Решение № 505 от 12.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Плевен, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500920 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 321 от 16.09.2025 г по гр. Дело № 392/2025 г по описа на РС – Червен Бряг състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ искова молба с вх.

№ 1619/31.03.2025г. от Б. М. К. ЕГН ********** от гр. К.........................., чрез пълномощника адв. И. К. В. от ПлАК против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път 260, представлявано от П. Д. - Изпълнителен директор, с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 146 от ЗЗП като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Б. М. К. чрез процесуалния й представител адв. И. В. , в която се възразява, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила. Възразява се, че РС не е отчел изцяло заключението 1 на ВЛ, от което става ясно, че при включване на сумата по застрахователната премия в определения и посочен в договора размер на ГПР, то той би бил различен. Според въззивника е налице нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗПК и това обосновава нищожност на процесния договор закредит. Възразява се, че по този начин се заобикалят изискванията на чл. 19 ал.1 от ЗПК и това би довело до вземане на решение от страна потребителя, каквото не би взел при наличието на пълната информация. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск и да се присъди възнаграждение по чл. 38 от ЗА на процесуалния представител на въззивницата.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че сключването на застраховката е доброволен избор на потребителя като са представени по делото няколко договора без застраховка, което сочи, че договорът е можел да се сключи и без нея. Според въззиваемата страна сключването на застраховка не представлява условие за сключване на договора за кредит. Ясно е бил разписан начина на плащане на застрахователните вноски. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

Третото лице по делото взема становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на основания за нищожност на процесния договор за кредит

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че по силата на описан договор между страните на ищцата бил отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 8 000 лв., при следните параметри: застрахователна премия в размер на 3763,20 лв.; такса ангажимент в размер на 280 лв., удържана от отпусната главница, 84 броя 2 погасителни вноски, размер на месечната погасителна вноска - 261, 56 лв., обща стойност на плащанията — 21 971, 04 лв., годишен процент на разходите 33,88 %, лихвен процент - 28,03%. Съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 05.07.2019 г., а последната с падеж 05.04.2026 г. Ищцата е считала, че не дължи и не е дължала заплащане на каквито и да било суми над получената чиста стойност на кредита в размер на 8000,00 лв. Според ищцата нищожността на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка влече нищожност на целия договор, защото не могат да бъдат заместени по право от повелителните правила на закона, не може договорът за бъде сключен без тях, доколкото касаят възнаграждението на кредитора по възмезден по дефиниция договор.

Безспорно е било , според РС, че на 14.06.2019 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-17085480 между „Юробанк България" АД и Б. М. К., по силата на който на клиента е отпуснат кредит в размер на 8 000,00 лв. Същият се е задължил по договора като длъжник. Не е било спорно, а и от представените по делото договор за потребителски паричен кредит е било видно, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS 17085480. Параметрите на договора, описани в исковата молба, са следните: Сума на кредита: 8000 лв., при застрахователна премия в размер на 3763,20 лв.; такса ангажимент в размер на 280 лв., удържана от отпусната главница, 84 броя погасителни вноски, размер на месечната погасителна вноска - 261, 56 лв., обща стойност на плащанията — 21 971, 04 лв., годишен процент на разходите 33,88 %, лихвен процент - 28,03%. Съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 05.07.2019г., а последната с падеж 05.04.2026г. Не е било спорно между страните, че уговорената парична сума е предоставена от ответното дружество на ищеца. В хода на първоинстанционното производство е била назначена и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е приел като компетентно изготвена и неоспорена от страните. РС е приел, че от заключението по експертизата се установява, че Б.

М. К. е платила по договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17085480 от 14.06.2019 г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон 3

България сумата от 7847.24 лв., която се отнася за: - Платена лихва 5131.46лв.;

- Платена главница 1326.98 лв.; -Платена застраховка 1388.80 лв. Установило се е също така, според РС, че по параметри при отпускане на договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17085480 от 14.06.2019 г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, на Б. М. К., при общ размер на кредита 8000 лв., за срок 84 месеца, фиксиран годишен лихвен процент 28.03%, такса ангажимент 280 лв. (удържана при усвояване на кредита), месечна вноска 216.76 лв.(вноска без застраховка), обща сума за погасяване 18207.84 лв., от която 10207.84 лв. лихва кредит и главница кредит 8000, годишният процент на разходите е 33.88%. Установило се е също така, че при отпускане на договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17085480 от 14.06.2019 г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, на Б. М. К. е включена сумата в размер на 280 лв. за такса ангажимент по чл.2 в посоченото ГПР – 33.88%. Не е била включена сумата за 3763.20лв. застрахователна премия. Според РС се е установило, че ГПР посочен в процесния договор за кредит е изчислен правилно, както и че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. са платили застрахователни премии на Застрахователите по договора на Б. М. К. включително и до падежна вноска 05.04.2022 г., а са събрали падежни вноски на застраховки до 05.01.2022 г. включително и имат не получени застраховки в размер на 134.40лв. РС е приел, че Б. М. К. не е платила по договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17085480 от 14.06.2019 г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България сумата от 11883.30 лв., която се отнася за лихва 5076.38 лв.; главница 6673.02 лв.; застраховка 134.40 лв. (начислена до вноска 05.05.2022г., от тази вноска е анулирана).

Съдът е кредитирал изцяло изложеното в заключението на вещото лице, което в заключение е заявило, че след прекратяване на застраховките от вноска 05.05.2022 г. няма промяна на погасителния план в размера на главницата и лихвата, а месечната вноска намалява с размера на вноската на застраховката от 261.56 лв. И на месец става 216.76лв. Няма начислени допълнителни такси, няма увеличение на лихвения процент и съответно няма промяна на ГПР.

4

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че е неоснователно възражението на ищцата, че договорът е нищожен, тъй като е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, вр. чл. 22 от ЗПК. РС е приел, че в конкретния случай са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 от ЗПК. Съдържанието на договора отговаря на императивните изисквания на закона, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, - съдържа дата и място на сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП; размер на ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно правото на отказ на потребителя. Представен е бил и погасителен план. Възможностите за отказ от договора и за получаване на информация за дължимостта по кредита са уговорени в общите условия, екземпляр от които е бил връчен на кредитополучателя. Предвид изложеното, според РС, процесният договор за потребителски кредит не е недействителен. На следващо място РС е посочил, че кредитополучателят твърди, че с договорения лихвен процент от 33.88 % се нарушават добрите нрави като клаузите, уреждащи размера на възнаградителната лихва, са неравноправни. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански правоотношения. Добрите нрави са коректив, целящ да осуети злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която не е неограничена. В сключения договор за потребителски кредит договор за кредит № PLUS17085480 от 14.06.2019 г., са спазени посочените по - горе законови изисквания - изготвен е на разбираем език, съдържа годишния процент на разходите по кредита - 33.88 %, общата сума, дължима от потребителя, 5 изчислени към момента на сключване на договора - 21 971.04 лв. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно съдебната практика на ВКС - р. № 1270/09.01.2009 г. на ВКС, 2 ГО по гр. д. № 5093/2007 г. – за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Няма изискване възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, но с оглед изискването на закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително.

Съгласно трайната съдебна практика максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В тази насока е посочена от РС практиката на ВКС, обективирана в Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.;