Решение № 1024 от 05.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20261000500135 по описа за 2026 година

С решение № 62 от 12.10.2025г., постановено по т.д.№ 98/2025г. по описа на Окръжен съд-Благоевград „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД е осъдена да заплати на М. А.

Г., на И. Г. З. и на Т. Г. З., сумата от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на причинени увреждания – смърт на ********г. на техния близък и респ. наследодател Г. И. З., в резултат на ПТП, настъпило на 03.05.2023г. по път отворен за обществено ползване Струмяни - Илинденци - Мраморни кариери, на около 15 км от табелата за с. Илинденци, общ. Струмяни, обл. Благоевградска, в местността „Коритцка“, ведно със законната лихва върху присъденото на всеки от ищците обезщетение, считано от датата на отправяне до застрахователя на покана по чл. 380 КЗ – 28.12.2023г.-до окончателното изплащане на сумите. С оглед изхода на спора са разпределени и разноските между страните.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в производството. В същата се поддържа, че предвид установеното от приетата по делото техническа експертиза, а именно – че инцидентът е настъпил в следствие неправилно механично съчленяване между теглича на ремаркето и теглича на влекача, към който е било прикрепено, то не са налице предпоставките на чл. 479, ал.1 от КЗ и чл.481,ал.1,т.2 от КЗ за ангажиране на отговорността на дружеството. Излагат се доводи, че покритието по чл.477 от КЗ обхваща вреди, причинени при използване на моторното превозно средство в процеса на неговото движение по пътя, а не при извършване на подготвителни технически действия, свързани с неправомерни действия, предхождащи физическото закачване на ремаркето.

Инцидентът бил резултат от автономното движение на ремаркето, предизвикано от неправомерно подаване на въздух, но не и от реално движение на самия участник в пътното движение. Правят се оплаквания и за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, както и че не е отчетен приноса на пострадалия за настъпване на произшествието.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите не са подали отговор на тази жалба.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби оплаквания, намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ.

С исковата молба ищците М. А. Г., И. Г. З. и Т. Г. З. твърдят, че на 03.05.2023г. на пътя над с. Илинденци, общ. Струмяна, е настъпил пътен инцидент, при който е починал техния наследодател Г. З.. Поддържат, че причината за настъпване на инцидента се дължи на виновното поведение на Т. Г. М.-водач на товарен автомобил „МАН” с peг. № ******** и прикачено към него ремарке с peг. № ********, който по време на товарене на дървен материал, задействал ръчно механизма за освобождаване спирачките на ремаркето, вследствие на което то се придвижило напред и затиснало намиращия се по това време между ремаркето и влекача Г. И. З..

Ищците сочат, че в резултат на произшествието, пострадалият е получил множество тежки травматични увреждания, по повод на които е бил транспортиран по спешност за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – гр. София, като въпреки проведените животоспасяващи операции, е починал на ********г.

Твърдят, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия товарен автомобил е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, поради което намират, че същото следва да носи отговорност за репариране на причинените им вреди. С оглед на това молят съдът да осъди ответника да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. на всеки един от тях. Претендират и присъждане на законна лихва върху посочените главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя за претендираното обезщетение – 28.12.2023 г., до окончателното им изплащане.

С подадения отговор на исковата молба ответникът „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“ за процесния товарен автомобил, както и твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Поддържа, че инцидентът представлява сам по себе си трудова злополука и отговорността за настъпилите вреди е на застрахователя на работодателя на Т. М. по застрахователен договор „Обща гражданска отговорност“. Наред с това релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи, че пострадалият сам се поставил в опасност и ако не е бил стоял между двете превозни средства или се поместил, когато е било задвижено ремаркето, нямало да настъпи леталния изход. Оспорва също така и основателността на претенциите за присъждане на законна лихва.

С допълнителна искова молба ищците М. А. Г., И. Г. З. и Т. Г. З. поддържат подадената искова молба по аргументите, изложени в нея. По отношение на направеното от ответника оспорване на отговорността на застрахователя, отново посочват механизма на ПТП и твърдят, че субективните действия на водача с уредите за управление на въздуховодите за спирачките, находящи се във влекача, са основната причина за настъпване на пътния инцидент.

С подадения отговор на допълнителна исковата молба ответникът „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, поддържа всички оспорвания, възражения и доказателствени искания, направени в първоначалния отговор.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя на основание чл.432,ал.1 кКЗ, вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, както и чл.479,ал.1 от КЗ и е уважил предявените искове в пълните им претендирани размери.

Въззивният съд намира следното:

2

По делото са налични доказателства за извънсъдебно сезиране на застрахователното дружество с искане за изплащане на процесните обезщетения, по което липсва отговор от страна на застрахователя. Тези обстоятелства обуславят допустимостта на предявените искове по чл. 432 КЗ.

Пред настоящата инстанция не е спорен фактът на осъществяване на произшествието и че при същото е загинал Г. З., както и наличието на валидно сключен застрахователен договор за отговорността водача на товарен автомобил марка „МАН“, с per. № ******** с ответното дружество.

По делото е приложен заверен препис от влязла в сила Присъда № 52 от 18.11.2024г. по НОХД № 964/2024г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, от която е видно, че подсъдимият Т. Г. М., роден на ******** г. в с. ***, общ. ***, обл. ***, със снета по делото самоличност е признат за виновен за извършено по непредпазливост престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.343 ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.1 и чл.96 от ЗДвП за това, че на 03.05.2023 г., около 14:30 часа, по път отворен за обществено ползване Струмяни - Илинденци – Мраморни кариери, на около 15 км от табелата за с. Илинденци, общ. Струмяни, обл.Благоевградска, в местността „Коритцка“, като правоспособен водач с категории „В“, „СЕ“, „М“, „С“, „ТКТ“, „АМ“ и „ВЕ“, при управление на товарен автомобил „MAN FE 460 Н“ с per. № ******** и товарно ремарке „САМПО ЦД20 РАЛА“ с per. № ******** е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.96 от ЗДвП, съгласно който „Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само“, като не контролирал непрекъснато управляваното превозно средство, който контрол следвало да засяга не само техническото състояние на ППС и показанията на съответните негови уреди, а и възможността пътното превозно средство да се задвижи само, спрямо пътя или терена, включително ако се намира в покой, и въпреки ,че бил длъжен да вземе мерки намиращото се в покой ППС да не може да се приведе в движение или да потегли само, не взел такива мерки, а включил маркуча за въздух, като по този начин освободил спирачката на товарното ремарке и същото станало неуправляемо, като започнало да се движи безконтролно към товарния автомобил, вследствие на което е допуснал реализиране на пътно - транспортно произшествие, изразяващо се в удар между товарния автомобил и товарното ремарке, при който е притиснат между двете ППС Г. И. З. от с.Крънджилица, общ.Петрич, и по непредпазливост е причинил смъртта му, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.

В този обем част от правопораждащите факти – противоправното поведение на застрахования при ответното дружество водач, наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и настъпилата смърт, включително с оглед правилото на чл. 300 ГПК, са безспорно установени по делото.

С оглед оплакванията,направени с въззивната жалба предмет на въззивното производство е спорът относно наличието на законовите предпоставки за възникване на гражданско-правната отговорност на застрахователя, доколкото същият твърди, че отговорно за обезщетяване на причинените вреди е „Бул Инс“ АД, в качеството му на застраховател на ремарке с рег.№ ********, както и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат.

От приетата по делото автотехническа експертиза, се установява, че от техническа гледна точка причината за намаляване (стеснясване) на надлъжното разстояние между задните габарити на товарен автомобил МАН и предните габарити на ремарке САМРО е било самозадвижването на ремаркето, което е била неконтролируемо, при липсата на правилно поставен заводски теглич, служещ за присъединяването му към товарен автомобил МАН за формирането на товарна автокомпозиция. Установява се още, че при преустановяване блокирането на спирачните механизми и респективно на работата на паркинг спирачката (деактивиране) при липса на правилно и безопасно прикачен теглич на 3 ремаркето към теглича на товарния автомобил, под действието на инерционната сила е последвало неконтролирана самозадвижване на ремаркето. Това самодвижаване е настъпила в следствие поради това ,че е липсвала противодействаща спирачна сила и от породената инерционна сила от попътния наклон на терена на вече натовареното ремарке. От заключението се установява, че правилното присъединяване на теглича на ремаркето към този на товарния автомобил (съчленяване за автокомпозиция), технически означава, че теглича на ремаркето по височина следва да се позиционира на приблизително една линия спрямо нивото на терена, с теглича и с ключалката товарния автомобил. Вещото лице е пояснило, че това позициониране на теглича на ремаркето следва да се реализира от водача М. чрез допълнителна помощна стойка. След правилното позициониране на теглича на ремаркето, водача М. е следвало да направи проверка за това дали щифта към теглича на товарният автомобил е бил вдигнат нагоре и ключалката не е заключена, което ще възпрепятства безопасното закачане. В открито съдебно заседание, проведено на 19.05.2025г., вещото лице е пояснило, че задвижването на ремаркето е подадено от влекача.

Ремаркето не се е самозадвижило, а е било освободено посредством спирачната уредба, чието управление се извършва от водача в кабината на влекача. Изяснява, че технически ремаркето е било без спирачки, с освободена ръчна спирачка.

От показанията на свидетеля М. /управлявал товарния автомобил-влекач/ се установява, че управлението на ремаркето става посредством влекача. Същият описва, че когато се свързва влекача с ремаркето първо се закача твърдата връзка между тях, като в настоящия случай това не било сторено- първо били свързани маркучите и по-конкретно този за въздуха. Установява още, че технически не е позволено да се пуска първо въздуха и след това да се осъществява твърдата връзка, каквато последователност е била изпълнена от него в настоящия случай.