Решение № 15 от 31.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. И.ов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора З. М. М. като разгледа докладваното от Светлин Ив. И.ов Въззивно частно наказателно дело № 20212100600846 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1 т.1 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Д. В. от АК-Бургас, упълномощен защитник на осъдения И. А. Д. от гр. Бургас, против определение № 558 от 14.07.2021г., постановено по ЧНД № 2854/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас. С обжалваното определение съдът на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК определил на осъдения Д. общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца по общо 2 влезли в сила присъди, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС постановил общото наказание да се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим, и приспаднал от общото наказание изтърпяната до момента част от наказанията „лишаване от свобода“, попадащи в групата.

Недоволен от определението останал защитникът на осъдения Д., който го оспорил в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд-Бургас само в частта относно постановеното от районния съд ефективно изтърпяване на определеното общо наказание, и отказът на първата инстанция да отложи изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК. В жалбата се критикуват възприетите от съда основания за ефективно изтърпяване на наказанието, с аргументи за непълнота и едностранчивост на съдебната преценка. В частност се изтъкват основания за отлагане изпълнението на общото наказание, касаещи самокритичността на осъдения, коректното му процесуално поведение, фактът, че от 2 години Д. живеел на семейни начала с лице от женски пол и се грижел за нея и детето й, 1 както и че в последните две години след последното деяние осъденият не бил извършил други престъпления, което според защитника представлявали основания, годни да обосноват решение за отлагане изпълнението на общото наказание „Лишаване от свобода“, което следвало да бъде отложено за максималния изпитателен срок от 5 години, и това гарантирало в нужната степен постигането на целите, посочени в чл.36 от НК.

В проведено съдебно заседание, въззивният прокурор оспорва жалбата с доводи, че жалбоподателят е многократно осъждан и правилно определеното му от районния съд общо наказание по последните две осъждания действително следва да се изтърпи ефективно, което в най-пълна степен гарантира постигане целите на наказателната репресия, защото осъденият е лице в висока степен на обществена опасност, извършило множество измами, от които останали увредени пострадали, поведението му разкрива трайни престъпни навици и единствено ефективното изтърпяване на наказанието би гарантирало отнемане възможността на Д. да върши други престъпления за срока на присъдата. Предлага определението на районния съд да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения поддържа жалбата с изложените в нея съображения, отново се позовава на поведението на осъдения след последно извършените престъпления и устройването му за съвместен семеен живот и грижи за малко дете. Моли за отмяна на първоинстанционното определение в частта, касаеща ефективното изтърпяване на определеното общо наказание, и отлагане изпълнението на същото по реда на чл.66 ал.1 от НК за максимален изпитателен срок.

Осъденият И. Д. участва лично в производството, в последната си дума моли за отмяна на ефективното изпълнение на общото наказание, като заявява че желае неговото отлагане условно, за да се грижи за жена си и нейното дете.

Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява следното:

И. А. Д. ЕГН ********** от гр. ******* е осъждан до момента с 5 влезли в сила присъди и споразумения за извършени умишлени престъпления от общ характер, а прокурорът от Районна прокуратура-Бургас по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК е предложил групиране и определяне на общо наказание по следните две осъждания:

1. С Присъда №3 от 08.01.2020г., постановена по НОХД № 3680/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, в сила от 04.06.2021г., за извършено в периода м. януари 2017 – м. юни 2018 г. престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок на 2 години и 4 месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим;

2

2. С Присъда № 26077 от 26.05.2021г., постановена по НОХД № 4357/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, в сила от 11.06.2021г., за извършено в периода м. декември 2018 – м. май 2019 г. престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок на 2 години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5 години.

Въззивният състав служебно снабди делото с допълнителна информация, касаеща посочената в пункт 1 присъда по НОХД № 3680/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С решение № 54 от 24.09.2021г., постановено по наказателно дело за възобновяване № 146/ 2021г. по описа на Апелативен съд-Бургас, е оставено без уважение искането на осъдения И.

Д. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 396/ 2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас и потвърдената с него присъда по НОХД № 3680/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.

При така установените релевантни факти, въззивната инстанция се присъединява към извода на районния съд, че гореизброените две осъждания имат за предмет престъпления, извършени от осъдения Д. в условията на чл.23 ал.1 от НК – деянията са осъществени, преди за което и да е от тях да имало влязла в сила присъда. Доколкото престъпленията са наказани с отделни присъди по различни дела, по отношение на наложените за тях наказания действително са налице предпоставките на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, което налага наказанията да бъдат групирани и на осъдения да се наложи едно общо наказание в размер на най-тежкото – в случая наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца, наложено по НОХД № 3680/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Що се отнася до определяне начина на изпълнение на определеното общо наказание, този въпрос винаги изисква точно и правилно приложение на закона, и в частност обоснована и правилна преценка, дали по отношение на общото наказание са налице всички предпоставки на чл.66 ал.1 от НК. В това отношение изложените от районния съд съображения могат да имат само субсидиарно, допълващо значение, тъй като в конкретния случай определеното на осъдения общо наказание изначално не може да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Това е така, защото при извършване на престъпленията, включени в съвкупността, Д. не е бил нито неосъждан, нито реабилитиран и не е отговарял на изискванията за условно отлагане на наказанието. Ясни, изчерпателни и основани на закона съображения в тази насока са изложени в мотивите на решението по наказателно дело за възобновяване № 146/ 2021г. по описа на Апелативен съд-Бургас, където една от претенциите за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3680/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас е била именно явна несправедливост на наказанието, съпроводена с искане неговото изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.

Приложението на този институт изисква на първо място деецът да не е бил осъждан преди деянието на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, което изискване съдебната практика е конкретизирала по тълкувателен път с допълнението, че условното осъждане е възможно и в случаите, когато деецът е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, но е реабилитиран за това предходно осъждане, преди да 3 извърши настоящото престъпление.

В конкретния случай от справката за съдимост на Д. се установява, че той е бил реабитиран по право на основание чл.86 ал.1 от НК за осъждането по НОХД №410/ 1985г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е бил осъден условно на „Лишаване от свобода“.

По силата на чл.86 ал.2 от НК, реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано, какъвто именно случаят. Липсват твърдения и доказателства осъденият да е бил съдебно реабилитиран за някое от предходните си осъждания по реда на чл.87 от НК, следователно на проверка подлежи възможността той да е абсолютно реабилитиран на основание чл.88а от НК. Няма спор, че с присъдата по НОХД №2437/2012г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 11.08.2012г., Д. е осъден за три деяния на общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Определеният по тази присъда изпитателен срок от 3 години е започнал да тече на 11.08.2012г., когато присъдата е влязла в сила, и е изтекъл към 11.08.2015г., когато по аргумент от чл.88а ал.3 вр. ал.1 от НК е завършено изпълнението на условното наказание. Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.88а ал.1 от НК, след изтичане на изпитателния срок е започнал да тече предвидения в чл.82 ал.1 т.4 от НК срок от 5 години за настъпване на абсолютна реабилитация, който е изтекъл към 11.08.2020г.

Същевременно обаче, преди изтичане на този срок осъденият Д. е осъществил престъпленията по НОХД № 3680/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, както и тези по НОХД № 4357/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. Иначе казано, осъденият е осъществил престъпленията по двете включени в съвкупността присъди, преди да е бил реабилитиран за осъждането си по НОХД №2437/2012г. по описа на Районен съд-Бургас при условията на чл.88а от НК, и при невъзможност да бъде реабилитиран на основание чл.86 ал.1 от НК, поради изричната забрана за това. Следователно, ако изобщо се повдига въпрос за възобновяване на наказателно производство, на такова всъщност подлежи производството по НОХД № 4357/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, по което на осъдения е наложено условно наказание „Лишаване от свобода“ в директен разрез с изискванията на чл.66 ал.1 от НК. Все пак, с извършеното от първата инстанция групиране на наказанията по настоящото дело, това нарушение на закона е било преодоляно, тъй като по двете присъди на Д. е наложено ефективно общо наказание „Лишаване от свобода“.

Изложените по-горе съображения са напълно достатъчни въззивният съд да приеме оспореното първоинстанционно определение за правилно като краен резултат, макар с принципно различни съображения, а подадената срещу него жалба – за неоснователна, тъй като не държи сметка за релевантните факти и приложимата правна уредба. При цялостната служебна проверка на атакуваното определение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският 4 окръжен съд, І въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 558 от 14.07.2021г., постановено по ЧНД № 2854/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5