Решение № 5 от 10.03.2021, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5 гр. , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА И. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20205510102152 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район „*********“, бул. „*********“ *********7, ЕИК ********* със съдебен адрес: гр. С.з., бул. „*********“ № 104 срещу Г. Г.

П., ЕГН ********** от гр. К., И. Ж. И., ЕГН ********** от гр. С.з. и Ж. И. К., ЕГН ********** от г. К. справно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на ********* г. в гр. С.з. между кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД, ЕИК ********* и кредитополучателя С. И. Ж. бил сключен договор за предоставяне на Юнионкредит „*********“ (ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот) № *********/********* г., по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя анюитетен ипотечен кредит в размер на 22 400 евро (т. 1.1 и 1.2 от раздел I на договора за банков кредит), с краен срок за издължаване на кредита до 01.10.2023 г. (т. 1.10 от раздел I на договора за банков кредит), при възнаградителна лихва в размер на 11,15% за първата година от срока на кредита, а за останалия срок - в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка от 6,03 пункта, но общо не по-малко от 11,15% (т. 1.6 от раздел I на договора за банков кредит) и при наказателната лихва за забава в размер на възнаградителната лихва и надбавка от 10 пункта (т. 1.7 от раздел I на договора за банков кредит).

Сочи, че на *********2008 г. банковият кредит бил усвоен чрез заверяване със сумата от 22 400 евро на разплащателната сметка на кредитополучателя С. И. Ж. в „МКБ Юнионбанк“ АД . По силата на договори за поръчителство № *********/********* г. и № *********/********* г. („договори за поръчителство“) поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. отговарят солидарно с кредитополучателя С. И. Ж. за изпълнението на всички задължения към кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД по договора за банков кредит (т. 2 от договорите за поръчителство).

На 17.10.2013 г. в търговския регистър била вписана промяна на фирмата на 1 кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД, ЕИК *********: от „МКБ Юнионбанк“ АД на „Юнионбанк“ЕАД. На 04.03.2014 г. в търговския регистър било вписано вливане на кредитодателя „Юнионбанк“ ЕАД в „Първа инвестиционна банка“ АД и от тази дата „Първа инвестиционна банка“ АД била общ правоприемник на кредитодателя „Юнионбанк“.

Поради така настъпилото общо правоприемство върху „Първа инвестиционна банка“ АД преминали и вземанията на кредитодателя „Юнионбанк“ ЕАД от кредитополучателя С. И.

Ж. по договора за банков кредит и от поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. по договорите за поръчителство.

Сочи че на *********.2019 г. поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя С. И. Ж. по договора за банков кредит и на поръчителите Г. Г. П. и И. Ж.

И. по договорите за поръчителство и за принудителното събиране на вземанията на кредитодателя „Първа инвестиционна банка“ АД от кредитополучателя С. И. Ж. по договора за банков кредит и от поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. по договорите за поръчителство били издадени по ч.гр.д. № *********/2019 г. по описа на Районен съд - С.з. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № *********/*********.2019 г. и изпълнителен лист, с които кредитополучателят С. И. Ж. и поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. били осъдени да заплатят солидарно на кредитодателя „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 19 024,96 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 27.09.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, 9129,38 евро - възнаградителна лихва, 5867,13 евро -наказателна лихва за забава, 58,13 евро - законна лихва, 47,56 евро - комисиона за управление на кредита, 153,87 евро - разноски за подновяване на ипотека, 55,22 евро -разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, 1343,12 лв. - държавна такса, и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената по ч.гр.д. № *********/2019 г. по описа на Районен съд - С.з. заповед за изпълнение не било подадено възражение.

На *********2019 г. по молба на кредитодателя „Първа инвестиционна банка“ АД против кредитополучателя С. И. Ж. и поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. въз основа на издадените по ч.гр.д. № *********/2019 г. по описа на Районен съд - С.з. заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ********* по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.И., като към 04.09.2020 г. непогасените задължения към взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД по изпълнителното дело били, както следва: главница в размер на 19 024,96 евро, ведно със законната лихва от 27.09.2019 г. до изплащане на вземането, която към 04.09.2020 г. била в размер на 3545,25 лв., възнаградителна лихва от 27.03.2014 г. до *********.2019 г. в размер на 9129,38 евро, наказателна лихва от 27.04.2013 г. до *********.2019 г. в размер на 5867,13 евро, законна лихва от 16.09.2019 г. до 26.09.2019 г. в размер на 58,13 евро, комисиона за управление на кредита в размер на 47,56 евро, разноски за подновяване на ипотека в размер на 153,87 евро, разноски за обявяване на пред срочна изискуемост на кредита в размер на 55,22 евро, държавна такса в размер на 1343,12 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и изпълнителни разноски в размер на 1280,84 лв. Към датата на подаване на настоящата искова молба посочените задължения към взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД по изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ Г.И. не били погасени.

Сочи, че на *********.2019 г. по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот ********* г. по описа на нотариус П.П., вх. рег. № ********* от *********.2019 г., акт *********9 г. на Служба по вписванията - К. поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. дарили на дъщеря си Ж. И. К. следния собствен недвижим имот:

Самостоятелен обект в страда с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., общ. К., обл. С.з., адрес: гр. К., ул. „*********“ № *********, самостоятелният обект се намира па етаж 1 в сграда с идентификатор *********, 2 брой надземни етажи: 8, брой подземни етажи: 0, предназначение на сградата: многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: *********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *********.35, под обекта: няма, над обекта: *********.37, прилежащи части: избено помещение № 1 с площ от 4,05 кв.м, ведно с 1,06% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Към датата на издаване на нотариалния акт за дарение на недвижим имот данъчната оценка на апартамента била 16 004,20 лв.

На *********2020 г. по ч.г.д № *********/2020 г. по описа на Окръжен съд - С.з. била издадена обезпечителна заповед № 2/*********2020 г., с която за обезпечение на иска, който се предявявал от „Първа инвестиционна банка“ АД с настоящата искова молба, била допусната възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.. На *********.2020 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД била подадена молба до съдията по вписванията при Районен съд -К. за вписване на възбраната, която била допусната като обезпечение на бъдещ иск с обезпечителна заповед № 2/*********2020 г. по ч.г.д № *********/2020 г. по описа на Окръжен съд -С.з., като на *********.2020 г. било извършено и вписването на възбраната в Службата по вписванията - К..

Сочи че конститутивният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД на сключения на *********.2019 г. между ответниците Г. Г. П. и И. Ж. И. като дарители и Ж. И. К. като дарена договор за дарение на апартамент бил основателен поради следните обстоятелства:

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД имал качеството на кредитор спрямо дарителите Г. Г. П. и И. Ж. И., които са поръчители по договори за поръчителство от ********* г., сключени с първоначалния кредитодател „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто общ правоприемник бил ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД. С тези договори за поръчителство се обезпечавало изпълнението на главния дълг на кредитополучателя С. И.

Ж. по договор за предоставяне на Юнионкредит „*********“ № *********/********* г., сключен с първоначалния кредитодател „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто общ правоприемник бил ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД. За принудителното събиране на вземанията на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД срещу кредитополучателя С. И. Ж. и поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. на *********.2019 г. били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и на *********2019 г. било образувано изпълнително дело.

Съдът по Павловия иск изхождал от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не било самото вземане на кредитора, а преобразуващото му право да обяви за недействителна но отношение на себе си сделка или друго действие, с което длъжникът го уврежда. Съдът можел да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо (т. 2 от мотивите на тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС).

Защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД била приложима но отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия (т. 1 от тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС).

Сочи , че извършеното на *********.2019 г. безвъзмездно разпореждане от поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. с правото на собственост върху апартамента чрез договор 3 за дарение увреждало кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, понеже се намалявало имуществото на поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И., което служило за общо обезпечение на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД.

Твърди, че всяко отчуждаване на длъжниково имуществено право намалявало възможността за удовлетворяване на кредитора, като искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД бил основателен в случаите, когато длъжникът се лишава от свое имуществено право или извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора.

Длъжникът не разполагал с възражение, че притежава други имуществени права, извън разпореденото, тъй като той нямал правна възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имуществени права кредиторът ще насочи своето принудително изпълнение.

Съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД за обезпечение на вземането на кредитора служило цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора било да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с друго (решение № 50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/2016 г. по описа на I т.о. на ВКС). Увреждащо за интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника било всяко разпореждане, с което отделен обект се изважда от имуществото на длъжника или се намалява неговата стойност (решение № 201/31.10.2018 г. по гр.д. № 1036/2018 г. по описа на IV г.о. на ВКС и решение № 225/22.10.2019 г. по гр.д. № 2751/2018 г. по описа на IV г.о. на ВКС).

Договорът за дарение бил сключен след възникване на вземанията на банката.

Договорът за банков кредит и договорите за поръчителство, от които произтичали вземанията на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, били сключени на ********* г., като банковият кредит бил усвоен на па *********2008 г. Според решение № 179/11.05.2011 г. по гр.д. № 1198/2010 г. по описа на III г.о. на ВКС вземането на банката по договора за банков кредит възниквало от датата на усвояване на банковия кредит, а в решение № 125/12.07.2013 г. по т.д. № 910/2012 г. по описа на II т.о. на ВКС било прието, че задължението на банката по чл. 430, ал. 1 ТЗ за отпускане на кредитополучателя на сумата на кредита е изпълнено чрез превеждане от банката по разплащателната сметка на кредитополучателя на сумата на кредита и банковият кредит се смята за усвоен чрез заверяване на разплащателната сметка на кредитополучателя с цялата сума на кредита. За принудителното събиране на произтичащите от договора за банков кредит и договорите за поръчителство вземания на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД на *********.2019 г. били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист и на *********2019 г. Срещу кредитополучателя С. И. Ж. и поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. било образувано изпълнително дело. Дарението на апартамента било извършено от поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. на *********.2019 г.