Решение № 4607 от 18.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4607 гр. Варна, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110106763 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, чрез процесуалния му представител – адв. Й. А., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1410.39 лв., частичен иск от целия в размер на 2080.70 лв. /след допуснато изменение на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначално заявения частичен иск в размер на 20 лв. от целия в размер на 2080.70 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „БМВ 750 И”, с рег. № *****, настъпили в резултат на реализирано на 01.02.2024 г., около 16:30 часа, ПТП в гр. Варна, ул. *****, причинено по вина на водача на лек автомобил „Дачия Сандеро”, с рег. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и задна средна лайсна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът М. Й. С. излага, че на 01.02.2024 г., около 16:30 часа, в гр. Варна, ул. *****, собственият му паркиран лек автомобил „БМВ 750 И”, с рег. № *****, бил блъснат от лек автомобил „Дачия Сандеро”, с рег. № *****, управляван от К.Н., при маневра на заден ход. За настъпилото ПТП попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водачът на л. а. „Дачия Сандеро”, с рег.

1

№ *****. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, издадена от ответното дружество, със срок на действие 05.05.2023 г. – 04.05.2024 г., действаща към датата на настъпване на процесното ПТП. Излага, че на 09.02.2024 г. е уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис-заключение № *****. В опис-заключението били посочени конкретно и увредените детайли по автомобила. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 419.30 лв. Поддържа, че тази сума е много малка и не може да покрие щетите.

Извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили и установил, че необходимата за възстановяване на автомобила сума е в размер на 2500 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – юрк.

К.М. Не оспорва обстоятелството, че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца за причинените на автомобила му имуществени вреди от настъпило на 01.02.2024 г. ПТП. Поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията, предмет на настоящото производство, е удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите. Посочва, че застрахователната преписка е образувана на основание застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС. Извършен е оглед на увредения автомобил, като в опис-заключение са описани увредените детайли. Поддържа, че в уведомлението изрично е изявено желание обезщетението да бъде определено по експертна оценка. Излага, че такава е направена и в полза на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 419.30 лв.

Счита, че същото напълно съответства на констатираните по процесния автомобил увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие и с годината на производство на процесното МПС. Посочва, че по образуваната ликвидационна преписка не са представяни разходни документи за извършени ремонтни дейности по автомобила или фактури за закупуване на части. Ищецът не е отправял и нова покана до застрахователя за извършване на друго плащане. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът се представлява от процесуалният му представител – адв. Н.

В., който моли да бъде приет за справедлив размер на обезщетението сумата, посочена в таблица № 4 от заключението по приетата САТЕ, от която да се приспадне вече доброволно заплатената от дружеството сума 419.30 лв.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата 01.02.2024 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Дачия 2

Сандеро”, с рег. № *****, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на автомобила.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че при застрахователя-ответник е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Дачия Сандеро”, с рег. № *****, със срок на действие 05.05.2023 г. – 04.05.2024 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 01.02.2024 г., че при застрахователя е образувана преписка по щета № *****, за което е подадено нарочно уведомление от ищеца на 09.02.2024 г. за настъпило застрахователно събитие, както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 419.30 лв.

От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 01.02.2024 г. и заключението на вещото лице инж. С. М. по приетата по делото без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от ищеца в исковата молба, а именно: на 01.02.2024 г., около 16:30 часа, в гр. Варна, в района на ул. ***** № 18, успоредно до бордюр е паркиран лек автомобил марка и модел „БМВ 750 И“, с рег. № *****. В този момент лек автомобил марка и модел „Дачия Сандеро“, с рег. № *****, паркира на заден ход, също успоредно до бордюра зад л. а. „БМВ 750 И“. При тази маневра водачът на л. а. „Дачия Сандеро“ със задната си част влиза в съприкосновение със задната част на л. а. „БМВ“. При контакта броните на ударения и удрящия го автомобил са били относително успоредни, тоест не под ъгъл.

Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек автомобил „БМВ 750 И“, с рег. № *****, е собственост на ищеца М. Й. С..

Съгласно експертизата, уврежданията по автомобил „БМВ 750 И“, с рег.

№ *****, вследствие на процесното ПТП са следните: облицовка задна броня /за подмяна + боя/, задна средна лайсна удар /боя мат/. Същите са записани както в Двустранен констативен протокол за ПТП от 01.02.2024 г., така и са подробно описани от застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД в Опис-заключение по щета № 003-5000-24-000148/09.02.2024 г. при извършения на тази дата огледа на автомобила. Вещото лице в заключението си е категорично, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания по процесния автомобил. Всички те са вследствие на процесното ПТП.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача К.Н., управлявала лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *****, която при извършване на маневра за паркиране на заден ход е блъснала в задната част паркирания лек автомобил „БМВ 750 И“, с рег. № *****. Вследствие на настъпилия удар с автомобила на 3 ищеца, по моторното превозно средство са настъпили и съответни щети.

Установена е и причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния резултат.

Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 419.30 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.

Основният спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.

3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Съгласно експертизата, стойността на ремонта за възстановяване на автомобила с алтернативни нови части е 1028.19 лв. с ДДС, а с оригинални части е 2631.19 лв. с вкл. ДДС.

Вещото лице в заключението си е изразило становище, поддържано от него и при изслушването му в проведеното по делото открито съдебно заседание, че доколкото към датата на ПТП процесният автомобил е двадесет и девет годишен, то калкулациите на ремонта за възстановяването му следва да се направят с цени на алтернативни нови части, когато е възможно да бъдат открити такива, тъй като за толкова стар автомобил не е икономически целесъобразно същият да се ремонтира с оригинални нови части.

Експертът изрично посочва, че задната броня на л. а. „БМВ 750 И“, с рег.

№ *****, е оригинална, което е установил при извършения на 13.09.2024 г. оглед на същия. Обяснява, че разликата между алтернативна и оригинална 4 броня, първо, е в качеството на материалите. Обикновено алтернативните са с по-твърди пластмаси, които са по-некачествени, по-лесно се чупят, имат полоши еластични качества, като дори някои от тях не пасват така добре както оригиналните, тоест, може да има разлика в някои размери и чисто визуално при поставянето им да не изглеждат добре. Според вещото лице, автомобилът е луксозен и е много добро изпълнение. Ето защо, ако собственикът иска да бъде възстановен по перфектен начин, то изборът на оригинални части е правилното решение. Влагането на такива обаче повишава стойността на моторното превозно средство, но не и цената му на вторичния пазар.