Решение № 1492 от 18.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1492 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100510428 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20285573 от 30.12.2020 г., постановено по гр. д. № 7569/2019 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е признато за установено по отношение на ответника В. Е.С. че в полза на ищеца "С.В." АД съществува вземане за сумата от 647,47 лева, представляваща главница за незаплатена сума за доставена и потребена вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода 06.10.2015 г. до 05.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК пред заповедния съд – 05.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 191,59 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.11.2015 г. до 05.10.2018 г., за които суми е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64757/2018 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът за заплащане на главница за разликата над уважения размер от 647,47 лева до пълния претендиран размер от 3 257,79 лева, както и искът за заплащане на мораторна лихва за разликата над уважения размер от 191,59 лева до пълния претендиран размер от 335,77 лева, както и за периода 07.04.2012 г. – 06.11.2015 г. и периода 05.10.2018 г. – 07.10.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и ал. 8 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски по делото в общ размер на 158,83 лева – разноски в заповедното и в исковото производство.

С определение № 20150929 от 03.07.2021 г, постановено по реда на чл. 248 ГПК, районният съд е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева, поради недоказаност на претенцията. Определението е влязло в сила като необжалвано.

Срещу постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове , е депозирана въззивна жалба от ответника В. Е.С. чрез адвокат К.А., САК. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяване на същото в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че представеното по делото извлечение от регистъра на Служба по вписванията по персоналната партида на ответника за вписано прехвърляне на процесния имот не 1 съставлява годно доказателство за принадлежността на правото на собственост и ползването на процесния имот. С жалбата се представя като писмено доказателство по делото нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на недвижим имот № 63, т. VII, рег. № 22717, дело № 1164/2011 г. на нотариус В.Б., № 302 в регистъра на НК. Твърди се, че видно от пункт първи на посочения нотариален акт жалбоподателят е ползвател на ¼ ид. част от процесния апартамент, поради което предявените искове следва да бъдат уважени само до размера на ¼ от заявените претенции. Предвид изложеното, в случай, че съдът не приеме представения нотариален акт като писмено доказателство по делото поради настъпила преклузия по смисъла на чл. 266 ГПК, моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца "С.В." АД.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на главница за разликата над уважения размер от 647,47 лева до пълния претендиран размер от 3 257,79 лева, както и в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на мораторна лихва за разликата над уважения размер от 191,59 лева до пълния претендиран размер от 335,77 лева, както и за периода 07.04.2012 г. – 06.11.2015 г. и периода 05.10.2018 г. – 07.10.2018 г.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидно облигационно отношение с предмет: доставка на В и К услуги до имот с адрес в гр. София, ж. к. „*******, ап. 9. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия (ОУ), предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган. Видно от приложена към исковата молба справка от Служба по вписванията ответникът е титуляр на право на ползване върху имота, поради което същият има качеството на потребител на предоставените В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За исковия период по партидата на имота е открита договорна сметка **********. За вземанията на ищцовото дружество е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е депозирал в срок възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 3 257,79 лева – главница за доставена и потребена вода за периода 07.03.2012 г. – 07.10.2018 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното плащане, както и сумата от 335,77 лева – мораторна лихва за периода 07.04.2012 г. – 07.10.2018 г. Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.

Е.С. чрез пълномощника адвокат К.А.. Оспорва качеството си на собственик или ползвател на процесния апартамент. Оспорва наличието на валидно договорно отношение между него и ищцовото дружество. Позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните от ищцовото дружество вземания с дата преди 05.10.2015 г.

На 05.10.2018 г. „С.В.“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Е.С.. за сумата от 3 257,79 лева – главница за периода 07.03.2012 г. – 07.10.2018 г., както и мораторна лихва в размер на 335,77 лева за периода 07.04.2012 г. – 07.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

С разпореждане от 18.10.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 64757/2018 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на сумата 121,87 лева, от които: 71,87 лева – държавна такса, както и 50 лева – 2 юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника В. Е.С. с което заявява, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Съгласно представена по делото справка по лице в периода 01.01.1992 г. до 04.02.2019 г. от Служба по вписванията – гр. София – за лицето В. Е.С. ЕГН **********, в полза на посоченото лице е учредено право на ползване върху ½ идеална част от апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „******* по силата на договор за дарение и учредяване на право на ползване, вписан на 27.12.2011 г.

От заключението на вещото лице Д.Р. по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че количеството консумирана вода в процесния имот за периода 07.03.2012 г. – 07.09.2018 г. е 1 637 куб. м., като стойността на доставените В и К услуги с посочения обем възлиза на 3 593,56 лева. Тя е в съответствие с отчетените и отразени в карнетите количества и по утвърдените от КЕВР цени /по решения Ц 053/23.04.2007 г. Ц 21/28.04.2012 г., Ц 8 28/28.04.2016 г./. Размерът на начислената главница за процесния период е 3 257,79 лева, а размерът на лихвата за забава за същия период възлиза на 335,77 лева. Видно от счетоводството на ищцовото дружество вземанията по издадените фактури за периода 09.03.2011 г. – 04.02.2012 г. са били отписани като погасени по давност. Общата стойност на неплатените суми по фактури за периода 07.03.2011 г. – 05.10.2015 г. възлиза на стойност 2 086,46 лева, от които 1 962,86 лева – главница, и 123,60 лева – лихва.

С определение № 4230/16.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 10428/2021 г. по описа на СГС, II Е въззивен състав, като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на недвижим имот № 63, т. VII, рег. № 22717, дело № 1164/2011 г. на нотариус В.Б., № 302 в регистъра на НК. В пункт първо от него е посочено, че Е.С.В. и Н.К.В. учредяват на сина си В. Е.С.. и на неговата съпруга М.И. С.а правото да ползват и обитават пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно за всеки един от тях ½ идеална част от апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „*********. В пункт втори е посочено, че Е.С.В. и Н.К.В. си запазват пожизнено и безвъзмездно правотот на ползуване върху ½ идеална част от имота, заедно и поотделно за всеки един от тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка настоящият въззивен състав установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Спорен между страните е въпросът дали за процесния период същите са били обвързани от облигационна връзка и съответно дали жалбоподателят е ползвател на процесния имот, респективно в какъв обем са притежаваните от него вещни права върху имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

3

Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.