Решение № 399 от 06.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пазарджик, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220103119 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищците М. Р. П. с ЕГН ********** и П. Р. Й. с ЕГН ********** и двете от г**** твърдят, че заедно притежават 1/3 (1500/4500) ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Мирянци, общ. Пазарджик с площ от 4500 кв.м., находящ се в местността „Чамур Тарла“, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: ІV, при съседни имоти: ***, ***, *** и ***.

Твърдят, че друга 1/3 ид. част от този имот е принадлежала на ответника Р. Й.

П. с ЕГН ********** от с. ****, а последната 1/3 ид. част от имота е принадлежала на М. г Й. с ЕГН **********, б. ж. на гр.Пазарджик, починала на 1* г., чийто единствени законни наследници са двете ищци и ответника Р.

Й. П.. Ищците твърдят, че приживе наследодателката М. г Й. и отв. Р. Й. П. са прехвърлили своите общо 2/3 ид. части от съсобствения имот на ответниците А. Х. Д. с ЕГН ********** от с. * и П. П. П. с ЕГН ********** от с. *, като за целта сключени на 26.06.2025 г. две сделки, както следва: 10/4500 ид. части от имота прехвърлили с договор за дарение, оформен с нот. акт №142, том І, рег.

№1611, дело №137/26.06.2025 г. по регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК, а останалите 2990/4500 ид. части от имота прехвърлили с 1 договор за продажба, обективиран в нот. акт №149, том І, рег. №1614, дело №138/26.06.2025 г. по регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК, срещу заплащането на цена от 600 лв.

Ищците твърдят, че договора за дарение е нищожен поради симулация и прикрива действителен договор за продажба, чийто правила следва да се приложат на основание чл.17, ал.1 ЗЗД. Това било видно от сключения веднага след дарението договор за продажба на останалите притежавани от дарителите идеални части от същия имот. Твърдят, че не е налице основния елемент на дарението – намерението за безвъзмездно прехвърляне на собственост.

Поддържат, че действителната цел на страните по договора за дарение е да се прехвърли възмездно всичките 3000/4500 ид. части от имота срещу цената от 600 лв.

Твърдят, че двата договора заобикалят закона, тъй като чрез тях се постига забранена цел – съсобственикът да продаде своята идеална част от имота на трето за съсобствеността лице, без да е предложил на останалите съсобственици да я купят при същите условия, каквото е изискването на чл.33, ал.1 ЗС.

Твърдят още ищците, че преди продажбата съсобственицитеотчуждители не са им предложили да купят техните идеални части при същите условия, при които са ги продали на ответниците А. Х. Д. и П. П. П..

При тези твърдения ищците са предявили срещу ответниците следните искове при условията на обективно кумулативно съединяване:

- установителен иск по чл.26, ал.2, предл. 5 и чл.17, ал.1 ЗЗД за нищожност поради относителна симулация на договора за дарение, оформен с нот. акт №142, том І, рег. №1611, дело №137/26.06.2025 г. по регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК и за прилагане на правилата на прикрития договор за продажба;

- конститутивен иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 3000/4500 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Мирянци, общ. Пазарджик с площ от 4500 кв.м., находящ се в местността „Чамур Тарла“, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: ІV, при съседни имоти: ***, ***, *** и ***, срещу заплащане на част от цената по договора за 2 продажба, обективиран в нот. акт №149, том І, рег. №1614, дело №138/26.06.2025 г. по регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК, в размер на 400 лв., при съобразяване факта на сливане качеството на длъжник и кредитор на ищците поради наследяването на съсобственикапрехвърлител по договора М. г Й..

Ответниците Р. Й. П. и А. Х. Д. възразяват срещу допустимостта на установителния иск поради несвоевременното му предявяване. По същество оспорват исковете при твърдение, че дарението е действително, а въз основа на него приобретателите са станали съсобственици на имота, което изключва прилагането на чл.33, ал.2 ЗС.

Ответника П. П. П. не е подал писмен отговор на исковата молба.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само ако преди това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях не е приел предложението. Неизпълнението на това задължение поражда потестативното право на другите съсобственици да изкупят продадената част при същите условия. Задължението за предлагане на частта най-напред на другите съсобственици съществува само при продажба на идеалната част и то на трето за съсобствеността лице, но не и при сключване на договор за дарение.

С оглед на горното искът за обявяване на дарението за привидно е допустим, макар ищците да не са страна по договора. При успех за тях ще възникне потестативното правото по чл.33, ал.2 ЗС да купят частта на съсобственика при условията на договора за продажба между ответниците /Решение №87 от 29.04.2013г. по гр.д. №436/2012г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №589 от 11.09.2009г. на ВКС по гр.д. №1611/2008г. на ВКС, І г.о./.

Допустимостта на иска се преценява с оглед на твърденията в исковата молба, поради което основателността или неоснователността на иска по чл.33, ал.2 ЗС е без значение за допустимостта на иска за нищожност на дарението.

За основателността на иска по чл.26, ал.2, предл. 5 и чл.17, ал.1 ЗЗД ищците следва да докажат, че съгласието на страните за сключване на договор за дарение на частта от имота е привидно, както и какви са правилата на 3 прикритата сделка.

За основателността на иска по чл.33, ал.2 ЗС ищците следва да докажат наличието на съсобственост върху процесния имот, както и че ответникътсъсобственик се е разпоредил със своята част, като я е продал на ответникакупувач и при какви условия, без да я предложи на ищците при същите условия или че ответниците са уговорили условията на продажбата привидно във вреда на ищците, както и че искът е предявен в 2-месечен срок от узнаването на продажбата.

Между страните няма спор, установява се и от приетите писмени доказателства, че ищците М. Р. П. и П. Р. Й., ответницата Р. Й. П. и тяхната наследодателка М. г Й., починала на 14.08.2025 г., са били съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Мирянци, общ.

Пазарджик с площ от 4500 кв.м., находящ се в местността „Чамур Тарла“, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: ІV, при съседни имоти: ***, ***, *** и

***.

Също така не е спорно, че на 26.06.2025 г. ответницата Р. Й. П. и наследодателката на страните М. г Й. са дарили на ответниците А. Х. Д. и П.

П. П. 10/4500 ид. части от имота. Сделката е обективирана в представения нот. акт №142, том І, рег. №1611, дело №137/26.06.2025 г. по регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК. В същия ден между същите страни е сключен и договор за продажбата на 2990/4500 ид. части от имота на цена от 600 лв., за който е съставен нот. акт №149, том І, рег. №1614, дело №138/26.06.2025 г. по регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК.

Не се твърди и не се установява съсобствениците да са предложили на ищците да купят прехвърлените идеалните части от имота.

От показанията на свидетеля т т т се установява, че през пролетта на 2025 г. покойната вече М. г Й. и нейната дъщеря Р. Й. П. взели решение да дарят част от имота на ответника А. Х.о Д., който бил приятел на техния съпруг и баща й и помагал на семейството при нужда.

Не се установява наличието на близки отношения между дарителите и ответника П. П. П..

При така установените обстоятелства съдът приема, че симулативния 4 характер на договора за дарението не е доказан. Дори да се приеме, че мотивът, с който е сключен този договор, е осуетяване правото на останалите съсобственици на изкупуване по чл.33, ал.3 ЗС, това не засяга действителността на дарението. Следва да се прави разлика между целта /основанието на договора/ и мотива за неговото сключване. Целта на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел е елемент от договора и представлява неговото основание /условие за действителност при каузалните сделки/. Мотивът е намерението, с което страните са сключили договора. Той може да е позволено от закона или да му противоречи – например страните целят заобикаляне на закона /постигането на непозволен правен резултат чрез допустими средства/, като във втория случай договорът за дарение ще е нищожен но на друго основание – заобикалянето на закона.

В случая действителната воля на страните по договора за дарение е именно безвъзмездното прехвърляне на идеална част от съсобствения имот, за да стане надареният един от съсобствениците. По този начин е отпаднало изискването на чл.33, ал.1 ЗС за отправяне на предложение за продажби до останалите съсобственици. Този резултат сам по себе си не е забранен или непозволен от закона /вж. ТР №5 от 28.11.2012г. по т.д. №5/2012г. на ВКС, ОСГК/. Само въз основа на факта, че веднага след дарението страните са сключили и договор за продажба не може да се направи извод, че дарението прикрива договор за продажба. Този факт следва да бъде установен чрез представянето на доказателства за сключването на прикрито съглашение, в.ч. и чрез свидетелски показания, когато симулативната сделка се противопоставя на трето лице – чл.165, ал.2, изр.2 ГПК. Доколкото такива доказателства не бяха представени от ищците, установителния иск за нищожност на договора за дарение поради относителна симулация и за прилагане на правилата на прикрития договор за продажба следва да се отхвърли.

След като договорът за дарение на идеалната част от процесния недвижим имот е действителен, то изкупуването на тази част по реда на чл.33, ал.3 ЗС е невъзможно, защото това право възниква само при договорите за продажба. Освен това, както вече беше посочено, задължението за отправяне на предложение до съсобствениците важи само ако частта на съсобственикапродавач се прехвърля на трето за съсобствеността лице. След придобиването на процесните 10/4500 ид. части от имота от ответниците А. Д. и П. П., те са станали съсобственици, поради което прехвърлителите не са били длъжни да 5 предложат своите идеални части на ищците, които пък не могат да претендират тяхното изкупуване на основание чл.33, ал.3 ЗС. Затова искът следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищците следва да заплатят на съдебни разноски на ответниците. Същите са в размер на 357.90 евро за всеки от ответниците П. П. П. и Р. Й. П.. Ответникът А. Х. Д. не е представил доказателства за разноските си и такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.26, ал.2, предл. 5 и чл.17, ал.1 ЗЗД предявен от М. Р. П. с ЕГН ********** и П. Р. Й. с ЕГН ********** и двете от г**** против Р. Й. П. с ЕГН ********** от с. ****, А. Х. Д. с ЕГН ********** от с. * и П. П. П. с ЕГН ********** от с. * за обявяване за нищожен поради относителна симулация договора за дарение, оформен с нот. акт №142, том І, рег. №1611, дело №137/26.06.2025 г. по регистъра на Милена Минкова – нотариус с рег. №571 в НК, както и за прилагане правилата на прикритата сделка, представляваща договор за продажба.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.33, ал.2 ЗС, предявен от М. Р. П. и П. Р. Й. против Р. Й. П., А. Х. Д. и П. П. П., за изкупуване на 3000/4500 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Мирянци, общ.

Пазарджик с площ от 4500 кв.м., находящ се в местността „Чамур Тарла“, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: ІV, при съседни имоти: ***, ***, *** и