Разпореждане № 2596 от 21.08.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2596 гр. гр. Лом, 21.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620102251 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е заповедно, образувано по заявление по чл. 410 ГПК от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, вх.офис-сграда "Лабиринт", общ. Столична, обл. София (столица), чрез пълномощника И. Н. Н., юрисконсулт, срещу К. С. Й., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес: ************, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1/ Главница 936.54 EUR за периода 05.11.2024 г. - 29.11.2025 г.ведно със законната лихва върху главницата от 11.08.2026 г.; 2/ Договорна лихва 1 319.66 EUR за периода 05.11.2024 г. - 29.11.2025 г.; 3/ Мораторна лихва 160.72 EUR за периода 06.11.2024 г. - 11.08.2026 г.

В заявлението /в т. 3.2. – обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено: Договор за потребителски кредит № 6075245 от 05/09/2024 год.

На 28.11.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.11.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Вива Кредит" АД, по силата на който вземането на "Вива Кредит" АД срещу К. С. Й., произтичащо от Договор за потребителски кредит№ 6075245 от дата 05.09.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на"Вива Кредит" АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПВИВ/6075245 от дата 28.11.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

В т. 5 от заявлението, „Допълнителни изявления и допълнителна информация“ е посочено, че: На 05.09.2024 г. между"Вива Кредит" АД и К. С.

1

Й. е сключен договор за паричен заем № 6075245 , по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 2050 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 5091.75 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 3041.75 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 29.11.2025 г., на 14 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 185.96 лв. Срокът на договора е изтекъл на 29.11.2025 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

По същество:

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК , съдът констатира обоснована вероятност за очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), поради което искането за тези суми следва да се отхвърли.

От приложения към заявлението препис от договор за потребителски кредит се установява, че е сключен при предварително определени от страна на кредитодателя договорни клаузи. Договорът е бланков, съдържа общи условия и макар определен като индивидуален, всъщност не е налице индивидуално уговаряне на неговите условия. Видно от договора финансовата институция е посочила абсолютни стойности на лихвения процент по заема (40,32%), годишен процент на разходите (ГПР – 49,49%) и годишното му оскъпяване.

Това налага извод, че кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В случая процесният договор за кредит формално отговаря на това изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита.

Съгл. чл. 1, ал. 2 от Договора обаче, заемателят „доброволно“ е избрал услугата „експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем“, за което на осн. ал. 3, при сума на кредита 2050 лева, се е съгласил да 2 заплати такса в размер на 1469,10 лева, на равни месечни вноски с падежи съгласно погасителния план и включени в него.

Отделно от това, съгл. чл. 5 от Договора, заемателят е длъжен в 3дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя обезпечения – поръчителство на лице, отговарящо на определени условия или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това условие дължи неустойка в размер на 979,35 лева, отново на равни вноски съгласно погасителния план и в този случай дължимата вноска е 339,45 лева, а общото задължение по договора – 5091,75 лева (2603.37€).

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст, да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Затова настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение.

Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият реалните административни разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. Посочената по-горе услуга по Договора за потребителски кредит № 6075245 от 05/09/2024 год.. има характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Касае се за неравноправна клауза по смисъла на чл.

143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП.

Относно договорената в чл. 5, ал. 2 от договора неустойка в размер на 979,35 лева, за непредставяне на обезпечение:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за кредит, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Поръчител – физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря па следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, ИЛИ 2. Банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в 3 размер на цялото задължение на Заемателя по договора и да е валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Видно от сключения между страните договор, заемателят се е задължил да предостави на заемодателя цитираното по-горе обезпечение, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка в размер на почти половината от сумата, получена като заем. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Изискванията на кредитора за условията, на които следва да отговаря и за сроковете, в които да се предостави това обезпечение – последващо, а не като предварително условие за отпускане на кредита, водят на извод, че в случая целта е допълнително възнаграждение на заемодателя, а не обезпечаване на вземането му. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие.

Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.

Същевременно, възнаграждението по договора за неустойка за непредставяне на обезпечение е в полза на заемодателя и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Уговорената неустойка, както бе посочено представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посоченият в договора ГПР е 49,49%, но той не включва уговорената неустойка за непредставено обезпечение.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и се окачествява като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

Разходите за заплащане на процесните допълнителни услуги и неустойка са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. Всъщност, за получените в заем 2050 лв., за 15-те месеца, за които е договорено задължението да бъде погасено, кредитополучателят би следвало да върне общо 5091,75 лв., което е оскъпяване с 248,37%. Очевидно действителният ГЛП не е 40,32% и ГПР не е 49,49%, както е посочено в 4 договора. Освен нищожни, като противоречащи на закони (чл. 10а, ал. 2 ЗПК), тези допълнителни уговорки увеличават и годишния процент на разходите. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна.

Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед горното са налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК в този случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита.

По изложените съображения, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище/адрес на управление: гр.