Определение № 17 от 06.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100608611 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от адв. В. М. - упълномощен защитник на подс. А. К.

Т. срещу определение от 16.12.2025г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.№ 16586/2025г. по описа на СРС, е което е потвърдена мярка за неотклонение „Домашен арест“ спрямо подсъдимия и делото е насрочено за разглеждане по общия ред в о.с.з. на 26.02.2026г.

Във въззивната частна жалба се твърди, че атакуваното определение в частта, е която е отказано да бъде променена мярката за неотклонение в по-лека такава е незаконосъобразно и се моли да бъде отменено. Като основание за това защитникът посочва на първо място обстоятелството, че престъплението по член 343 б ал. 2 връзка с алинея 1 от Наказателния кодекс, за което е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия, не е тежко по смисъла на закона и моли да се прецени, че сроковете, предвидени в разпоредбата на член 64 ал. 3 от НК са релевантни относно преценка за разумността на срока на задържане и всъдебната фаза на процеса.

Отделно от това от приложените медицински документи ставало ясно, че подсъдимият Т. страда от захарен диабет, дислипидимия, чернодробна стеатоза и хроничен панкреатит, които са тежки и хронични заболявания и е необходимо да бъдат регулярно проследяване и лекуване, като често налагат и болничен престой, което би било трудно осъществемо при изтърпяване на настоящата МНО.

На трето място защитникът е заявил, че преди задържането на подсъдимия същият е упражнявал труд като геодезист, която работа няма как да осъществява, докато търпи мярка за неотклонение „домашен арест“ и това води до влошаване на финансовото му състояние.

Поради всичко изложено защитникът моли да бъде променена мярката за неотклонение на 1 подсъдимия от „домашен арест“ в по-лека такава.

Настоящият въззивен съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт, с който подс. А. К. Т. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 343б ал. 2 във вр.ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 24-09-2025 година по автомагистрала Тракия е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1.44 промила, след като вече е бил осъден за друго такова престъпление, а именно по член 343б алинея 1 от Наказателния кодекс, при което му е наложено наказание лишаване от свобода от 3 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.

В проведеното разпоредително заседание по делото на 16.12.2025г. първоинстанционният съд е потвърдил мярката за неотклонение, взета срямо подсъдимия „домашен арест“.

На първо място настоящият въззивен съдебен състав намира, че въпреки че престъплението по член 343б от Наказателния кодекс не е тежко по смисъла на закона, то е такова, което би могло да предизвика изключително тежки последици за самият извършител и за околните. Видно от материалите по делото, подсъдимият не само е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол в кръвта, но тази употреба е довела до изключително високото ниво на отчетен алкохол в кръвта, а именно 1.44 промила.

На следващо място подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол по АМ Тракия, която е високоскоростен път и е ноторно, че по нея се движат множество автомобили с много високи скорости. Тоест обстоятелството, че той се е поставил сам в състояние да не може адекватно да управлява своето МПС е поставило в риск всички движещи се около него моторни превозни средства от евентуално претърпяване на ПТП.

На следващо място, видно от обвинението, подсъдимият е извършил процесното престъпление, след като веднъж вече е бил осъден за същото. Тоест, предишното осъждане не е повлияло превантивно и възпиращо спрямо него. Нещо повече, предходният съдебен състав е направил огромен компромис към подсъдимия, след като му е наложил минималното наказание, чието изпълнение е отложено за изпълнение. След като подсъдимият е извършил поредното такова престъпление, то явно дори това наказание не е изиграло своята превантивна и превъзпитателна роля спрямо него, поради което и няма причина да се приеме, че спрямо подсъдимия следва да се прилагат нови компромиси. Още повече от всички изложени обстоятелства Съдът намира, че наложената му МНО е напълно адекватна и по-лека такава не би могла да изиграе своята роля спрямо конкретния подсъдим.

На следващо място Съдът намира за неоснователно и възражението на защитника, че следва да бъде проявена снизходителност към подсъдим заради лошото му здравословно състояние.

Действително, видно от материалите, приложени в разпоредителното заседание по делото на Районния съд, подсъдимият страда от няколко хронични заболявания. Само че те са били 2 налични и към момента на извършване на престъплението. Всички тези хронични заболявания по принцип предполагат спазване на доста здравословен и щадящ здравето начин на живот. А поемането на алкохол и то редовно, видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия и от факта на извършване на настоящото престъпление, определено е извън пределите на такъв здравословен режим. При положение, че подсъдимият сам е пренебрегнал наличието на тези заболявания и е извършил действия, насочени към увреждане на собственото му здраве, същото влошено здравословно състояние не може да бъде ползвано в полза на направа на извод, че следва да бъде променена мярката му за неотклонение, за да има той възможност да се лекува. Подсъдимият сам е пренебрегнал своето здраве като не само е извършил действия, които са го увредили, но и са поставил в риск здравето и живота на други водачи на моторни превозни средства.

С оглед на наличието на същия този риск, съдът намира, че не следва да бъде направен компромис спрямо подсъдимия и във връзка с това, че той евентуално ще загуби работата си. Отново, тази работа той е извършвал към момента на извършване на престъплението, когато съзнателно е поел алкохол, качил се е да управлява. МПС е и е поставил здравето и живота на другите водачи около себе си по високоскоростната автомагистрала Тракия и то след като вече е бил наясно с противоправността на извършеното и с възможността от налагане на наказание за това.

Поради всичко изложено настоящият въззивен съдебен състав намира, че към настоящия момент не е налице основание за промяна на мярката за неотклонение спрямо подсъдимия А. К. Т. от „домашен арест“ в по-лека такава. В този смисъл намира, че определението на районния съд в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, поставено в разпоредително заседание от 16.12.2025г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав по н.о.х.д.№ 16586/2025г. по описа на СРС, е което е потвърдена мярка за неотклонение „Домашен арест“ спрямо подсъдимия А. К..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100608611 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от адв. В. М. - упълномощен защитник на подс. А. К.

Т. срещу определение от 16.12.2025г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.№ 16586/2025г. по описа на СРС, е което е потвърдена мярка за неотклонение „Домашен арест“ спрямо подсъдимия и делото е насрочено за разглеждане по общия ред в о.с.з. на 26.02.2026г.

Във въззивната частна жалба се твърди, че атакуваното определение в частта, е която е отказано да бъде променена мярката за неотклонение в по-лека такава е незаконосъобразно и се моли да бъде отменено. Като основание за това защитникът посочва на първо място обстоятелството, че престъплението по член 343 б ал. 2 връзка с алинея 1 от Наказателния кодекс, за което е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия, не е тежко по смисъла на закона и моли да се прецени, че сроковете, предвидени в разпоредбата на член 64 ал. 3 от НК са релевантни относно преценка за разумността на срока на задържане и всъдебната фаза на процеса.

Отделно от това от приложените медицински документи ставало ясно, че подсъдимият Т. страда от захарен диабет, дислипидимия, чернодробна стеатоза и хроничен панкреатит, които са тежки и хронични заболявания и е необходимо да бъдат регулярно проследяване и лекуване, като често налагат и болничен престой, което би било трудно осъществемо при изтърпяване на настоящата МНО.

На трето място защитникът е заявил, че преди задържането на подсъдимия същият е упражнявал труд като геодезист, която работа няма как да осъществява, докато търпи мярка за неотклонение „домашен арест“ и това води до влошаване на финансовото му състояние.

Поради всичко изложено защитникът моли да бъде променена мярката за неотклонение на 1 подсъдимия от „домашен арест“ в по-лека такава.

Настоящият въззивен съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт, с който подс. А. К. Т. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 343б ал. 2 във вр.ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 24-09-2025 година по автомагистрала Тракия е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1.44 промила, след като вече е бил осъден за друго такова престъпление, а именно по член 343б алинея 1 от Наказателния кодекс, при което му е наложено наказание лишаване от свобода от 3 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.

В проведеното разпоредително заседание по делото на 16.12.2025г. първоинстанционният съд е потвърдил мярката за неотклонение, взета срямо подсъдимия „домашен арест“.

На първо място настоящият въззивен съдебен състав намира, че въпреки че престъплението по член 343б от Наказателния кодекс не е тежко по смисъла на закона, то е такова, което би могло да предизвика изключително тежки последици за самият извършител и за околните. Видно от материалите по делото, подсъдимият не само е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол в кръвта, но тази употреба е довела до изключително високото ниво на отчетен алкохол в кръвта, а именно 1.44 промила.

На следващо място подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол по АМ Тракия, която е високоскоростен път и е ноторно, че по нея се движат множество автомобили с много високи скорости. Тоест обстоятелството, че той се е поставил сам в състояние да не може адекватно да управлява своето МПС е поставило в риск всички движещи се около него моторни превозни средства от евентуално претърпяване на ПТП.

На следващо място, видно от обвинението, подсъдимият е извършил процесното престъпление, след като веднъж вече е бил осъден за същото. Тоест, предишното осъждане не е повлияло превантивно и възпиращо спрямо него. Нещо повече, предходният съдебен състав е направил огромен компромис към подсъдимия, след като му е наложил минималното наказание, чието изпълнение е отложено за изпълнение. След като подсъдимият е извършил поредното такова престъпление, то явно дори това наказание не е изиграло своята превантивна и превъзпитателна роля спрямо него, поради което и няма причина да се приеме, че спрямо подсъдимия следва да се прилагат нови компромиси. Още повече от всички изложени обстоятелства Съдът намира, че наложената му МНО е напълно адекватна и по-лека такава не би могла да изиграе своята роля спрямо конкретния подсъдим.