Определение № 7452 от 24.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7452 гр. София, 24.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110157928 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 26217/14.02.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 25.01.2022 г./, от името на /.../ и за отнемане на незаконно придобито имущество, с която се моли да бъде допуснато изменение на решение № 138/08.01.2022 г., постановено по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските. Моли се да бъде допуснато изменение на решение № 138/08.01.2022 г., постановено по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, като присъденото в полза на ищеца П. М. К. адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, бъде намалено до размера от 366,79 лева. Излагат се подробни съображения в подкрепа на направеното искане.

Насрещната страна по молбата – П. М. К. изразява становище по молбата, като счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;

Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС;

Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.

Искането е направено в законоустановения срок /доколкото молбата е 1 подадена чрез куриерска служба на 25.01.2022 г., макар и регистрирана в съда на 14.02.2022 г./, от легитимирана страна и се явява процесуално допустимо. В случая списък не е необходим за нейната допустимост. Причината е, че се иска изменение не на разноските на молителя, а на разноските, за които той е осъден, тоест на разноските на насрещната страна. Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл.248 ГПК. Предназначението на списъка по чл.80 ГПК е да информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски. С оглед на това настъпването на неблагоприятните последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да измени акта си по отношение на присъдените в нейна полза разноски. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато страната не оспорва произнасянето на съда относно дължимите в нейна полза разноски, а претендира изменение на съдебния акт относно разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл. 248 ГПК. В този смисъл са Определение № 113/11.06.2019г. по т. д. № 2424/2018г., I ТО на ВКС, Определение № 126/25.06.2019г. по т. д. № 1761/2018г., I ТО на ВКС и др., като настоящият съдебен състав напълно споделя тази съдебна практика.

Разгледано по същество, искането се явява неоснователно.

В мотивите на решение № 138/08.01.2022 г., постановено по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е изложил съображения относно разпределението на отговорността за разноски в производството, съобразно изхода на спора. Същевременно, съдът не намира, че са налице основания за ревизиране на обективираното в горепосоченото решение произнасяне.

При произнасянето си по възражението на ответника с правно основание чл.

78, ал. 5 ГПК, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, извършеното от процесуалния представител на длъжника активно процесуално поведение в настоящото производство и минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер за съответния вид работа. Отчел е обстоятелството, че освен да изготви и подаде исковата молба пред съда, процесуалният представител на ищеца се е явил и е участвал в насроченото по делото открито съдебно заседание, в което е взел активно участие в защите правата и законните интереси на доверителя си. При преценката на всички изложени по-горе обстоятелства, решаващият съдебен състав е стигнал до извод за основателност на възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от името на ответника в производството, като е преценил, че възнаграждението следва да се определи в размер по-близък до минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер за съответния вид работа, отколкото до пълния претендиран от страната размер от 500,00 лева /минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер за съответния вид работа е 366,79 лева, като съдът е определил размер на дължимото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение от 420 лева, т.е. с 53,21 лева поголям от минималния, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните 2 размери на адвокатските възнаграждения, респективно с 80,00 лева по-малко от претендирания от ищеца размер/.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че молба с вх. № 26217/14.02.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 25.01.2022 г./, от името на /.../ и за отнемане на незаконно придобито имущество, с която се моли да бъде допуснато изменение на решение № 138/08.01.2022 г., постановено по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, се явява неоснователна и обективираното в нея искане следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №

138/08.01.2022 г., постановено по гр.д. № 57928/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, обективирано в молба с вх. № 26217/14.02.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 25.01.2022 г./, от името на /.../ и за отнемане на незаконно придобито имущество.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3