Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9471 от 29.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4274/2026
Вид
Определение № 9471
Подписан
29.04.2026
Състав
Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 398 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.400, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 402 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 427 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9471 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100504274 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба, вх. № 11690/23.02.2026 г. по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 и район на действие – СГС, с вх. № 55268/23.04.2026 по описа на СГС, на „БОРСТРОЙ 2020“ ЕООД, ЕИК 206323667, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул.

„********, представлявано от управителя Б.А.Д., срещу действия на ЧСИ А.П., рег. № 849, с район на действие СГС, по изп. д. № 20268490400264, изразяващи се в образуване на производство и налагане на запори върху банковите сметки на дружеството въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч. гр. д. № 84/2026 г. по описа на РС – Разлог.

В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител е действал при липса на местна компетентност по чл. 427 ГПК, тъй като нито седалището на дружеството, нито адресите на молителите попадат в района на действие на ЧСИ. Поддържа се, че поради това образуването на производството и наложените запори са незаконосъобразни, като се иска тяхната отмяна и прекратяване на производството.

ЧСИ е депозирал мотиви, с които оспорва жалбата като недопустима.

В представените материали не се съдържа писмен отговор от насрещната страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Жалбата процесуално недопустима.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК лицето, срещу което е насочено изпълнението, може да обжалва действията на съдебния изпълнител само в изчерпателно предвидените от закона хипотези. В конкретния случай атакуваните действия, които са: образуване на производство пред съдебен 1 изпълнител и налагане на запор върху банкови сметки въз основа на обезпечителна заповед, не попадат сред тези хипотези. Изброяването в закона е лимитативно и не подлежи на разширително тълкуване.

Съгласно нормата на чл.400, ал.1 ГПК налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда съгласно чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 1 и 2 , чл.507, 515, 516 и 517, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451 - 453, чл.

456, ал. 1, чл.508, 509 и чл. 512 - 514.

По своята същност запорът (обезпечителен или такъв, наложен от съдебния изпълнител в изпълнителния процес) върху вземания е разпореждане на съдебен изпълнител или на друг, овластен от закона орган /напр. НАП/, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на банката като трето задължено лице - да плаща на длъжника.

Атакуваният в настоящия процес запор, по реда на чл.435, ал.2,т.2 ГПК, е от обезпечителен характер, тъй като е наложен въз основа на издадена обезпечителна заповед след проведено производство по чл.390 ГПК.

Обезпечителната заповед не представлява изпълнително основание, а съдебен акт, с който се допуска обезпечителна мярка, подлежаща на привеждане в изпълнение от съдебния изпълнител.

Налагането на запора се извършва по реда на чл. 400, ал. 1 ГПК, като съдебният изпълнител действа при обвързана компетентност по привеждане в изпълнение на съдебния акт.

Обезпечителният запор се отличава по своята правна същност и последици от изпълнителния запор. Докато последният служи за удовлетворяване на взискателя в рамките на принудително изпълнение, обезпечителният запор има за цел единствено забрана за разпореждане с определено имущество от страна на длъжника, респ. третото задължено лице, т.е. неговата цел е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено - сумата ще бъде платена и задължението - погасено, след постановяване на осъдително решение и образуване на изпълнително производство. Поради това действията по налагането му не представляват действия по принудително изпълнение от кръга на обжалваемите по чл. 435 ГПК, а действия по изпълнение на съдебен акт, чийто контрол е уреден по различен процесуален ред, какъвто извод се съдържа и в практиката на съдилищата .

За ответника по обезпечителното производство законът предвижда самостоятелни способи за защита срещу допуснатото обезпечение - чрез обжалване на определението, с което е допусната обезпечителната мярка по реда на чл. 396, ал. 1 ГПК, както и чрез искане за замяна или отмяна на 2 обезпечението по чл. 398 и чл. 402 ГПК. Този ред представлява специална и изчерпателна защита срещу допуснатото обезпечение.

Съгласно практиката на Апелативен съд- София, напр. Определение № 3118/07.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 20221000503399/2022 г. на Софийски апелативен съд, 14-ти граждански състав, когато съдебният изпълнител привежда в изпълнение обезпечителна заповед, издадена въз основа на определение за допускане на обезпечение, извършените от него действия не подлежат на обжалване по реда на чл. 435 ГПК, тъй като обезпечителната заповед не представлява изпълнително основание, а самостоятелен съдебен акт, чийто контрол се осъществява по реда на чл. 396 ГПК.Наведените в жалбата доводи за липса на местна компетентност на съдебния изпълнител не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, след като жалбата срещу атакуваните действия е процесуално недопустима.

При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено.

При така изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 11690/23.02.2026 г. по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 и район на действие – СГС, с вх. № 55268/23.04.2026 по описа на СГС, на „БОРСТРОЙ 2020“ ЕООД, ЕИК 206323667, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. „********, представлявано от управителя Б.А.Д., срещу действия на ЧСИ А.П., рег. № 849, по изп. д. № 20268490400264, изразяващи се в образуване на производство и налагане на запори върху банковите сметки на дружеството въз основа на Обезпечителна заповед № 27/28.01.2026 г., издадена по ч. гр. дело № 84/2026 г. по описа на Районен съд – Разлог, I наказателен състав, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3