Решение № 6851 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6851 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100503941 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба вх. № 11860 от 30.01.2025 г., подадена от М.

С. А. – длъжник по изп. дело № 20218600401332 по описа на ЧСИ В.М., район на действие – СГС, рег. № 860 на КЧСИ срещу отказ на съдебния изпълнител от 15.01.2025 г. да прекрати изпълнителното производство.

Жалбоподателката излага доводи, че на 23.12.2024 г. е сключила споразумение с „Банка ДСК“ ЕАД, съгласно което е внесла сумата от 500 лв. в полза на кредитора за задължението от 1352,76 лв., а в останалата част задължението е било опростено. Моли да бъде отменен отказът на съдебният изпълнител, като бъде вдигнат наложен по нейна сметка запор, както и да бъдат възстановени събраните по делото суми.

Взискателят по изпълнителното дело – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е подал възражение срещу изложеното в жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че посоченото от жалбоподателката споразумение касае нейни задължения по друг договор, сключен с първоначалния носител на вземането – „Банка ДСК“ ЕАД.

Частен съдебен изпълнител В.М. е дала обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20218600401332 по описа на ЧСИ В.М. е образувано по молба с вх. № 53803/15.09.2021 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД за събиране на суми по изпълнителен лист от 10.08.2015 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 1 от ГПК от 10.08.2015 г. по гр.д. № 44227/2015 г. на СРС, 29 състав, с която М. С. А. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД парични суми по Договор за издаване и послужване на кредитна карта от 19.07.2007 г.

Представено е извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ ЕАД, видно от което процесният договор от 19.07.2007 г. се обслужва по сметка № 21716138. Представен е договор за цесия от 26.04.2016 г., по силата на който вземането по горепосочената сметка № 21716138 е било прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като неправилно е посочена дата на разрешаване на кредита 29.09.2008 г. Представен е и договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 21.06.2022 г., по силата на който „ОТП Факторинг България“ ЕООД е цедирало на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията по горепосочения договор за кредит. В приложение № 1 към договора е пренесена допуснатата техническа грешка в датата на разрешаване на кредита – 29.09.2008 г. вместо 19.07.2007 г., но с оглед задълженото лице и размера на дължимите суми може да се направи извод, че се касае за задълженията по договора за кредит от 19.07.2007 г., за които е издаден изпълнителният лист от 10.08.2015 г. по гр.д. № 44227/2015 г. на СРС, 29 състав.

С молба вх. № 1895/09.01.2025 г. длъжницата М. А. е представила на съдебния изпълнител споразумение с „Банка ДСК“ ЕАД за погасяване на задълженията й и е помолила изпълнителното дело да бъде прекратено. Видно от представеното споразумение от 23.12.2024 г., същото е сключено във връзка с Договор за кредит от 28.11.2006 г. „Банка ДСК“ ЕАД се е съгласила да получи еднократно плащане от 500 лв. по посочена в споразумението банкова сметка, като опрости остатъка от дълга по договора. Представена е и вносна бележка за внасяне на сумата от 500 лв. по посочената в споразумението сметка. С ръкописно разпореждане от 15.01.2025 г. молбата е оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и обясненията на частен съдебен изпълнител В.М., прие следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и е срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. С постановление от 15.01.2025 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата за прекратяване (приключване) на изпълнителното дело, поради което е налице подлежащо на обжалване изпълнително действие.

Жалбоподателката излага доводи, че задълженията й по делото са погасени по силата на сключено с първоначалния кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД споразумение от 23.12.2024 г.

Видно от съдържанието му, споразумението е сключено във връзка с Договор за кредит от 28.11.2006 г., докато представеният с молбата по чл. 426 от ГПК изпълнителен лист има за предмет задължения Договор за издаване и послужване на кредитна карта от 19.07.2007 г.

Наред с това, към момента на подписване на споразуемнието „Банка ДСК“ ЕАД вече не е била кредитор на длъжника, като няма данни за обратното цедиране на вземането в полза на 2 банката. Тоест, касае се различни задължения и не може да се приеме, че със споразумението от 23.12.2024 г. са погасени задълженията изпълнявани по процесното дело № 20218600401332 по описа на ЧСИ В.М..

Ето защо не са налице условията за приключване на делото, поради което жалбата по чл. 426, ал. 2, т. 6 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 11860 от 30.01.2025 г., подадена от М. С. А.

– длъжник по изп. дело № 20218600401332 по описа на ЧСИ В.М., район на действие – СГС, рег. № 860 на КЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител от 15.01.2025 г. да прекрати изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3