Решение № 4468 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4468 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.й Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504979 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника „К.Б.“ ЕООД, чрез адв. Н.

Ш., срещу решение № 20017473 от 28.02.2022 г. по гр.д. № 19322/2021 г. на СРС, ГО, 82 състав, в частта, с която дружеството е осъдено, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца С. Н. М. сумата 2805,16 лв., получена без основание от ответника чрез направени в периода 29.10.2015 г. – 22.07.2020 г. удръжки от трудовото възнаграждение на Н.М.К. за погасяване на несъществуващ дълг по изп.д. № 41/2008 г. на ЧСИ М. С.Ц., ведно със законната лихва от 23.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение на следните основания: постановяването му в противоречие с чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – районният съд е приел действителност на договора за цесия, сключен между Н.К. и ищеца, въпреки че същият е бил с невъзможен предмет поради неопределеност на прехвърлените вземания; постановяването му в противоречие с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 40, ал. 1 ЗА – районният съд е приел действителност на договора за цесия въпреки противоречието му с добрите нрави, предвид обстоятелството, че ищецът е бил адвокат на Н.К. в изпълнителното и в исковото производство по гр.д. № 13265/2019 г. на РС-Пловдив; постановяването му в противоречие с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – районният съд е приел действителност на договора за цесия, въпреки че със сключването му е заобиколена забраната на чл. 46 ЗА; постановяването му в противоречие с чл. 110 ЗЗД - районният съд не е съобразил, че 1 претендираните суми са получени от дружеството за периода 19.04.2010 г. – 24.06.2015 г. и искът за връщането им е погасен по давност, а с доброволно платените от дружеството чрез пощенски превод 3760 лв. са върнати недължими плащания, получени в периода 29.10.2015 г. – 22.07.2020 г.; постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение – непроизнасяне на районния съд по направеното с отговора на исковата молба възражение, касаещо прилагането на чл. 76 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба ищецът С. Н. М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че предметът на договора за цесия е определяем, поради което същият не е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.

Претендираните и присъдени на ищеца вземания са за периода 29.10.2015 г. – 22.07.2020 г. и не са погасени по давност към предявяване на иска на 23.10.2020 г. Твърди, че не е установено по никакъв начин, че към извършване на плащането на сумата 3760 лв. с пощенски запис ответникът е заявил кои задължения от неоснователното обогатяване е удовлетворил, нито е направил волеизявление за изтичане на погасителна давност. Твърди, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е приложена правилно и в съответствие с указанията, дадени с ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД включва следните елементи: даване, съответно получаване, на вещ или пари от ищеца на ответника; начална (към даването) липса на основание за това. При предявен иск за връщане на даденото при начална липса на основание в тежест на ищеца е да докаже даването на ответника на вещта или на паричната сума, а в тежест на ответника е да докаже заявеното от него основание за получаването й.

Установено е от приложеното копие на изп.д. № 41/2008 г. по описа на ЧСИ М. С.Ц., от издаденото удостоверение от ЧСИ М. С.-С. и от основното и допълнително заключение на съдебносчетоводната експертиза, че в резултат на проведеното принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело по сметка на „К.-Б.“ ЕООД е преведена сумата 6565,16 лв., за погасяване на вземането му към Н.М.К., събрана чрез удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 13.09.2007 г. по ч.гр.д. № 6788/2007 г. на ПРС, издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.), в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, срещу Р.Ф. А., кредитополучател по договор за текущо потребление и поръчителство от 18.09.2006 г., С.Р.С. и Н.М.К., поръчители, за солидарното им осъждане за сумата 12134,06 лв.

2

Установено е, че посочената сума от 6565,16 лв. е събрана принудително при начална липса на основание. Това е така, защото с влязло в сила решение № 1266 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 13265/2019 г. на РС-Пловдив, ГО, XV състав, е признато за установено между страните по делото, че Н.М.К., в качеството си на поръчител, не дължи на „К.-Б.“ ЕООД (частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за цесия) сумите: 9998,74 лв. главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 18.09.2006 г. ва размер на 10000 лв., 1087,50 лв. лихва за периода 20.02.2007 г. – 11.09.2007 г., 809,90 лв. такси закъснение за периода 20.02.2007 г. – 11.09.2007 г., законна лихва върху главницата от 11.09.2007 г. до окончателното й изплащане, и 237, 92 лв. разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.09.2007 г. по ч.гр.д. № 6788/2007 г. на РС-Пловдив.

Прието е, че сумите не се дължат, тъй като изпълнителното дело срещу Н.К., поръчител по договора за кредит е образувано след изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл.

147, ал. 1 ЗЗД. Предвид характера на срока, то към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително производство срещу поръчителя вземането на кредитора към поръчителя вече е било погасено. След като срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен и с изтичането му се погасява вземането на кредитора към поръчителя, то принудителното събиране на посочените сучи се явява осъществено при начална липса на основание.

Даденото без основание подлежи на връщане, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. От получената сума от 6565,16 лв. ответникът е върнал на ищеца, преди предявяване на иска, с пощенски запис, сумата 3760 лв., при което остават дължими 2805,16 лв. В пощенския запис „Кредитреформ-България“ ЕООД не е уточнило за кои вземания, получени без основание, се плаща посочената сума. Твърдението на въззивника, че е посочил изрично, че с тази сума се погасяват вземанията на ищеца, които към плащане на сумата не са били погасени по давност, не се установява от събраните по делото доказателства. Такива изявления на дружеството се съдържат в представената по делото имейл кореспонденция между страните. Тя обаче касае период следващ извършване на плащането. Наред с това, в същата кореспонденция се съдържат изявления на кредитора в противоположен смисъл – че в изпратения пощенски запис липсва изявление за връщане на кои суми, получени без основание, се извършва конкретното плащане, нито записът съдържа твърдение за погасяване на някое от вземанията по давност, поради което с извършеното плащане са погасени най-старите задължения, доколкото всичките задължения са еднакво обременителни.

След като длъжникът не е посочил при изпращане на пощенския запис за сумата 3760 лв. кои задължения погасява със същата, то е приложимо правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съгласно която разпоредба този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Ответникът твърди, че в случая задълженията не са еднакво обременителни, тъй като са с различни размери, като най- 3 обременителни се явяват тези с най-големи размери. В тази връзка е поставена задача на експертизата да изчисли с плащането на сумата от 3760 лв. кои суми, получени по изпълнителното дело, са върнати, като се вземе предвид критерият най-обременително вземане (от най-големите суми, преведени от ЧСИ към ответника, към по-малките).

Съдебносчетоводната експертиза е отговорила на тази задача, като е извършила селектиране на дължимите на връщане суми по размер на извършените плащания, а при равните по размер плащания са обхванати най-ранните по дата плащания. При тези критерии е установено, че платената сумата 3760 лв. погасява задължения за връщане на суми, получени до 29.10.2015 г., с изключение на сумата 90,43 лв. – получена от дружеството на 12.07.2016 г. и на сумата 88,50 лв. – получена от дружеството на 24.07.2017 г. Тези две суми касаят исковия период (29.10.2015 г. - 22.07.2020 г.), поради което искът за връщането им на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява неоснователен (задължението за връщането им е погасено чрез плащане). След приспадане от сумата 2805,16 лв. (сбор от подлежащите на връщане суми, получени от дружеството без основание в периода 29.10.2015 г. - 22.07.2020 г.) на сумата 178,93 лв. (върнати 90,43 лв. и 88, 50 лв., получени от дружеството без основание на 12.07.2016 г. и на 24.07.2017 г.), се получава сумата 2626,23 лв., която подлежи на връщане от дружеството на Н.К..

По силата на сключен на 05.10.2020 г., между Н.К. и С. М., договор за цесия, вземането на Н.К. към „К.-Б.“ ЕООД за посочената сума, е прехвърлено на ищеца С. М., като договорът за цесия е съобщен на дружеството на 13.10.2020 г. от кредитора Н.К., чрез пълномощника С. М. (договорът за цесия съдържа упълномощаване на цесионера да съобщи на длъжника извършената цесия).

Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора за цесия на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – тъй като със сключването му се заобикаля забраната на чл. 46 ЗА. Предмет на договора за цесия е вземането на Н.К. към „К.-Б.“ ЕООД, основаващо се на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за принудително събраните от същия, без основание, суми в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. Това вземане не е било предмет нито на изпълнителното производство (същото е имало за предмет принудително събиране на суми, дължими от Н.К. на банката - праводател на „К.-Б.“ ЕООД), нито на исковото производство (предмет на същото е било вземането на „К.-Б.“ ЕООД към Н.К., произтичащо от договора за кредит и поръчителство). На следващо място, договорът за цесия е сключен след като изпълнителното производство е било прекратено по отношение на Н.К. и след като исковото по предявения от Н.К. против „К.-Б.“ ЕООД отрицателен установителен иск е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което вземането на дружеството към Н.К. е отречено със сила на пресъдено нещо. След като предметът на договора за цесия е различен от предмета на двете посочени дела и след като договорът за цесия е сключен след приключване на производствата и по двете дела, то към подписване на договора за цесия не е съществувала законова забрана, която да се преодолява. Въпросът за заобикаляне на забраната по чл. 46 ЗА би могъл да се постави, ако договорът за цесия бе сключен по време на висящността на някое от посочените дела. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 15 от Етичен кодекс 4 на адвоката, която не забранява адвокатът да сключва с клиента договори за придобиване на дял от предмета на спора след приключване на делото.

Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора за цесия, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможността да се определи предметът на договора. Предметът на договора е посочен ясно, разбираемо и е определяем – посочено е, че цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания към „К.-Б.“ ЕООД за неоснователно удържаните и преведени на дружеството суми по изп.д. № 41/2008 г. по описа на ЧСИ М. С.Ц..