Решение № 11913 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11913 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110174775 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. Е.-Председател на Управителния съвет срещу Г. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С......, чрез адвокат К. Р. К. с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите 3311.32лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот с адрес гр. С......, аб. № ***** за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба до изплащане на вземането, и 627.35лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 26.11.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2021г. - м.04.2023г. в размер на 25.63лв,- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 7.18лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 24.01.2024г.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на 1 заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

Също така уточнява, че моли осъждането на Г. П. Н. с ЕГН: ********** да заплати на „Т. С." ЕАД, в качеството му на собственик за ½ идеална част от процесния имот и наследник на починалата Е. Б. Г. собственик за останалата ½ идеална част.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който не оспорва че е собственик на процесния топлоснабден имот. Оспорва размера и стойността на доставената топлинна енергия. Оспорва дължимите суми за дялово разпределение и мораторни лихви.

Оспорва наличието на договор с дружеството за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

Не се спори че ответникът имал качеството на потребител през исковия период, както и че е наследник на покойната Е. Б. Г..

При това положение е налице първата предпоставка, а именно облигационна връзка с ищцовото дружество.

По отношение на количеството и размера на топлинната енергия.

За установяване на доставената топлинна енергия съдът е допуснал изготвяне на заключение по съдебно – топлотехническа експертиза. От заключението, което съдът кредитира като пълно подробно и съответно на останалия доказателствен материал се установява, че абонатната станция топлозахранва три входа А, Б и В. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.нар. „терминал" се снема показанието на ТЕ в 0.0 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление (имот и сградна инсталация) и БГВ. В таблицата към т.1 е приложена справка от ТР"София-Изток", в която са дадени показанията на топломера, като в отделни графи са нанесени старо и ново показание, технологичните разходи, приспаднати от топлорайона за сметка на ищеца, и топлинната енергия за разпределение. В процесния имот има три радиатора с монтирани ИРРО (индивидуален разпределител на разход за отопление). За период 21/22г. уредите са отчетени на 05.05.2022г., като показанията на 3-те уреда е 0.00 и за същия период няма изчислена ТЕ за отопление на имот. За период 22/23г. не е осигурен достъп, за което е представен констативен протокол от 16.05.2023г. За същия период има служебни изчисления за 3-те броя отоплителни тела на база инсталирана мощност в размер на: хол 2714W с корекционен коефициент 1.2, кухня 1846W с коефициент 0.88 и стая 1846W с коефициент 0.88, умножени по МСРС (максимален специфичен разход на сградата) в размер на: 0.555дел./Вт., умножени по ТЕ за единица редуцирани показания в размер на: 3.0279 кВтч/ед. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот има поставен един водомер за топла вода. Водомерът е отчетен на 05.05.2022г. За период 22/23г. не е осигурен достъп за отчет на водомера, за което е съставен констативен протокол от 16.05.2023г. За същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител, при служебно определен разход 140л. на денонощие.

Изчисленото количество за 22/23г. е коригирано (увеличено) с коефициент +1.533 куб.м, спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция, разпределено само на нередовни абонати. За периода 05.2021-04.2023г. начислените суми за ТЕ са по прогнозно 2 потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума: връщане или доплащане съгласно действащите нормативни актове. На база на изложеното вещото стига до извода че всички изчисления са извършени съгласно действащата нормативна уредба и до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия в количествата посочени от ищеца.

Вещото лице е посочило, че Топломерът се състои от разходомерна част, електронен блок и датчици. Метрологичната проверка се прави на всеки две години, като се демонтира уреда и се проверява в метрологична лаборатория, лицензирана от ДАМТН. Поставени са холограмни лепенки на констативния блок и на двата датчика.

От "ТР "София-Изток" на вещото лице са представени свидетелства и метрологични проверки на топломера и протоколите за демонтаж и монтаж при проверките, а именно Протокол за демонтаж на 08.05.2018г. на топломер с фабр.№4016966 и монтаж на същия топломер на 16.05.2018г. Свидетелство за проверка от 10.03.2018г. на топломер тип MULTICAL 401C. Каталографен №4016966 със заключение: съответства, издадено от „А. Б.

Б." ЕООД. Протокол за демонтаж на 22.03.2022г. на топломер с фабр.№4016966 и монтаж на същия топломер на 30.03.2022г. Свидетелство за проверка от 25.03.2022г. на топломер с фабр.№4016966 със заключение: съответства на изискванията, издадено от „А. Т. Б.".

От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца.

Вещото лице е посочило, че са налице плащания но същите са отразени в счетоводството на ищеца са претендирани само суми които не са плтени за процесния период.

Във връзка с възражението за липсата на своевременна проверка на топломера съдът намира, че действително проверката е извършена по-късно от предвидения двугодишен период.

По тази причина искът за сумите които попадат преди периода на проверка на топлопмера следва да се отхвърли.

Както беше посочено топломерът е монтиран като изправен на 30.03.2022г.

Следователно искът за сумите преди тази дата следва да се отхвърли. Съгласно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, а и съгласно представената фактура на л.21 от делото тази сума възлиза на 334,81 лева.

Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 2 976,51 лева главница за доставена топлинна енергия и отхвърлен до пълния предявен размер от 3311,32 лева.

Ето защо съдът намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява основателен.

По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.

По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..

Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за 3 продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.