телата на пешеходците Д. К. и Е. К.. От силата на удара телата на К. и К. били изнесени по посоката на движение на автомобила, а главите в обратна посока и след завъртане на 180° паднали на терена в лявата пътна лента за насрещно движение с главите напред.

Според заключението на КВАТЕ, ударът е настъпил по широчина на платното за движение - на 9,6 -10,0 м вдясно от левия край на платното за движение на бул. „Ал. Стамболийски“, считано в посоката на огледа посоката на движение на автомобила и по дължина на платното за движение на 20,0 - 22,0 м. след ориентира, считано в същата посока. Скоростта на автомобила преди произшествието и към момента на удара с пешеходците е била от порядъка на 50 км/ч. Опасната зона за спиране при конкретните пътни условия и скорост от 50 км/ч. е 37 м.

4

При опредЕ.та скорост на автомобила 50 км/ч., ударът за водача е бил предотвратим от момента, в който пешеходците са навлезли на платното за движение. Пред автомобила не е имало друг автомобил и през цялото време от момента, в който автомобилът е отстоял на 125 м. от мястото, на което са се намирали пешеходците, до момента на удара, приближавайки водачът е имал обективна възможност да възприеме неподвижните в лявата пътна лента пешеходци и е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

От техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието са субективните действия на пострадалите пешеходци, които са предприели пресичане на платното за движение в тъмната част на денонощието, на необозначено за целта място, без да вземат мерки за собствената си безопасност.

Причина за настъпване на произшествието са и субективните действия на водача на автомобила, който не е реагирал своевременно на намиращите се пред него в лявата пътна лента, в коридора за движение на автомобила пешеходци.

След удара, подсъдимият Г. слязъл от автомобила си, за да провери състоянието на пешеходците, като се обадил на телефон 112, уведомил за произшествието и останал при пострадалите. В този момент минала случайна линейка, която спряла и подсъдимият помогнал да натоварят в нея пострадалия К., който бил в по-тежко съ стояние, бил в безсъзнание. След това подсъдимият преместил пострадалата К. от пътното платно, завил я с яке и й дал вода. След кратко време дошла втора линейка, отзовала се на обаждането подсъдимия на телефона за спешни случаи, като подсъдимият помогнал да качат в нея пострадалата К.. Поинтересувал се къде водят пострадалите, като след няколко дни отишъл в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", за да се информира за състоянието им и да провери дали не се нуждаят от нещо.