Решение № 315 от 17.04.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Кюстендил, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520101827 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б., против М. Г. В. , ЕГН:

**********, адрес: гр. К., ул. „В.“ №***.

В исковата молба се твърди, че н а 09.08.2019 г. бил o подписанo приложение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16,01.2015 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и „Микро Кредит“ АД, по силата на което вземането на „Микро Кредит“ АД срещу ответника, произтичащо от договор за паричен заем №5342-00023448 било прехвърлено на ищеца. В договора за заем имало клауза, позволяваща цедиране на вземането. Ищцовото дружество било правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК: 201318404. Длъжникът бил уведомен за станалата цесия.

Приложение № 1 към сочения горе Индивидуален договор за цесия било представено само с данни на ответника, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно разпоредбите на Закона за защита на личните данни, хармонизирани в съответствие с изискванията на вторичното съюзно право.

Към исковата молба в настоящото производство ищецът представя и моли съдът да приеме копие от уведомлението за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

1

Що се отнася до обстоятелствата по процесния договор се твърди следното: на 23.02.2019 г. между “Микро Кредит“ АД и ответника бил подписан Договор за заем CrediGo №5342-00023448, по силата на който дружеството предоставило на В. в заем сумата от 2 600 лв. Съгласно общите условия заемополучателят се бил задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която била в размер на 682,48 лв., или общо за връщане 3282,48 лв. на 18 месечни вноски, всяка по 182,36 лв. Наред с това заемополучателят се съгласил да получи застраховка „Защита“ по групова полица на ЗК Уника Живот АД. Застрахователната премия по договора била в размер на 2 340 лв., платима на 18 месечни вноски, всяка от които по 130 лв.

На длъжника била начислена лихва за забава за периода 28.04.2019г. – датата на която станала изискуема първа неплатена месечна вноска до датата на подаване на заявлението в съда, която е в размер на 716,67 лв.

За процесното вземане било образувано ч. гр. д. № 1394/2022 г. от описа на КРС, като поради невлизане в сила за издадената заповед за изпълнение, за дружеството се породил интерес от водене на настоящото производство.

Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че длъжникът М. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „В.“ №***., дължи и следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, както следва:

2 484, 02 лв. - главница по Договора за заем;

615, 46 лв. - договорна лихва за периода от 27.04.2019 г. – 27.08.2020 (датата на прехвърляне на задължението);

2 210 – застрахователна премия за периода 27.04.2019 г. до 27.08.2020г.

716, 67 лв. - лихва за забава за периода от 28.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС

- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното погасяване на дълга.

Претендират се и съдебно-деловодните разноски в заповедното производство и настоящото такова.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Сочи се, че исковете били недопустими и неоснователни. Оспорва се твърдението за извършена цесия. Иска се отхвърлително решение и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа посредством предварително депозирана в този смисъл молба, а ответникът оспорва исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна 2 следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за заем CrediGo №5342-00023448/23.02.2019г. между „Микро Кредит“ АД, като кредитор, и ответницата, като кредитополучател, бил сключен договор за кредит, по силата на който на В. била предоставена сумата от 2 600 лв., която следвало да се погаси на 18 месечни вноски, всяка в размер на 182, 36 лв., при ГПР 50%, фиксиран лихвен процент от 30, 94%. Приложен е погасителен план. Представена e застрахователна полица / л.6-7/, във връзка с т.3 от договора, съгласно която ответницата е закупила застрахователен пакет „Стандарт живот – смърт и трайна пълна неработоспособност над 50%“ на стойност 2 340 лв. към „Уника Живот“ АД. В т.3 от Договора за заем е уговорено разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, по което се следва месечна вноска в размер на 130 лв., при 18 месечни вноски. На 16.01.2015 г. „Микро Кредит“ АД е цедирало вземания на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания. Към този договор за цесия са сключени няколко анекса – на 11.12.2015 г., на 16.12.2016 г., на 22.01.2018 г., на 14.01.2019 г. със всеки анекс се уговаря удължаване действието на цесията. Приложено е потвърждение /л. 22 от делото/ за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че цедентът потвърждава цесията на всички вземания, цедирани от него на 09.08.2019 г., като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1/09.08.2019 г., сред които фигурира вземането срещу В. по процесния договор за заем. По делото е представено уведомително писмо от кредитора чрез цесионера до длъжника за прехвърляне на вземането. Липсват данни уведомяването да е достигнало до В.. Представено е и банково извлечение, видно от което процесната сума по кредита е преведена по сметка на ответницата.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице М. В., която съдът намира за обективно изготвена. Според същата на 25.02.2019 г. са преведени 1 286, 57 лв. по сметка на В. от усвоения кредит от 2 600 лв. непогасеният размер на задълженията е 2 484, 02 лв. – главница, 615, 46 лв. – договорна лихва и 2 210 лв. по застраховката, а размерът на дължимата лихва за забава е 716, 68 лв.

Останалите писмени доказателства, приобщени по делото, не влияят при формиране на правните изводи и са неотносими към предмета на делото, поради което е ненужно подробното им обсъждане.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

3

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 от ГПК, за което е било образувано ч. гр. д. № 1394/2022 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника като в законоустановения за това срок същият е оспорил вземането. Поради това съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на исковете. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая оспорването на вземането по см. на чл. 414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, вземането по която заповед е оспорено от длъжника.

Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.

По отношение на извършеното прехвърляне на процесното вземане:

Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като з а извършената цесия било изпратено уведомление длъжника, за което доказателства да е получено няма. Поради това процесуалният представител на длъжника е направил възражение, че цесията не е породила действие спрямо ответника.

В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.

4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния 4 договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правен ефект.

Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, станало чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на 15.11.2022 г. (спр. л. 38 от делото).

В този смисъл съдът намира, че съобразявайки уведомяването на длъжника за извършената цесия, при усл. на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Искане за уведомяване на ответника за извършената цесия е направено с исковата молба, а освен това е приложено изрично уведомление до него – виж л. 27 от делото. В този смисъл възражението на ответника е неоснователно.

Независимо от горното обаче съдът е длъжен ex officio да изследва действителността на процесния източник на облигационни отношения, с оглед характеристиката на последния на договор за потребителски кредит и засилената защита, от която се ползват лицата, притежаващи качеството „потребител“, какъвто несъмнено е и настоящият случай.

Процесният договор за заем от 25.02.2019 г. попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г.

Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. ( § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП , вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП ), както и нормите на Европейското общностно право Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;

3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др. /; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.