Решение № 68 от 16.08.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велики Преслав, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20213610200376 по описа за 2021 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от К. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.“***“№ *, ет. *, ап. * срещу Наказателно постановление №210323-000546/05.10.2021 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД МВР-Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от процесуалне представителюрисконсулт, счита че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, правилно е приложен материалния закон и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят на 24.08.2021 г. около 11.15 часа в гр.Велики Преслав на кръстовището между ул.“Кирил и Методий“ и ул.“Йордан Господинов“, управлявал товарен автомобил ТАТРА 815, собственост на „НСТАТ“ЕООД в посока гр.Търговище. На посоченият пътен участък жалбоподателя, като водач на МПС бил спрян за проверка от служители на РУ-В.Преслав – свидетелите Т.Т. и Р.Д.. В хода на проверката свидетелите установили, че амтомобила се движи с невключени къси или дневни 1 светлини, водача не носи знак за ГТП на управлявания автомобил и автомобила не е оборудван със светлоотразителна жилетка.

За установените нарушения на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 447729 от 24.08.2021 г., за нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. От представеният оригинал на АУАН не може да се установи, дали нарушителя го е подписал с или без възражения, т.к изписаното е нечетливо, но независимо от това в срока по чл.43, ал.5 от ЗАНН, в редакцията й към датата на съставяне на акта.

Въз основа на така съставения акт е издадено Наказателно постановление №21-0323000546/05.10.2021 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД МВР-Шумен, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на осн.чл.185 от ЗДвП "глоба" в размер на по 20.00 лева или в общ размер на 60.00 лв. за нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

При съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е посочено, че управлявания от жалбоподателя автомобил по време на извършване на нарушението е товарен автомобил „Татра 815“ с рег.№Н9762 АК, собственост на „НСП-АТ“ЕООД, а в обстоятелствената част на АУАН е посочено, че управлявания от жалбоподателя автомобил е „Татра 815“, собственост на „НСПАТ“ЕООД. По този начин съдът счита, че нарушението не е описано според изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено. Същото е накърнило правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере конкретно за какво нарушение е било наказано.

Разпоредбите на закона са категорични - както актът за нарушение, така и наказателното постановление, трябва да съдържа точно описание на нарушението, като това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Този реквизит на наказателното постановление е съществен и не може да бъде извличан по тълкувателен път или по пътя на формалната или правна логика, като това би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените отношения, и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че за лицето, на което е наложено административното наказание, не са били създадени пречки да разбере с кой автомобил точно е осъществил състава на административното нарушение, за да организира защитата си. Правоприлагането по принцип и в 2 частност - административно- наказателното правоприлагане, предположения, а на конкретни факти и обстоятелства. не може да почива на

В НП задължително се съдържа описание на нарушението, което следва да съответства на описанието на нарушението в АУАН. Тъй като се касае за административно-наказателна отговорност, която е санкционна отговорност, недопустимо е да има разлика в съдържанието между двата акта - АУАН и НП, т. к. по този начин нарушението е неясно, неточно и непоследователно формулирано и лицето не може да организира адекватно и в пълен обем защитата си. В настоящият случай посочването на различни МПС, чрез непосочване на индивидуализиращи белези на МПС в единия от актовете, управлявани от жалбоподателя в АУАН и в НК е разлика в съдържанието на двата акта и по този начин нарушението е неясно, неточно и непоследователно формулирано и лицето не може да организира адекватно и в пълен обем защитата си.

Неоснователно е твърдението на АНО, че пропускът е саниран на осн.чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Видно от представената от АНО справка – извлечение от АИС КАТ регистрация за собственик МПС на „НСТ-АТ“ЕООД се установява, че дружеството е вписано като собственик на т.а.“Татра 815“ с рег.№Н7112АМ и т.а.“Татра 815“ с рег.№Н9762АК. От служебно изискана справка от съда се установява, че т.а.“Татра 815“ с рег.№Н9762АК от 18.11.2015 г. не е собственост на „НСТАТ“ЕООД.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели- актосъставител и свидетел очевидец при установяване на нарушението не дадоха показания, които да потвърдят, че посоченото в НП, МПС управлявано от жалбоподателя на датата на извършване на нарушението е т.а.“Татра 815“ с рег.

№Н9762АК. Не се установи и соченото от процесуалния представител обстоятелство, че водачът на автомобила е заявил пред полицейските служители, че „НСТ-АТ“ЕООД е собственик на т.а.“Татра 815“ с рег.№Н9762АК и че е представил писмени доказателства за удостоверяване на това обстоятелство. При противоречие в събраните доказателства- писмени и гласни, съдът не може да направи извод, че е установено по безспорен начин извършването на нарушението и счита, че разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е неприложима в настоящия случай. АНО не е установил, както по време на проверката, така и в хода на административнонаказателното производство по несъмнен начин факти от обективната страна на деянието.

Разпоредбите на закона са категорични - както актът за нарушение, така и наказателното постановление, трябва да съдържа точно описание на нарушението, като това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Този реквизит на наказателното постановление е съществен и не може да бъде извличан по тълкувателен път или по пътя на формалната или правна логика, като това би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените отношения, и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че за лицето, на което е наложено административното наказание, не са били създадени пречки да разбере с кой автомобил точно е осъществил състава на административното нарушение, за да организира защитата си. Правоприлагането по принцип и в частност - административно- наказателното правоприлагане, не може да почива на предположения, а на конкретни факти и обстоятелства.

В НП задължително се съдържа описание на нарушението, което следва да съответства на описанието на нарушението в АУАН. Тъй като се касае за административно-наказателна отговорност, която е санкционна отговорност, недопустимо е да има разлика в съдържанието 3 между двата акта - АУАН и НП, т. к. по този начин нарушението е неясно, неточно и непоследователно формулирано и лицето не може да организира адекватно и в пълен обем защитата си. В настоящият случай посочването на различни МПС управлявани от жалбоподателя в АУАН и в НК е разлика в съдържанието на двата акта и по този начин нарушението е неясно, неточно и непоследователно формулирано и лицето не може да организира адекватно и в пълен обем защитата си.

Предвид изложеното, настоящият състав, намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на НП, само на това процесуално основание, без да се налага обсъждане на спора по същество, които накърняват правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

Съдът счита, че нарушението по чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП не е описано според изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено. Същото е накърнило правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере конкретно за какво нарушение е било наказано.

В АУАН нарушението е описано както следва:“не носи знак за ГТП на управлявания автомобил“, в НП същото нарушение е описано, както следва:“не носи документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС, което управлява“. Съставът на нарушението по чл. 100, ал.1, т.6 от ЗДвП е описан в разпоредбата, както следва:“водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.“. Видно от цитираното описанието на нарушението не отговаря на състава на посочената законова норма, която точно и ясно повелява какъв документ следва да носи водачът на МПС.

В НП задължително се съдържа описание на нарушението, което следва да съответства на описанието на нарушението в АУАН. Тъй като се касае за административно-наказателна отговорност, която е санкционна отговорност, недопустимо е да има разлика в съдържанието между двата акта - АУАН и НП, т. к. по този начин нарушението е неясно, неточно и непоследователно формулирано и лицето не може да организира адекватно и в пълен обем защитата си. В настоящият случай посочването на различни документи, които е задължен да носи жалбоподателя в АУАН и в НК е разлика в съдържанието на двата акта и по този начин нарушението е неясно, неточно и непоследователно формулирано и лицето не може да организира адекватно и в пълен обем защитата си.

Предвид изложеното, настоящият състав, намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на НП, само на това процесуално основание, без да се налага обсъждане на спора по същество, които накърняват правото на защита на привлеченото към отговорност лице.