Решение № 5558 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5558 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330113154 по описа за 2024 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника Ш. М. С., че последната дължи на ищеца сумата от 2309,19 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 19.08.2015 г. – 29.02.2024 г. за обект, находящ се в ***, както и сумата от 726,29 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2015 г.

– 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3288 от 16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 6561 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ответникът бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ за обект, находящ се в *** и в тази връзка фигурирал в базата данни на ищцовото дружество с потребителски номер **********.

Отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично 1 известни Общи условия. Отчетът в процесния имот бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. Доколкото не било изпълнено задължението за заплащане на консумираната питейна и отведена канална вода в имота за периода 19.08.2015 г. – 29.02.2024 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 6561 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за заявителя възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответника. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ш.

С. чрез назначения особен представител – адв. Г.. Счита иска за недопустим поради изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Поддържа, че тригодишният срок за събиране на всяка една от процесните суми е изтекъл. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че няма качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги, доколкото липсвали доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот. Липсвали данни, че на посочения адрес са живели две физически лица, за да се начислява количество вода за двама обитатели. Оспорва по същество представените по делото писмени доказателства, в това число фактури, справки, карнети.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6561/2024 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение от дата 16.04.2024 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В 2 законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в доклада доказателствена тежест, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се установи, че ответната страна е придобила правото на собственост по отношение на водоснабдения имот чрез някой от способите по чл.55 ЗС. От изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив /л.64-97/ се установява, че за процесния имот няма подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ от ответника.

Предвид изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би 3 могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 против Ш. М. С., с ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено между страните, че Ш. М. С. дължи на ищеца сумата от 2309,19 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 19.08.2015 г. – 29.02.2024 г. за обект, находящ се в ***, както и сумата от 726,29 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2015 г. – 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3288 от 16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 6561 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

4

След влизане на решението в сила, препис от него, ведно с ч.гр.дело 6561/2024 год. по описа на РС Пловдив, да се върнат на заповедния съд поради отпадане на необходимостта.

Да се издаде РКО на особения представител за сумата от 600 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5