Протокол № 14762 от 09.06.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 14762 гр. София, 08.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110137644 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищците З. ГГ.К.М. – М. и „Ню Актърс“ ЕООД – уведомени от предходно съдебно заседание, явява се лично З. К. – М. и се представляват от адв.Д., с пълномощно по делото.

Ответникът НДК „к.ц.с.“ ЕАД – уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от юрк.А., с пълномощно по делото.

Страните/поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА становище на ответника от 07.06.2023 г., с приложени писмени доказателства.

Адв.Д.: Поддържаме исковата молба и становището по отговора на исковата молба. Нямам възражения по доклада на съда.

1

Юрк.А.: Поддържам отговора и становището от 07.06.2023 г., с приложени писмени доказателства.

Адв.Д.: Решението от Апелативен съд не следва да се приема, тъй като то е във връзка с други отношения.

Ищцата: Като сценарист съм в друго отношение, имам право и съм си дала на продуцента правата си.Имам право самостоятелно да го отдавам.

СЪДЪТ

ДОКЛАДВА делото съгласно обективиран в определение от 14.12.2022 година. проекта за доклад,

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ПРИЕМА писмени доказателства,като допустими и относими към спора, които са представени от ищците със становище по отговора на исковата молба, под опис, както и представените в днешното съдебно заседание със становище от 07.06.2023 г. писмени доказателства на ответната страна.

Адв.Д.: Водим допуснатите ни четирима свидетели.

Юрк.А.: Водим допуснатия ни свидетел, който ще разпитваме за обстоятелствата,как се е развила и дали е спазена процедурата от НДК „Конгресен център“ .

Адв.Д.: Не възразявам да се допусне поискания от ответника свидетел.

СЪДЪТ предвид становище на страните

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответника, който ще свидетелства за посочените обстоятелства в днешното съдебно заседание.

СЪДЪТ снема самоличност на свидетеля на ищеца:

2

ЕЛЕНА БОЯНОВА МАРКОВ – 39 години, неосъждана, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 НК. Същият обеща да каже истината.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля:

Разпитан същият каза: Познавам З. от 2021 г. Знам, че има фирма „Ню Актърс“ ЕООД и съм запозната с с филма, където тя работеше и правеше подготовки. Филмът се казва „Танго в тунела“. Зная, че имаше насрочена прожекция, бях уведомена, че ще бъде излъчен в НДК. Не помня датата, но тогава трябваше да взема детегледачка за децата, за да мога да отида. Бях като зрител, това стана 2022 г. Щеше да се проведе в Зала 1 на НДК, но не се осъществи прожекцията. Знам, че в последния момент се отмени прожекцията и след това имаше затруднения за намиране на нова зала и не се знаеше дали ще се осъществи. Накрая се направи в зала в един университет, който се намира в гр.София. Не съм живяла в България и не мога да кажа къде се намира университета, тъй като от 23 години не съм живяла тук.

Кетърингът,който беше организиран беше на високо ниво. Забелязах, че пише, че сме в зала 1 на НДК, а бяхме в университета. Когато започна прожекция видях, че имаше тонколони и компютър. Имаше проблем с едното прожектиране и хората и аз излязохме по време на прожекцията. Имаше медии, забелязах, че самите медии казват, че не са доволни от самата прожекция и не знаят какво да пишат. Понеже З. ми е позната реших аз да влезна и останах до края на филма,за подкрепа. Медиите не бяха доволни от непрофесионално излъчване на самия филм, било е като смешка да се излъчи филм в университет, все едно е студентски проект, а пък идва от човек, който има опит в тези неща. Това шушукаха в залата, имаше смешки в тази насока.

След това тя започна да отказва проекти, тъй като беше несигурна.

Впоследствие след филма „Танго в тунела“ започнахме да работим по друг проект, където сме партньори. З. има имидж и престиж. Тя започна да се затваря в себе си, започна да става несигурна, че не става за тази работа.

Проектът започнахме с „Ню Актърс“ ЕООД. Това ме притесни, тъй като това е проект, който би трябвало да е добре приет в киноиндустрията и ако тя не беше сигурна, никой не можеше да я убеди. Разбрах, че е имало друг човек, който претендирал за продуцентски права. Разбрах, че другата жена се е 3 обаждала да злепоставя филма пред НДК и това, че филма е неин, за което не е могъл да бъде излъчен в НДК. НДК не са искали да се излъчи този филм там, заради проблема, който З. е имала с другия продуцент въпреки, че е имала спечелено дело. Чувала съм, че не се е справила и че е било смешно такъв филм да бъде прожектиран в университет. Рекламите продължаваха да стоят по билбордовете. Това, че филма още е в кутия и не е излъчен по кината и това, че З. не е продължила след това да се опитва да продаде филма.Но това което видях е, че тя се депресира и се затвори в себе си и се чувстваше изложена за начина, по който беше прожектиран и с всичките проблеми със звука. Половината хора не дойдоха. Доста познати, които са в тази сфера не дойдоха и от медиите половината не дойдоха. Не искаха да пишат нищо за филм, който е излъчен в зала на университет. Тези медии, които бяха на самия филм отказаха да пишат, заради начина по който беше прожектиран. В залата имаше проблеми със звука, нямаше достатъчно техника. Имаше само тонколони и компютър. Звукът прекъсваше и пращеше, не беше професионално. Залата беше голяма и половината празна. Преди тази дата на друга прожекция на този филм не съм била.

На въпроси на юрк.А. свидетелят отговори: Аз съм позната на З..

Върнах се в България скоро, не съм идвала в България от 23 години. Не мога да посоча медиите, които бяха там, имаше вестник, не запомних имената. Не мога да ги назова като имена. На етикета им пишеше вестник. Аз напуснах залата когато стана проблема със звука и после реших да се върна, за да й дам подкрепа. Около средата и към края имаше проблем със звука, беше по-тих.

Нямаше необходимата акустика. З. отказа на други хора проекти и не искаше да работи, тъй като не се чувства сигурна, след този случай. Разочарова се страшно много. Когато беше отказана прожекцията в НДК тя ми каза, че делото е минало и че е спечелено. Не ми каза броя на делата.

Страните/поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ снема самоличност на свидетеля на ищеца:

НИКОЛА ГЕОРГИЕВ СТАНЧЕВ – 36 години, неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 НК. Същият обеща да каже истината.

4

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.

Разпитан същият каза: Познавам З. от 13-14 години. Има даже две фирми. Занимава се с кино производство. Зная за филма „Танго в тунела“. Аз съм един от сърежисьорите на филма и актьор. З. беше написала сценария още през 2010 г. През 2018 г. решихме да го направим и тя се зае с продуцентската страна, предложи ми да съм режисьор. Трябваше ни втори режисьор, защото трябваше да играя. Към пролетта на 2018 г. започнахме да снимаме. Заснехме го. След заснемането му, беше представен първо на „София филм фест 2019 г.“ След минаване през фестивалите се отива на предприема, премиера и тогава се пуска на екраните в България. Когато решихме да го пуснем се насочихме към най-мащабното прожектиране в НДК в залата №1. Започна продуцентска страна подготовка за събитието, като подготовката беше с реклами, с плакати, с трейлър върви в метрата и с конкретна дата за излъчване мисля, че беше дванадесети, миналата година.

Не се случиха нещата. Започнаха проблеми в продукцията, аз долавях едно спиране от излъчване в НДК поради това, че З. имаше казуси с друг член от екипа и процес, който тя да финализира нейната позиция като основен продуцент. Едно от въпросните личности в този проект, с който имаше съдебен процес е започнала да се свързва не само с НДК, а и други места и да саботира случването на това нещо и то се саботира. Прожекцията стана в един университет, в една зала. Това не мога да кажа след колко време стана може би 2-3 седмици, месец. Аз бях на прожекцията. Капацитетът на сградата не беше лош, една класическа соц зала за прожектиране, като кино Изток на времето като капацитет. Там няма прожекционна машина, някакъв проектор, който е с компромисни параметри, същото важи и за звука, защото залата не е професионална за излъчване. Хората, които дойдоха по мое впечатление макар, че по такива събития има малко куртоазия, но се усети, че си е провал.

Никой не си прави игрален филм премиера в такава зала, която не е за кино.

По време на прожекцията имаше проблеми - филма спря, стана тъмно. Светна се после, то понеже е от таблет свързан с някакъв проектор, излезе „Уиндолс“, дилетантска работа. За да не стои филма в шкафа и хората, които все пак знаеха за неговата премиера, която ще допълня, те плакати и реклами вървяха до последно, че ще е в НДК и дори след въпросната дата 12 все още вървяха, се смениха в компромисен вариант, за да видят какво сме направили.

Не знам дали е имало друга възможност за прожектиране. Имаше една медия, 5 която не мога да се сетя от къде е и не мога да посоча име, не беше отразена адекватно. На мен ми писаха хора, че можело много по-добре, аз бях ядосан и едва ли не излизаше, че сме се изложили. След този случай начина на гледане към фирмата, с едно така леко презрително от гледна точка едва ли не „Нали бяхте тръгнали с големите амбиции и цели, пък къде попаднахте да си пускате филма“, това беше по отношение на зала №1 на НДК. Аз като режисьор зала № 1 НДК ми е цел като мащаб и като присъствие. Аз съм бил на премиери в НДК и знам как стават нещата, а те как са се договорили не знам. След случая З. имаше състояние на депресивност и неудовлетвореност, колегите по-скоро гледаха на нея с едно по-ниско око. Лично тя според мен го изживя тежко. Сценарият е писан преди 8 години. Няма как това да не те накара да си разочарован, смазан и огорчен. Лично аз съм много афектиран.

Филмът участваше в няколко фестивала. Когато филмът се завърши те не искат да се пуска преди това, а на техния фестивал да бъде видян за първи път .Това не се възприема като премиера. Премиера е когато се пусне за свободно гледане. Фестивалният път на един филм не е свободно разпространение.

На въпроси на юрк.А. свидетелят отговори: Не изгледах цялата прожекция, не бях в самата зала през цялото време. Продължителността на филма е 90 минути, аз стоях 60 минути. Проблемът беше в естеството на проектора, което не беше оптимално, дори за ниво проектори. За мен проблем със звука е, че не се чуваха компоненти, които са мастерирани. Тяхната техника не е за такова озвучение. Имаше 100-120 човека на прожекцията. Не мога да посоча точно коя медия беше на прожекцията. З. не мога да кажа колко проекта отказа, мисля, че беше един в летния период, който по принцип е силен за киното, но подробности не мога да кажа.

Страните/поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ снема самоличност на свидетеля на ищеца:

ВАСИЛ ТОДОРОВ ЧОБАНОВ – 69 години, неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 НК. Същият обеща да каже истината.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.

Разпитан същият каза: Познавам З. по край филма „Танго в тунела“ 6 където аз трябваше да работя като пиар и организация на представянето на филма. Съдействах за премиерата на филма. Свързах З. с ръководството на НДК, те бяха впечатлени в началото. Но нещо по-късно стана и не се получиха нещата, както ги бяхме предвидили. НДК цялостно поеха ангажимента за представянето на филма. Говорих тогава със заместник кмета и това беше връзка през която минахме, за да представим филма. Много бяхме ентусиазирани, че ще го представим, както трябва. Това което за мен беше потрес и доста се изложих пред познатите ми, успях да накарам и цялата българска търговско промишлена палата да дойде на премиерата и обаче трябваше да отговаряме на въпроси – „Защо не сме в НДК?“. С НДК в един момент се разбра, че има писмо с което се забранява излъчването на филма в зала № 1 на НДК. За мен проблема беше това, че където и да отидем, включително и в кина Левски, там се появяваше някакъв човек, който представеше другата гледна точка, а не това, че трябва да се представи филма на хубава публика, но това не се получи. В залата на университет на архитектура нямаше условия, имаше две прекъсвания на филма и хората бяха разочаровани. Другата прожекция се проведе една седмица по-късно, това беше спасителна акция. Колкото и да бяхме събрали приятели и познати не успяхме да направим онова, което щеше да се случи в зала № 1 на НДК.