Определение № 174 от 11.07.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Бургас, 11.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600157 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК. Образувано е по повод жалба от лишения от свобода В. К. В., подадена чрез защитника му – адвокат Г. К. от АК-Бургас, против определение №666/17.06.2025 год., постановено по ЧНД №532/2025 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с присъда по нохд № 1076/ 2023г по описа на РС-Ямбол наказание лишаване от свобода.

В жалбата се релевира оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на акта на първата инстанция. Поддържа се, че приобщените по делото доказателства свидетелстват за проявено от страна на осъдения В. добро поведение в условията на затвора, за отсъствие на рискови зони при комуникацията с персонала и останалите лишени от свобода, както и за участие на последния в различни дейности, и постоянна трудова заетост.

Твърди се, че затворническата администрация не е изпълнила задълженията си за системна и задълбочена работа с осъдения. Във връзка с горното се сочи, че за период от 6 месеца В. е провеждал консултация с психолог само веднъж и то в рамките на няколко минути. Оспорва се обективността на резултатите от извършена на осъдения оценка за риск от вреди и рецидив, като се изтъква, че същите не следва да се отчитат при формиране на изводите относно степента на постигнато при него поправяне. Акцентира се върху изявлението на осъдения в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно заседание, че съжалява за извършеното, осъзнава грешката си, разбира наказанието и желае да бъде на свобода, за да работи и възстанови на пострадалия вредите от престъплението. В подкрепа на застъпената позиция за наличие на условията по чл.70, ал.1 от НПК за предсрочно освобождаване на В. се цитира и решение по НДВ № 202/2024г. на АС-Бургас, с което размерът на наложеното на В. наказание за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, изтърпявано понастоящем 1 от него, е намален на две години и осем месеца лишаване от свобода. С горните съображения се прави искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което молбата на осъдения В. за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. С позоваване на конкретни данни от досието на осъдения и докладите на ресорната администрация се защитава разбиране, че на настоящия етап от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, В. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне. Настъпилите в поведението на осъденото лице промени, свързани с полагане на труд, липса на дисциплинарни наказания, както и безпроблемна комуникация с персонала и останалите лишени от свобода, се сочи че не се явяват достатъчни за изграждане на извод за трайното му поправяне, изключващо необходимостта от по-нататъшен престой в затвора. Акцентира се върху изведените като резултати от оценката на риска от вреди и рецидив високи стойности, както и върху констатациите в докладите на затворническата администрация за съществуващи проблемни зони при осъдения, с нужда от въздействие. С горните доводи, развити в подробен план, прокурорът предлага въззивният съд да потвърди определението на ОСБургас като обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишения от свобода В. К. В. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с присъда по нохд № 1076/ 2023г по описа на РСЯмбол наказание лишаване от свобода.

В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, както и формулирал правни изводи, които настоящият състав на съда споделя изцяло.

Правилна се явява преценката на първостепенния съд, че осъденият В.

В. формално е придобил правото на условно предсрочно освобождаване.

Данните по делото сочат, че с присъда №30 от 22.02.2024г., постановена по нохд № 1076/ 2023г по описа на РС-Ямбол, изменена в санкционната й част с решение №98 от 18.11.2024г. по НДВ № 202/2024г. по описа на АС-Бургас, постановено в производство по възобновяване по реда на Глава 33 от НПК, В.

2

В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, търпимо при първоначален общ режим.

При зачетено начало на наказанието 09.08.2023г., до датата на произнасяне от първата инстанция по искането на осъдения В. за условно предсрочно освобождаване – 17.06.2025г., същият се установява да е изтърпял 2 години и 25 дни, от които фактически – 1 година 10 месеца и 8 дни и от работа – 2 месеца и 17 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 7 години и 5 дни /спр. л.39 от ЧНД № 532/25г. на БОС/. Горните констатации, до които е достигнал и първоинстанционният съд, правилно са дали основание на последния да приеме, че въведената в закона първа предпоставка за условно предсрочно освобождаване е налице.

Формирайки на следващо място изводите си относно степента на постигнато поправяне на лишения от свобода В., в съответствие със задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., първостепенният съд е направил цялостна преценка на поведението и нагласите на последния по време на изтърпяване на наказанието. Отчел е в пълнота доказателствената наличност по делото, свидетелстваща за проведена на основата на първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди корекционна работа с лишения от свобода, степента на постигната промяна в очертаните проблеми области, както и демонстрираното от страна на В. отношение към условията на затвора, трудовия процес, правилата в пенитенциарното заведение, провежданите възпитателни мероприятия, отношението му към администрацията и към останалите лишени от свобода, а също и мотивацията му към законосъобразен начин на живот. Обсъждайки в подробен план горните данни, ОС-Бургас е представил същите коректно и в хронология, като е достигнал до обоснован извод, че в комплексната си насоченост те не способстват извода за наличие на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода В..

Изследвайки с нужното внимание отразените в докладите за периодична атестация на лишения от свобода конкретни показатели, свързани с оценката на риск от рецидив и вреди, основателно съдът е отбелязал, че постигнатата в хода на поправително въздействие промяна на стойностите от първоначалните 62 точки на 61 точки, не свидетелстват за ниво на корекция в профила на осъдения, изключващо необходимост от по-нататъшно въздействие в условията на затвора /спр. л.65 от ЧНД № 532/25г. на БОС/. В случая, данните по делото сочат, че при извършената първоначална оценка на В., като зони със завишени стойности при него са откроени: „Отношение към правонарушението“, „Управление на финанси и доходи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Злоупотреба с наркотици“ и „Умения за мислене“. При това изследване рискът от рецидив и вреди спрямо обществото е определен като среден, а рискът към персонала в затвора и останалите лишени от свобода, 3 включително за самия него – нисък. Резултатите от изготвената актуалната оценка на риска от 07.04.2025г. разкриват, че с изключение на раздела „Умения за мислене“, при който се наблюдава снижаване на стойностите с един пункт /от 8 на 7 точки/, всички останали раздели в оценката на правонарушителя, откроени като проблемни и нуждаещи се от въздействие, са със стойности, идентични с тези при първоначалната оценка, което е ясен показател, че темповете, с които настъпва промяната при В., са изключително бавни.

Анализът по-нататък на данните от представените доклади и становищата на ИСДВР сочи, че мотивацията на осъдения В. за промяна е само формално заявена. По отношение на същия се установява, че макар в определена степен да приема отговорността за извършеното деяние, проявява склонност към омаловажаване на криминалната си проява, както и търси оправдание във външни обстоятелства и други хора. Очертана е липсата при него на достатъчна самокритичност по отношение на собствените поведенчески прояви. Отчита се също, че В. все още не осъзнава в пълнота факторите, допринесли за реализиране на престъпната му проява, като при него се наблюдават и трудности в разпознаването на проблемите и тяхното адекватно разрешаване. Не е преодоляна и склонността му в определени ситуации да действа необмислено, независимо че демонстрира стремеж за предвиждане на последиците от собствените действие. Дефицити се отчитат и в уменията на В. за целеполагане, като в актуален план се установява, че поставяните от него цели са само краткосрочни. Констатира се на следващо място, че осъденият не осъзнава в дълбочина проблемите, свързани с употребата на наркотични вещества и възможните негативни последствия за живота и здравето на другите, както и за самия него. Като съществуващи рискови фактори освен това са очертани и контактите на В. с криминално проявени лица в условията на свобода, както и неумението на последния за рационално използване на финансови средства. На база изведените по-горе резултати от поетапния скриниг на риска от рецидив и вреди, свидетелстващи, че рискът от сериозни вреди за обществото остава запазен в границите на среден, в докладите е подчертана и опасността от извършване на насилствени престъпления с финансов мотив. Обоснована е необходимост от допълнителна корекционна работа с В. в условията на затворническа среда, с цел постигане на заложените в планирането на присъдата задачи в областите, очертани като проблемни такива – отношение към правонарушението и умения за мислене, начин на живот и обкръжение и злоупотреба с наркотици.

В представената по делото експертна оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на осъдения В., е направена констатация, че социалните му връзки свидетелстват за една по-скоро маргинална социална адаптация, което ги определя като допълнителен рисков фактор.

Анализирайки резултатите от проведеното психодиагностично изследване, психологът е извел на следващо място наличие при В. на „по-скоро“ позитивна нагласа към криминалното му поведение и реализираните 4 правонарушения, което е отчетено като проблем, създаващ пречки при корективните дейности и при постигането на ефекта, целен с тях. Установено е също, че като личност В. е лесно внушаем, манипулируем, податлив на негативно външно влияние и злоупотреба с наркотици. Самокритичността на последния е определена като формално заявена. Семейните отношения на В. са очертани като област, в която същият няма сериозни проблеми, в каквато връзка е прието, че те могат да бъдат разглеждани като ресурс за изграждане на допълнителни социални и адаптивни умения при него. Направено е заключение, че с оглед необходимостта от продължаване на работата с осъдения В. в насока развитие у последния на просоциални ценности и светоглед, както и редуциране на личностните характеристики, водещи до евентуално повторно проблемно поведение в бъдеще, прогнозата по отношение на бъдещото корекционно въздействие върху личността му, е относително благоприятна.