Решение № 1268 от 23.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1268 гр. Пловдив, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300501692 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. З. Н. и А. Н. Н. против Решение № 1477/03.04.2023г., пост. по гр.д.№ 15163/2022, ПдРС, с което е отхвърлен иска на жалбоподателите за признаване на установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че П. З. Н. и А. Н. Н. поради изтекла давност не дължат на ответника по изпълнително дело № 794/ 2022 г. на ЧСИ К.П., рег. № ***, следните суми: сумата от 9 248, 63 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 85 лева разноски в арбитражното производство, сумата от 50 лева- разноски за издаване на изпълнителен лист и сумата в размер на 619, 95 лева- юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от 14.02.2012 г., издаден по търг. дело № 5309/ 2011 г. на СГС, ТО, VI-8 с-в, по договор за кредит № ***, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и ищците, прехвърлен на ответника с договор за цесия от *** г..

Жалбоподателите П. Н. и А. Н. са обжалвали изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Поддържат, че съдът неправилно е приел, че при прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция извършените по него изпълнителни действия запазват действието си по прекъсване на давността, като 1 се позовават на разясненията, дадени в ТР№ 2/26.06.2015г., т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, а именно че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Считат, че в този смисъл следва да се тълкува и нормата на чл.433, ал.3, и ал.5 от ГПК, като считат че извършените след датата на прекратяването по право изпълнителни действия нямат правна стойност и не прекъсват погасителната давност. Позовават се на практика в този смисъл. Правят оплакване и че съдът не се е съобразил с постановката, че погасителната давност прекъсва с предприемането на валидно изпълнително действие, т.е. не е съобразил кои действия са валидно предприети, за да зачете от тях изтичане на пет годишна погасителна давност. Поддържат, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 11.10.2015г., а последващите такива са невалидно извършени, поради което и към 11.10.2020г. погасителната давност е изтекла, като всички извършени след датата на последното валидно изпълнителни действия са обезсилени на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Освен това счита, че на осн. чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него вземания макар давността по тях да не е изтекла. В заключение считат, че пет годишната давност е започнала да тече от 10.09.2015г. /датата на последното насрочено изпълнително действие/ и е изтекла на10.09.2020г. Взискателят е образувал ново дело едва през 2022г., но към тази дата отдавна давността е била изтекла. Молят за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което се уважи предявения иск. Претендират разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Кредит инкасо инвествънтс БГ“ ЕАД оспорва въззивната жалба, като поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано.

Развива съображения, че съдебната практика е категорична, че до постановяване на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС давност по време на изпълнителния процес не тече. Позовава се и на тълкуването , дадено в Р№37/24.02.2021г., гр.д.№1747/2020, 4г.о., ВКС, в което е казано, че след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни исканият нов способ, т.к. е подчинен на представеният и намиращият се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица е че следва да се образува ново изпълнително дело. Новото искане прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител е образувал ново дело. Счита, че тази постановка е трайно застъпена в практиката на ВКС – Р№ 93/17.05.2021, гр.д.

№2766/2022, 4г.о., О№60667/18.10.2021, гр.д.№1722/2021, 4г.о., Р№264663/12.07.2021, в.гр.д.№11391/2020, СГС и др. Счита, че с молбата за образуване на ново изпълнително дело през 2022г. е прекъсната давността, т.к. е възложено на съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия и са направени конкретни искания за такива. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – 2 ищци, останали недоволни от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Жалбоподателите са били ищци в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между тях и кредитора / цесионер/, че сумите по изпълнителен лист, издаден по т..д.№ 5309/2011, СГС не се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност.

Поддържат, че последното изпълнително действие е извършено на 10.09.2015г., поради което и с изтичане на пет годишен давностен срок задълженията са погасени.

Поддържат и че делото е перемирано, поради което последващите изпълнителни действия са невалидно извършени, респ. не водят до прекъсване на давността. С оглед новообразуваното през 2022г. изпълнително производство считат, че имат правен интерес за установяване на липсата на задължения по него на осн. чл.439 от ГПК.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е налице погасяване на вземането по давност. Изложените съображения са свързани с това, че не е настъпила перемпция, като съдът е приел, че постановлението за прекратяване на делото е неправилно, поради което и исканията за извършване на изпълнителни действия, направени след това постановление са валидни и прекъсват давността. Счел е, че взискателят по делото във всеки двугодишен период не е бездействал и е искал извършване на изпълнителни действия, поради което погасителна давност за вземанията му не е изтекла. По тези съображения е отхвърлил исковете.

Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№20228240400794 на ЧСИ К. П., което е с предмет събиране на оспоненото вземане, се установява правния интерес от предявяване на иска, респ. допустимостта на производстовто.

От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателите Н. са длъжници по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по т.д.№5309/2011г., СГС, в полза на кредитора „Профи кредит България“ ЕООД. Не се спори и по факта на извършена цесия на вземането по този лист в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕООД през 2018г. Предвид липсата на някакви оплаквания в тази насока и съдът няма да обсъжда изрично събраните за тези факти доказателства.

От приложеното копие на изп.д.№20128410403023 на ЧСИ Н. М., с район на действие СГС се установява, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело за събиране на задължението на Н..

Изпълнителните действия, които са извършени по това дело са : - запор на 3 банкови сметки на 12.03.2012г.; - запор на трудово възнаграждение на 28.03.2012г.; частично погасяване на 09.04.2012г.; -частично погасяване на 20.04.2012г.; - запор на банкови сметки на 15.05.2012г.; - запор на банкови сметки на 20.06.2012г.; - запор на трудово възнаграждение на 17.10.2012г.; - запор на трудово възнаграждение на 20.03.2013г. ; - запор на трудово възнаграждение на 27.07.2015г.; -насрочване на опис на движими вещи на 28.07.2015г.; - запор на трудово възнаграждение на 15.09.2015г.; - молба на взискателя „Профи кредит“ АД за насрочване на опис на движими вещи – 21.01.2016г.; - запор на трудово възнаграждение на 08.03.2016г..; насрочване на опис на движими вещи на 08.03.2016г..

На 11.10.2017г. съдебният изпълнител е издал Постановление за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

След това постановление, по делото са постъпили молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи на 07.12.2017г., молба за конституиране на нов взискател на 26.06.2019г. / от цесионера „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕООД /, молба за връщане на изпълнителния лист на 11.08.2020г., приемо-предавателен протокол за връщане на изпълнителния лист от 24.11.2021г.

Приложено е и копие на изп.д.№20228240400794 на ЧСИ К. П. с район на действие ПОС. От същото се установява, че е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист за събиране на остатъка от задължението на Н. , както и че по него се извършват изпълнителни действия.

С оглед на тези данни от изпълнителните дела, съдът намира, че на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп.д. .№20128410403023 на ЧСИ Н. М., е прекратено по право на 20.03.2015г., след изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително действие - запор на трудово възнаграждение на 20.03.2013г. Следващото, предприето по делото изпълнително действие - запор на трудово възнаграждение е извършено едва на 27.07.2015г..

Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., пост. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл.

116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо 4 плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от 26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в редица свои решения - Р№ 51/21.02.2019 г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017 г., ІV г.о., а в крайна сметка е постановил и ТР№3/2023, т.д.№2/2020, ОСГТК, в което е прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изп.дела, образувани до приемате на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, т.е. до 26.06.2015г..

В светлината на тези разяснения следва да се приеме по конкретния казус, че от образуването на първото изпълнително дело през 2012г. до прекратяването му по силата на закона на 20.03.2015г. /чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ давностен срок за погасяване на взимането не е текъл. От момента на прекратяване на делото, на общо основание е започнала да тече погасителна давност за вземането.