Решение № 6395 от 21.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6395 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Светлана Д. Т.а като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100501921 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 19045/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 12947/22 г. по описа на СРС, 45 състав, при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице – помагач, е признато за установено в отношенията между страните по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Т. Л. искове с правно основание чл. 422 ГПК, че Б. Т. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1064,61 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 03.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 288534, сумата от 18,84 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 142,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., като са отхвърлени искът за главница за отопление на имота за сумата от 302,95 лв., 1 представляваща разликата над уважената сума от 1064,61 лв. до пълния предявен размер от 1367,56 лв., за периода от 01.05.2017 г. до м. 02.2018 г., искът за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота за сумата от 63,34 лв., представляваща разликата над уважената сума от 142,92 лв. до пълния предявен размер от 206,26 лв., както и искът за мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата от 3,26 лв. за периода от 01.05.2018 г. до

06.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23558/21 г. по описа на СРС, 45 състав. С решението Б. Т. Л. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 43,74 лв. – деловодни разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на 978,56 лв. – деловодни разноски в исковото производство.

Подадена е въззивна жалба от Б. Т. Л. срещу решение № 19045/20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 12947/22 г. по описа на СРС, 45 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че по делото не е доказано публикуването на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София в един централен и един местен всекидневник, поради което същите не са влезли в сила. Поддържа, че по делото не е доказано и количеството на реално потребената топлинна енергия, както и стойността на начислените суми за топлинна енергия, и тези за услугата дялово разпределение. Твърди, че ответникът не е поръчвал доставянето на топлинна енергия за процесния имот през процесния период. Поддържа, че за да се приеме, че е налице облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия не е достатъчно да се докаже, че ответникът е собственик на имота, а следва да е налице и подадено заявление за открИ.е на партида на името на ответника или на праводателя му. Твърди, че договорът за извършване на услугата дялово разпределение е изтекъл през 2004 г., а и същият касае адрес, различен от адреса, предмет на делото. Поддържа, че ищецът не е доказал, че ответникът е изпаднал в забава в погасяването на задълженията за процесния период. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли исковете.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД не е подала отговор 2 на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В молба, депозирана по делото, поддържа становището, че въззивната жалба е неоснователна.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника Б. Т. Л., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил на ответника, в качеството му на собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к.

****, топлинна енергия през процесния период, която не е платена. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 23558/21 г. по описа на СРС, 45 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение срещу двама длъжници за заплащане на претендираните суми. Посочва, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на процесните задължения само срещу длъжника Б. Т. Л.. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1367,56 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 206,25 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 06.04.2021 г., сумата от 18,84 лв. – главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 03.2018 г. до м.

04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 3,26 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 06.04.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът Б. Т. Л. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, 3 ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество. Твърди, че в имота не е доставяна топлинна енергия в претендирания обем. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Твърди, че не е поръчвал топлинна енергия, дори такава да е била доставена, поради което не дължи заплащането й.

Третото лице – помагач – „Техем сървисис“ ЕООД изразява становището, че исковете са основателни.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

Спорно обстоятелство във въззивното производство е дали въззивникът – ответник в първоинстанционното производство се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния имот през процесния период.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал.

1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2

4

ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В този смисъл е задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство по делото нотариален акт за собственост на жилище по чл. 55 г ЗПИНМ № 96, том XI, дело № 2096/69 г. е видно, че Е.К.Л. и И. Т. Л. са признати за собственици на ап. 2, находящ се в гр. София, ул. ****. По силата на договор за доброволна делба от 11.04.1995 г. с нотариална заверка на подписите на страните Т.И.Л. е получил в дял и е станал изключителен собственик на описания по – горе недвижим имот. Видно от 5 удостоверение за идентичност с изх. № 68 – 00 – 1435/1/09.11.2012 г., издадено от ГИС – София, стар адрес: ул. ****, е идентичен с настоящ адрес: ж. к.

Фондови жилища, бл. ****. От удостоверение за наследници с изх. № 1838/14.07.2023 г., издадено от СО, район Сердика, се установява, че Т.И.Л. е починал на 30.04.2010 г., като вдовец, и е оставил за свои наследници по закон – Мая Т.а В. /дъщеря/ и Б. Т. В. /син/.

Съвкупната преценка на посочените по – горе доказателства води до извода, че въззивникът – ответник в първоинстанционното производство се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от процесния имот по силата на наследяване по закон на наследодателя му Т.И.Л..

Именно в качеството му на собственик на ½ ид. ч. от процесния имот въззивникът има качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. За възникването на това качество не е необходимо да е подал заявление за открИ.е на партида на свое име. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Обстоятелството, че ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от 2016 г. са публикувани в един централен и един местен всекидневник и са влезли в сила е служебно известно на съда.