Решение № 2735 от 06.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2735 гр. Варна, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110111107 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.

Ищцата Ц. Д. И. твърди в исковата си молба, че за лек автомобил марка „М. ", рег. № ***, е сключила с ответното дружество застраховка „Каско", клауза „Пълно", обективирана в застрахователна полица № ***/25.06.2024г., със срок на действие от 27.06.2024г. до 26.06.2025г. Твърди се, че на 15.05.2025г. около 21:10 часа по пътя след с. Г., в посока гр. В., управлявайки застрахования автомобил застигнала товарен автомобил, от който изведнъж започнали да падат камъчета. Веднага намалила скоростта и отбила на безопасно място, за да може да огледа автомобила и да предотврати по-сериозни щети. Не можала да види регистрационния номер на товарния автомобил, тъй като същия бил неосветен и зацапан, не могла и да го догони.

След оглед на автомобила установила увреждания по преден капак, предната броня, предната решетка и челното стъкло на автомобила. За настъпилото събитие застрахователят бил уведомен на 16.05.2025г., като според съставения опис на щетите са установени следните увредени детайли: предна броня, облицовка, решетка радиатор, преден капак, предно стъкло, ремонт комплект предно стъкло, комплект закрепващ елемент предно стъкло и подложки пред стъкла.

Твърди, че застрахователят й е изплатил обезщетение в размер на 1026.07 лева, която е недостатъчна да покрие разходите за възстановяване на щетите, поради което сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 779.26 евро, частичен иск от 1264.90 евро (съобразно допуснатото в о.с.з. на 1

08.06.2026г. изменение на иска), представляваща необходима стойност за ремонт на щетата вследствие на настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 06.10.2025г., до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва механизма на настъпване на вредите. Твърди, че изплатената в полза на ищеца сума в размер на 1026.07 лева, представлява пълно обезщетяване на имуществените вреди, които са причинени на последния в резултата на декларираното събитие, като по този начин са изпълнили изцяло задължението си по застрахователния договор и не са давали повод за завеждане на съдебно производство. Счита, претендираните размер на средства за ремонт на автомобила за необосновано завишени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 08.06.2026г., е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване, че между ищеца и ответното дружество е сключена застраховка „Каско" за лек автомобил марка „М. ", рег. № ***, валидна към 15.05.2025г., на която дата е настъпило описаното в исковата молба събитие, в резултат на което са увредени преден капак, предната броня, предната решетка и челното стъкло на застрахованото имущество; че по повод застрахователното събитие пред застрахователя е образувана щета № ***/20.05.2025г., както и че на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1026.07 лева.

По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, в заключението по която вещото лице определя необходимите средства за ремонт на автомобила по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, включваща сервизи притежаващи и непритежаващи европейски сертификат за качество на 2425.15 лева, равняваща се на 1239.96 евро с ДДС. Тази е определената от експерта стойност на ремонтните дейности при съобразяване годината на производство на автомобила.

Горната стойност е определена при средна цена за челно стъкло от 362.47 евро, формирана от стойността на същото на марката на автомобила (426.39 евро) и на алтернативен производител (298.54 евро). Вищото лице сочи, че автомобилът към датата на застрахователното събитие е бил с оригинално стъкло на марката производител.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна 2 норма на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и пълно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на вредите, възникнали в резултат на събитието.

В настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Каско“, обект на която е лек автомобил марка „М. ", рег. № ***, както и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца събитие – увреждане на преден капак, предната броня, предната решетка и челно стъкло на застрахованото имущество.

Спорният по делото въпрос е свързан с размер на следващото се застрахователно обезщетение.

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.

С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения), щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. Съобразно последното, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в размер на 1303.88 евро (при съобразяване стойността на челно стъкло на марката производител на автомобила), от която сума следва да бъде приспаднат размера на определеното и изплатено от застрахователя обезщетение в размер на 1026.07 лева. Или дължимата на ищеца сума възлиза в размер на 779.26 евро.

3

В обобщение, съдът намира, че предявеният иск в рамките на размера, предмет на настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Ц. И. сторените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса от 31.17 лева, възнаграждение за вещо лице от 100 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 277 евро с ДДС, или общо сумата от 408.17 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.“, № ***, да заплати на Ц. Д. И., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „М.“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 779.26 евро (седемстотин седемдесет и девет евро и двадесет и шест евроцента), частичен иск от 1264.90 евро, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско“, оформена в застрахователна полица № *** от 25.06.2024г., за причинените имуществени вреди, изразяващи се увреждане на преден капак, предната броня, предната решетка и челно стъкло на лек автомобил марка „М. ", рег. № ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие, за което при ответното дружество е заведена претенция № ***/20.05.2025г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.“, № ***, да заплати на Ц. Д. И., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „М.“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 408.17 евро (четиристотин и осем евро и седемнадесет евроцента), представляваща сторени разноски в производство пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца Ц.

Д. И. по посочената в исковата молба банкова сметка, а именно: IBAN ***, с титуляр адв. Й. К. А..

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4